Петя Толева
Регионален археологически музей – Пловдив, България
Забравеното книжно богатство на Археологически музей Пловдив
и усвояването му чрез съвременните информационни технологии
Автор: Петя Николаева Толева
През 1882 г. в Пловдив се създава Областна библиотека и Музей, която съществува в този вид до 1945 г., след което се обособяват от нея две институции - Археологически музей и Народна библиотека „Иван Вазов”. След разделянето им част от библиотечния фонд от специализирана литература в областта на археологията, архитектурата, историята, нумизматика и епиграфиката остава в Музея.
Фицджералд, 2013 г.
Франсис Скот Фицджералд
Поеми
1911-1940
Стихосбирка
Събрано
Превод от английски език
Първо издание
„”, 2013
Христо Ботев
Пловдивчани отбелязаха 143 години от гибелта на Христо Ботев с поднасяне на венци и цветя пред паметника на революционера в градската градина. Златко Павлов рецитира "Хаджи Димитър", Марин Кадиев и Дончо Гърбов поднесоха венци, писателят-носител на наградата Пловдив Антон Баев произнесе паметно слово, всички присъстващи се поклониха, стояха мирно по време на сирената в 12:00 часа.
Инцидентът с Мартин Камбуров в Пловдив
Районната прокуратура в Пловдив е повдигнала две обвинения спрямо нападателя на Берое Мартин Камбуров.
В неделния ден Камбуров е бил арестуван от органите на реда в Пловдив. Паркирал е автомобила на приятелката си Гергана Парпарова пред дома му в Кършияка, за да си вземе нещо и да пътуват извън града в изборния ден. Веднага някой зложелател се е обадил на службата по репатриране на автомобили.
Дахилов
Една нощ в София
Филип Дахилов
Уважаеми господине, мога ли да приседна на вашата маса? Извинявам се, че нарушавам уединението ви, но тази кръчма никога не е била така препълнена. Добре ли чух - даже ви е приятно?! Явно попаднах на добре възпитан млад човек. Признавам, че съм изненадан.
Одата "Прометей" (1774), Й. В. Гьоте
Прометей
Йохан Волфганг фон Гьоте (1749-1832)
С дим облачен забулвай, Зевс,
небето си!
Като хлапак, бодили що сече,
изпитвай свойта мощ
на дъбове и върхове планински!
Все пак не ще разбиеш
земята ми
и хижата, що ти не си градил,
и моето огнище,
жарта в което
със завист те изпълва.
Не знам под слънцето да има
от вас по-жалки твари, богове.
Та вие своето величие
подкърмяте тъй скъдно
със жертвен дар
и дъх молитвен,
и глад ви би измъчвал, да не бяха
децата, с тях и просеците нищи,
глупци, изпълнени с надежда.