Mariya Chulova, Sergey Esenin
* * *
На Сергей Есенин
Друга песен е в сърцето ти,
но Есенин щом не го смути
с хлъзгавия си път и строежа
мечтателен на бурни мисли,
без да си го прочел си невежа.
Без Сергей да вземеш изпита-
няма светлина, вятър вее в пустота.
Бързо, любознателно си спомни
откъде идваш и се върни.
Живот и поезия – есенция, синтез
в наследството на младия поет,
проумял каквото тез и онез
в тежки томове безчет
събират на грамади – амбалаж.
Смъртта поканил, макар младеж,
простил се с цвятята, отрезнял,
но в прокобни тръпки ласки зрял.
Любовна мъка недоизлял,
пя за яда си от света сляп.
С отдавна загорчалия му хляб,
вече от кръв и сълзи пропит.
Безбрежната илюзия на века –
комуната не се запази като щит
на бедстващи босяци и отрудени,
а лепнала греховен отпечатък
върху властните чела – кумирни
през социализма и дори оттатък
в недочаканото време – комунизъм.
*
Сергею Есенину
перевод Владимира Манчева
Другая песня в тво;м сердце,
но если Есенин не смутил его
своим скользким пут;м и строем
мечтательным бурных мыслей,
не прочтя его, ты – невежа.
Без Сергея экзамен сдать –
в темноте остаться, ветер веет в пустоте.
Скорее, любознательно вспомни
откуда происходишь и вернись.
Жизнь и поэзия – эссенция, синтез
в наследстве молодого поэта,
понявшего то, что эти и те
в бессч;тных массивных томах
собирают ворохами – макулатура.
Смерть пригласил, хотя и молод был,
простился с цветами, протрезвел,
но в зловещем трепете ласки узрел.
Любовное страдание недорассказал,
он пел о сво;м гневе на слепой мир.
С давно горьким его хлебом,
уж напо;нном кровью и сл;зами.
Безбрежная иллюзия века –
коммуна, не сохранилась как щит
бедствующих босяков и трудящихся,
а заклеймила греховной печатью
чела власть имущих – кумиров
при социализме и даже после –
в ненаступившем времени – коммунизме.
* * *
На Гео Милев
Пламъкът гори свещта.
Не угасва твоята свещ, Гео!
Припламва сред тъга
и отломки от отминала епоха.
Операция „Око”
с очи неутолени от книгите.
Воин на езика
и в театъра чу пукот
на чуждоезичие.
Мила те откри разглобен
на фрагменти и ред
сложихте заедно:
Свобода на словото
в „Ден на гнева”.
Ще бъде, Гео!
Мария Чулова
30.12.2015 г.
Пловдив
*
Гео Милеву
перевод Владимира Манчева
Огоньок сжигает свечу.
Не гаснет твоя свеча, Гео!
Вспыхивает среди печали
и обломков прошедшей эпохи.
Операция „Глаз”
с глазами неутол;нными книгами.
Воин языка
и в театре ты услышал треск
иноязычия.
Мила нашла тебя разобранным
на фрагменты
и вы вместе
порядок установили:
Свобода слова
в „День гнева”.
Так будет, Гео!
* * *
Обичам
На Мартин Камбуров
І.
Подходящите избледняват -
неподходящите остават!
После се разхождаш гол в Созопол.
Могат да убият жена с един тон перли,
могат да убият мъж с игла за коса,
могат с копринен шал да те задушат,
но ти покосяваш с „Издразни ме!
Искаш по два гола на мач и обяснение.
Не ти го дължа!”
Не казвам „Всичко или нищо!”,
а казвам: „Избери: „Не сега, а тогава!”
или „Не тогава, а сега!”.
За тебе има много подходящи,
защото твърдиш, че си един на сто.
Аз съобщих, че съм най-подходящата,
понеже съм една на милион.
Ти си натрупал милион
и още толкова желания, готов да осъществиш.
Аз съм натрупала издадени и неиздадени книги,
споделени и неосъществени любовни истории.
ІІ.
По пързалката се спускат дните,
откакто споделих си любовта,
по-бързи от игра на късмета,
по-точни от прелетни ята,
които знаят „Via pontica”.
Твоят тип жена е пика,
със смугла гръд, разпръсква сексапил,
с широка усмивка тебе вика,
а чашата на трепета докрай изпил,
ти волният играч си в любовта.
Всяка помни, че не е сама,
аз не мога да съм всяка,
а ти друго не предлагаш,
другите не забравяш.
Не си мъж готов за брака,
не идва Неродената мома.
Сред нощ зовеш по телепатия
да ме срещнеш във Фейсбук,
изпращаш ме да търся друг,
понеже си добре възпитан,
се дразниш от симпатия.
Аз мисля, че ще ме намери,
днес или утре, някога,
не му обещавам всякога.
Това бе стъпка в изневери,
които няма да се случат,
щом Бог изпрати този романс,
за другите не давам шанс.
Урокът нов да науча:
-Отвърна ми, че си мишена
а аз страшна, опасна, особена.
ІІІ.
Бременна от чувства, аз съм айляк,
денем търся си занятие,
нощем пиша за пропуснато,
сутрин моля да те обичам пак,
нищо, че нямаш понятие
от граматиката на моето.
Всеки има своя живот –
ама никой няма живот
за себе си, а аз за тебе
не искам само счупени огледала,
искам да се оглеждам в очите ти.
Няма да изтегля друг жребий!
Мария Чулова
м. септември 2013 г.
* * *
Дъщерята на Ахил
Обикнах живота, тъй както книгите!
Но колкото по-пъстрокрили са дните,
редящи преживяното в делнични дневници,
по-едноцветни томчета прелистваш ти.
Четеш ли романи на невидяно и недокоснато
от порива и разума, по-малко вписваш ти.
Наемник като Ахила Пелеев,
но не тъй славно укрилен,
труженикът търси порив
за усмивка към съдбата.
Дано и тя при него да поспре,
понеже ден за ден му къса хляба
и нишката преде, плете,
а после си пестим трохата.
Несъвършените обират славата.
Защото няма място на върха.
Поезия, мечти, любов – а после глад,
безпътство и деца на любовта.
Ахиле, златокъдри мирмидонецо,
тракийка ти дари наследница.
Мария Чулова
* * *
Любовен дълг
Дължимата любов в аванс получи,
а неочаквано ще вземеш двоен дан,
затуй, че в утрото сам заключи
обратния си път за вечерта.
И идва час, морни страннико,
от дългия си път да се отклониш,
но няма как резето да сломиш,
щом наречен си накратко –
данъчнозадължен – на мен.
Воюва в мене обич към фиданка,
избуяла в страстта на самка,
и паднала осчетоводена,
но никога не е покорена.
В бурята житейска знам,
любовният баланс е в плам,
а после все не се уравновесява,
докато единият се възвисява.
Бреговете речни докосва зной,
а венецът го отнесе порой.
Стихотворението е писано в Хисаря през юни по време на дните на курорта и по повод рецитала "Всичко е любов".
Мария Чулова е завършила основното си образование в СОУ "Христо Смирненски" в Хисаря.
* * *
На Славейковци
Не идва време за достойни песни,
най- ми падна струна на лира.
Тъй гаснат пойните гласове.
Левове, турски лири или евра -
къде ли париците отиват?
В кой ли джоб за култура?
Както сиротният поет пита
за хляба и ножа у владици,
друг велможа раздава питата,
която месиха Славейковци,
то премиерът да се наложи
да махнат данъка за лирата,
докато не окачат във Вавилония
последния певец от Аполония!
Честни личности, достойни,
от нашия земен рай чезнат,
а ореол остава над глогини,
лириците ни да увенчават!
Мария Чулова
* * *
На Федерико Гарсия Лорка
Загледан над огледала
от чакащи любов води,
такъв бих те нарисувала.
Целувал жена с ментов дъх
високо в далечния балкан.
С вкус на босилек в устата
пренесе тук южния полъх.
Не си целунал мен - зеленооката,
а сянката на смуглата циганка,
чиито седем братя с дуенде
оседлавали за теб конете.
И търсили са те край смокиня,
на която някой Юда ще се беси.
Продал би тебе, Федерико,
за сребърна кама поне!
Горчивината на едно сърце
обагря злъчни цветове.
И пак пасат там конете,
дето седлата и юздите по смокинята висят.
Мария Чулова,
Пловдив,2 април 2012 г.
* * *
Раздаден
Мъж без пари, душа и сърце
не е залък с чубрица,
не е фосил без съмнение,
не е нещо за губене,
не е губил и мене.
Не е заем за връщане,
комуто пари назаем
не искам и не желая
полусърце да позная,
а душата не давам
дори и на Бога. Не е готов.
Дал е на друга,
щом вече е раздаден,
ще взема и ще иска –
сърце, пари, душа –
и забрави получовека,
полуинтелигента и мъжа.
Мария Чулова
* * *
--------------- ---------------- ------------------
Предчувствието на поета Пеньо Пенев за смъртта
„Зная, малко е само да те обичам, Родино!-
Трябва да бъда от тебе обичан и аз!” – така поетът Пеньо Пенев става самовзискателен и взискателен, когато се разочарова от съвременниците си. Издигнал в култ Маяковски, той жадува неговата нерадостна съдба. Това ще е спасение от земните му мъки, когато е отхвърлен от художествения елит, от съпругата си Мария и от комунистите. Неговото пристрастие към алкохола идва от разочарованието, но и самото то го подтиква към психологически консултации. Година преди смъртта си Пеньо Пенев е на лечение в психиатрико-неврологичен диспансер и е възможно лечението на депресията му да е довело до зависимост, а по-късно той прекалява с приспивателните и си прерязва вените.
Прощава се съзнателно: „Довиждане! Мен чака ме епохата, Сина си слънчев чака вечността”.
Обреченост е едно от основните чувства в поезията му. „Всеки друм става тесен за двама, всяка радост е бременна с мъка” /”Пътека”/. Не понася клюки и злини, Мария го изоставя и отива при родителите си с малкия Владимир, поетът се надява тя да му носи цвете на гроба и да е с него в смъртта. Самосъзнанието му за значимост и величие, му помага във вярата, че „И с нивите зелени ще се слея, на вятъра с неглъхнещия зов. Напразно било всичко що да крия – едно сърце дълбоко нарани!”. Преди да допие горчивата чаша, Пенев написва предсмъртни писма и стихотворен цикъл, който обяснява защо е посегнал на живота си. Вярва, че е могъл да напише едни от най-хубавите стихове на епохата в идните пет години, но обстоятелствата го подтикват към гибелното самоубийство.
Мария Чулова
Руският Император Николай II и семейството му – страстотерпци и светии на православието
Възпоменаваме мъченическата смърт на Цар-Императора Николай II, Империатрица Александра, Великите Княжни Татяна, Олга, Мария, Анастасия и престолонаследника – Царевич Алексей в нощта на 16 срещу 17 юли 1918 година.
Тогава в мазето на дома на търговеца Ипатиев в град Екатерининбург става едно от най-тъжните събития за Русия и целия християнски свят. Тогава са убити чрез разстрел и доубити с щикове цялото имепраторско семейство, д-р Боткин и общо с прислуга и помощници – 11 души. Това злощастно, мрачно и трагично убийство е с огромни последствия за целия цивилизован свят и особено за християнския.
След загубата на повече от 500 000 руски войници и офицери на фронтовете на Първата Световна война срещу Централните сили и особено германската армия, която навлиза дълбоко в руска територия пак Цар-Императора Николай II поема лично командването на руските войски. Постоянно той заедно с Царевича Алексей с безпримерна храброст обикаля фронтовите линии, траншеи и окопи, за да повдига бойния дух на офицери и войници в сняг, кал, дъжд. Освен напрегнатата работа в генералния щаб, той лично геройски вдъхва несломим боен дух на войската. Великите княжни служат като медицински сестри в лазарети в най-тежки условия /има фотографии как те, разболяли се от тиф са с подстригани коси и веднага след това пак продължават милосърдната си дейност напълно в традицията на руското дворянство и царското семейство.
Прочети още: Руският Император Николай II и семейството му – страстотерпци и светии на православието
А. С. Пушкин, Към поета
КЪМ ПОЕТА
Поете, не мечтай за любовта народна!
Най-шумната похвала след миг ще отлети —
присъди на глупци и смях на сган безродна
ще чуеш, но спокоен и горд оставай ти.
Ти цар си: сам живей! Върви с душа свободна
там, дето твоят разум свободен ще блести,
и нека в теб узряват любимите мечти —
награди не търси за песен благородна.
Те в твоето сърце са. А то е съд най-висш.
Творбите си най-строго ти сам ще прецениш.
Харесваш ли, кажи, труда си на художник?
Да? Е, тогава нека сганта да го кори,
да плюе в теб, в олтара, където страст гори,
да блъска с детски смях свещения триножник.
А. С. Пушкин, 1830
Превод от руски: Петър Велчев
*
ПОЭТУ
Поэт! не дорожи любовию народной.
Восторженных похвал пройдет минутный шум;
Услышишь суд глупца и смех толпы холодной,
Но ты останься тверд, спокоен и угрюм.
Ты царь: живи один. Дорогою свободной
Иди, куда влечет тебя свободный ум,
Усовершенствуя плоды любимых дум,
Не требуя наград за подвиг благородный.
Они в самом тебе. Ты сам свой высший суд;
Всех строже оценить умеешь ты свой труд.
Ты им доволен ли, взыскательный художник?
Доволен? Так пускай толпа его бранит
И плюет на алтарь, где твой огонь горит,
И в детской резвости колеблет твой треножник.
А. С. Пушкин, 1830
Художник: Борис Щербаков «Пушкин в Михайловском», 1969 г.
По Спасов ден
Липата люлее клони,
лумнала бяла и златна.
Запява птичият хор
по виделина ароматна.
Зората плува във шемет,
цяла нощ иде от Изток.
Ями минава, вертепи
и рони капки от бисер.
Нека да питам, не зная
идат ли тука душите?
Кацат ли тихо през май?
И кой отключва вратите?
Близо са някак и свише…
Гледам цвета и се моля.
Моля се те да подишат
въздуха благ и гальовен.
Елена Коматова
Русия и вселената
Русия и вселената
„Бесстрашен росс средь ядр ревущих,
Бесстрашен росс среди мечей;
Зрит тьмы смертей к нему грядущих
и вспять не отвратит очей,
молбы возносит сердцем Богу,
рукою борет супостат.”
Княз С. А. Ширинский – Шихматов,
из поемата „Пожарский, Минин, Гермоген”
или „Спасенная Россия”
Русия далечна живее в душата
и буди прекрасни мечти;
Че в страшните дни тя, орлица крилата
водеше бой за нас от зори.
Ние помним Батак, поругания – сетен
подвиг сторил за вяра и чест.
На дедите ни вечно живее обета
и на Шипка чутовната вест.
Помниме Плевен, Оборище, Стара Загора,
всеки рид, и поле и Балкан
геройската кръв, що се ля благородно,
помним костите светещи там...
Иде друга епоха, време жестоко.
Литва демон – на хората враг.
Но могъща Русия и небето дълбоко
заедно го обръщат във бяг.
О, Победа Велика и жертви безбройни!
Ти си вечен и скръбен обряд.
Нека помним и пеем „Свети упокой” –
за сина, за мъжа и за брат.
Народът живее, отново ликува.
Вие своето мирно гнездо.
Милостиво и щедро е небето след буря.
И на изток пак грее звезда.
Че славянската радост е лъч от надежда.
Като песен девича и зов.
Под покрова небесен, син и безбрежен.
Тайна сила и Божа любов!
И с детето момичета бодро запяват,
че обичат Родината те.
И, че руските хора война не желаят.
А сълза капва в миг и тече...
Елена Коматова