Стремежът към съвършенството и грехът, интервю на Мария Чулова

Диалог между Мария Чулова и въображаемия Оскар Уайлд

Мария: „Г-н Уайлд, как бихте описали своята философия за съвършенството?“

Оскар Уайлд:
„Съвършенството, скъпа моя, не е в това, което притежаваме, а в това, което сме. Човекът е платно и четка едновременно – животът му е картината, която рисува. Не богатството, а чистотата на мисълта, чувството за красота и смелостта да следваш сърцето си определят истинското му величие.“

Мария: „Вашите пиеси и приказки пленяват с мъдрост и романтика. Какво смятате за истинската цел на изкуството?“

Оскар Уайлд:
„Изкуството е лъжа, която ни казва истината. То не ни учи как да живеем, а как да виждаме живота. То ни учи на внимание към детайла, на любов към красотата, на състрадание към страданието. И не забравяйте – една добра комедия може да изрази повече истина, отколкото всички морални трактати заедно.“

Мария: „Как виждате ролята на съвременните технологии, като изкуствения интелект, в създаването на поезия?“

Оскар Уайлд:
„Ах, машините! Те могат да подражават на ритъма, на римата, дори на лъчезарната ирония. Но поезията остава човешка, защото в нея е вграден копнежът, трепетът, онзи неповторим миг, когато душата говори. Алгоритъм може да построи стихове, но само сърцето може да им даде смисъл и светлина.“

Мария: „Вие преживяхте много трудности в личния си живот. Как се съхранява духовната сила пред лицето на страданието?“

Оскар Уайлд:
„Страданието, Мария, е огледало. То ни показва кои сме, какво можем да понесем и колко далеч можем да летим. В „De Profundis“ аз писах, че истинската свобода идва не от външното обкръжение, а от вътрешното спокойствие. Трябва да носим света в сърцето си, без да позволяваме на неговите пороци да ни разорят духом.“

 

---

 

 

---

 

Мария: „Как израснахте като творец? Какво Ви даде семейството Ви?“

Оскар Уайлд:
„Израснах сред думи и светлина. Баща ми бе лекар, но не само на телата – той бе окултист, който вярваше, че душата също може да бъде изцелявана. От него наследих любопитството към тайните на човека, към невидимото в нас. Майка ми, Джейн Франческа, бе поетеса, образована и необикновено интелигентна жена. В дома ѝ се събираха мислители и творци – там за първи път чух думите ‘идеал’, ‘красота’ и ‘смисъл’.

Така изкуството стана за мен не просто цел, а начин на съществуване. Родителите ми не ме научиха как да живея, а ми показаха, че животът може да се изживее красиво. Това е най-висшият урок – да превърнеш ежедневието си в изкуство.“

Мария: „Г-н Уайлд, как бихте коментирали съвременната поезия и ролята ѝ в живота на хората днес?“

Оскар Уайлд:
„Поезията, Мария, никога не остарява. Тя е като река, която преминава през поколенията, носейки със себе си сълзи и радости, копнежи и смях. Днес, когато светът се движи толкова бързо, хората все повече имат нужда да спрат, да слушат звука на думите и да усетят тишината между тях. Машините могат да подражават на ритъма, но поезията остава човешка, защото е сърце и душа, които говорят едновременно на автора и читателя.“

Мария: „А какво мислите за красотата? Вие винаги сте подчертавали нейното значение.“

Оскар Уайлд:
„Красотата, скъпа моя, е най-простият начин да видиш истината. Тя не е само форма или лице, тя е светлина, която прониква в нашите мисли и чувства. Човек, който се докосва до красотата, се променя — той става по-чувствителен, по-мъдър и по-свободен. Красотата е мост между душите, и това е най-важното присъствие, което можем да дарим на света.“

Мария: „Какво е човешкото присъствие за Вас?“

Оскар Уайлд:
„Присъствието е самият живот, изживян с честност и смелост. Във всяко истинско присъствие има енергия, искреност, дори уязвимост. Това е онова, което превръща думите в поезия, а мислите — в изкуство. Машините могат да имитират, но човекът оставя следа, която е неповторима. Ето защо присъствието е същината на нашето съвършенство.“

Мария: „И накрая, какво бихте посъветвали съвременния човек, който търси смисъл, красота и вдъхновение?“

Оскар Уайлд:
„Не се страхувайте да бъдете видими и да обичате живота такъв, какъвто е — с всичките му сенки и светлини. Търсете красотата в малките неща, слушайте музиката на тишината, бъдете верни на своето сърце. Истинското съвършенство не се измерва с богатство или слава, а с това, което оставяте след себе си в душите на другите.“

 

Мария: „Г-н Уайлд, как решихте да напишете приказката 'Славеят и розата'?“

Оскар Уайлд:
„Ах, тази история… Роди се от моята любов към красотата и от разочарованията на младото сърце. В живота често се случва да искаме нещо, а светът да не ни го предостави. Исках да покажа, че истинската жертва идва от сърцето, от чистото намерение, а не от очакването за възнаграждение.

Славеят, който отдава живота си за розата, е образ на безусловната преданост към красотата. Розата е символ на любовта, която често е трудна, недостижима, но безкрайно ценна. В тази приказка събрах и моите вярвания за естетиката, и за морала — красотата и добротата не могат да бъдат измерени в материални стойности. 

Мария: „Г-н Уайлд, защо влязохте в затвора?“

Оскар Уайлд:
„Защото живях в свят, който още не бе готов за искреност. Обвиниха ме в безнравственост, ала моят грях бе любовта — онази, която не се вписва в моралните шаблони на времето. Не бях престъпник, а човек, който обичаше твърде красиво. Истината е, че свободният дух винаги плаща цена, когато обществото се страхува от собствената си сянка. Затворът бе моят Голготски хълм, но и място на пречистване. Там разбрах, че страданието може да се превърне в изкуство, ако го изтърпиш с достойнство.“

 

---

 

Мария: „Какво изпитвахте към този мъж?“

Оскар Уайлд:
„Любов, Мария. Любов, която не се извинява. Тя беше огън, в който изгорях, и светлина, която още свети в думите ми. Любовта ми към Алфред Дъглас бе буря и музика едновременно. Да, тя ме събори, но и ме издигна до познанието за самия себе си. От нея се роди „De Profundis“ — писмото от дълбините на душата. Понякога плащаме висока цена, за да бъдем верни на сърцето си, но няма по-висша истина от тази.“

 

---

 

Мария: „Имате ли чувството, че приятелството между Принца и лястовичката е повече от обикновена привързаност и лоялност?“

Оскар Уайлд:
„О, да. То е духовна любов — съюз между чистота и жертва. Лястовичката символизира онази любов, която не търси отплата, а единствено желание да бъде до другия в страданието. Принцът и лястовичката са две страни на едно сърце – благородството и предаността. Когато човек обича безусловно, дори смъртта става продължение на живота. Това приятелство е начин да кажа: любовта има много лица, но най-красивото от тях е саможертвата.“

 

---

 

Мария: „Съжалявате ли, че заради този господин Дъглас съдът реши да Ви унижи, да Ви направи затворник, а после да мизерствате в Париж?“

Оскар Уайлд:
„Не, Мария, не съжалявам. Съжалението е чувство за онези, които още не са се научили да приемат. Аз приех съдбата си като неизбежен етап от своята душевна еволюция. Да, бях унижен, изолиран, пречупен — но в унижението намерих чистота. Съдът ми отне свободата, но не и гласа. Париж ми отне комфорта, но ми подари тишината, в която се чува истинското ехо на съвестта.

Алфред бе буря, но всяка буря разчиства небето. Ако не бях обичал, нямаше да знам колко е силно човешкото сърце. Ако не бях страдал, нямаше да узная колко светлина може да се роди от мрак. Животът ме накара да платя с всичко, което имах, но ми подари нещо по-голямо — прозрение.“

Мария:

„Благодаря Ви, господин Уайлд, че споделихте с електронния сайт „Прометей“ някои от най-съкровените си мисли. Макар срещата с Вас да е само чрез творчеството Ви, то ме вдъхновява и като преподавател по английски език. Имам 13 книги за школата по английски език и всеки ден се опитвам да предам на учениците не само знанията, но и любовта към словото, красотата на езика и силата на мисълта. Вашите идеи за съвършенството на човека и красотата на живота ще останат със мен и с тях ще се опитам да докосна и техните сърца.“

 

---

 

To my father, verse

Black PANTHER - SHUMEN

Не сваляй никому звезди

Не сваляй никому звезди

“Отечество, не си ли достойно за любов?”

 

Покланяш ли се доземи,

загледан в небосклона?

Какво изгърбва мечтите?

 Родните земи зоват

духа на поета Вазов.

Отечество без окови

днес пие от извори,

в средногорски гори.

С любов Вазов сподели

възторга си от България.

Огняновци и мъдри

родолюбиви чеда,

редом с Вазов чудни

дела потичат по вода

в словата на поета.

Дочуваме робите

в труда им за стена,

в римските времена

иззидана, хилядолетна.

Там Вазов е поспрял

за син синчец, тинтява,

перуника, синигер пял,

чурулика още тъдява

авлига, славей в дола

вдъхновява с трели,

за красиви слова.

Край крепостта гола

истина за службогонци,

ниско свеждащи чела

пред имперски нрави.

По алеята вървяла

редом Евгения Марс,

със сродната душа

и песни на чичопей,

любовта е нерушима.

Свещникът дарен е

от Атина, не е за фарс,

когато излетял е

Иван от венчило.

Не сваляй никому звезди,

а с четка, перо или длето

до тях и ти се възвиси!

 

Отечество, любезно!

Мария Чулова,

Пловдив, 2024 г.

 

M. Chulova - Fire, short verse

Пожар

 

Вече хваната съм от гората. 

Горски пътник неусмихнат 

пожар печално наблюдавам - 

нови борове кога ще никнат?

Някой тук е драснал клечка, 

друг пък дебнел е глиган. 

Пожар прогонва буболечки, 

лесът е само спомен поруган.

Оттатък рая бягат зайците,  

един останал в дирята отсам.

Всред толкова всезнайковци 

истината само аз я знам.

 

Мария Стоилова Чулова,

 

Гр. Пловдив, България

 

Konstantin Bayraktarov- Chulova

Посланието в Магическия квадрат от Лондонското четвероевангелие

 

Опит за анализ и обосновка на разчетеното послание от Мария Чулова

 

 

 

І.  Магическият квадрат на раздора

 

 

 

Телевизионно състезание „Минута е много” на 22.01.2011 г. обявява награда от 2000 лв, осигурена от проф. Живко Желев (президент на фирма „КЕИТ ООД” и НПО "Единение Д.Е.Н."), „за всеки, който успее да разгадае други скрити послания в (минимум от три думи) в Магическия квадрат, част от Лондонското четвероевангелие на цар Иван Александър, както и математическия алгоритъм за разчитането му”. В този квадрат, с размерност 25х25 клетки, поредицата „Йо-АЛЕКСАНДРА-ЦАРЯ-ТЕТРАВАГГЕЛ” се разчита като „Четвероевангелие на цар Иван Александър”. Както е отбелязва д-р Екатерина Димитрова в изследването си The Gospels of Tsar Ivan Alexander (London, 1994), Магическият квадрат е словесен ребус с екслибрис на цар Иван-Александър (f. 273v.) От зрителите се иска да открият „други скрити послания” в Квадрата и на уеб-сайта на предаването „Минута е много” се посочва, че „Британският математик от индийски произход д-р Рахул Савани (London School of Economics) работи по разчитането на скритите послания в магическия квадрат” и, че „част от закодираните в него послания са представени в лекция, изнесена от д-р Рахул Савани и проф. Живко Желев на 5 декември 2008 г. пред Европейския парламент в Брюксел”. Това е инсинуация, подвеждаща тв-зрителите. Представена е невярна информация, защото д-р Р. Савани не е открил нито алгоритъм за разчитане на магическия квадрат, нито е разчел каквито и да било „закодирани послания” в него. В интерес на истината, той прави комбинаторен анализ и установява, че комбинациите на изписване на поредицата „Йо-АЛЕКСАНДРА-ЦАРЯ-ТЕТРАВАГГЕЛ” в квадрата са почти 11 млн. (10 816 624), което е т.нар. „изчисляване на царската исихия”. Сам по себе си това е интересен математически резултат, но той се отнася единствено и само до комбинаториката и в контекста на задачата няма нищо общо с криптографията и разчитането на скрити послания. За краен срок за получаване на предложения по тази задача организаторите определят 15 септември 2012 г. с очакването „предложените от зрителите решения да се различават от вече оповестеното”. Задачата е учудваща като съдържание и формулиране, защото тя дори не е свързана с криптографията в същината си. 

 

На това предизвикателство зрители започват да изпращат писмата си до редакцията на „Минута е много” с опити за разгадаване на скрити послания. Конкурсът бива спечелен от Мария Чулова, на която издават грамота със следното съдържание: Настоящата грамота се издава на г-жа Мария Стоилова Чулова за спечелен конкурс, обявен от фирма "КЕЙТ" ООД и НПО "Единение Д.Е.Н." и проведен чрез телевизионното предаване "Минута е много" по БНТ за най-добър отговор на Задача: "Допълнителни стенографски правила, решения и послания в магическия квадрат на Четвероевангелието на Иван Александър". Грамотата е издадена през август 2011 г. в София и е подписана от проф. Живко Желев и доц. Лилия Райчева, продуцент на предаването „Минута е много”. Грамотата е с червен печат на НПО "Единение Д.Е.Н.", връчена на 12.08.2011 г.

 

Обявяването на победителя Мария Чулова от този конкурс се излъчи в бр. 750 на „Минута е много”, 12.11.2011 г. Предаването започва водещият Стефан Спасов с думите: „Днес ще обявим резултати от загадката на Единение "Д.Е.Н.". 2000 лв. ще получи всеки, който разчете други скрити послания в минимум от три думи в Лондонското четвероевангелие на цар Иван Александър. Резултатите ще бъдат представени от ръководителя на журито проф. Живко Желев…”. В края на предаването проф. Ж. Желев заявява в ефира на БНТ, че е избрал да връчи наградата на Мария Чулова като победител в обявения конкурс, защото тя най-точно и вярно е отговорила на въпроса за скритите и явните послания, записани в Магическия квадрат на Лондонското четвероевангелие. Той й връчва почетната грамота с уточнението, че паричната награда тя ще получи по пощенски път.

 

Трябва да се отбележи, че посланието, което е посочила Мария Чулова, гласи „Цар днес е Иван Александър царя”. В последствие Мария Чулова получава само 1000 лв., половината от наградата. Уговорката е, че другата половина ще бъде инвестирана в издаването на книгата й „Без идоли”. Времето минава, но тя така и не получава втората половина от паричната си награда. Месеци наред тя бива лъгана, както от доц. Лилия Райчева, така и от проф. Живко Желев. Стига се до там, че г-жа Райчева накрая обижда Мария Чулова в телефонен разговор на 9 април 2012 г. и й казва, че вече няма да се занимава с нея, други пари няма да види, получила е предостатъчно и да не безпокои г-н Желев по този въпрос. Мария Чулова реагира на това като пише във фейсбук-групата „Минута е много”, от където чрез трето лице достига пояснението на г-жа Райчева: Наградата на „Единение Д.Е.Н.”, обявявана многократно в предаването, бе: 2000 ЛВ. ЗА ВСЕКИ, КОЙТО РАЗЧЕТЕ ДРУГИ СКРИТИ ПОСЛАНИЯ (МИНИМУМ ОТ ТРИ ДУМИ) В МАГИЧЕСКИЯ КВАДРАТ НА ЛОНДОНСКОТО ЧЕТВЕРОЕВАНГЕЛИЕ НА ЦАР ИВАН АЛЕКСАНДЪР. Това е изключително трудна загадка и за съжаление, никой не успя, включително и Мария Чулова, да посочи каквито и да било послания, закодирани в Магическия квадрат на Лондонското четвероевангелие на цар Иван Александър. Старанията на Мария Чулова бяха премирани с 1000 лв., за да бъде окуражена в своите интелектуални занимания, както е в духа и традициите на състезанието „Минута е много”.

 

Както вече се уточни, Мария Чулова е посочила друго послание в квадрата. Стана ясно също, че тя „най-вярно и точно” е отговорила на въпроса. Получила е грамота и в предаването е обявена за победител в конкурса. Не е редно и дума да става за каквито и да било постфактум основания тя да не си получи наградата в пълен размер. Не е трудно също така човек да се досети, че нито Райчева, нито Желев си имат каквато и да било идея за някакви „други скрити послания” в Магическия квадрат и алгоритми за разчитането. Както вече се уточни, работата на уважаемия д-р Р. Савани по Магическия квадрат също няма нищо общо със съдържанието и условието на тази „изключително трудна задача”. И така, тази комедия от грешки се е превърна в един нелеп конфликт, който по своето съдържание не е в духа на най-старото интелектуално тв-предаване у нас. Това е казусът, който трябва да се реши, а именно – допустимо ли е след като е излъчен победител от конкурс да не му се изплати в пълен размер паричната му награда?

 

Преди да пристъпим към разглеждане на посланието, открито от Мария Чулова в Магическия квадрат, следва читателят да се запознае с изчисляването на комбинациите, направени от д-р. Р. Савани, и с коментара на д-р Екатерина Димитрова. Становища на истински учени, достойни за нашето внимание и уважение, които препечатваме тук в ч. ІІ и ч. ІІІ на настоящия обзор. Целта е да се постигне възможно най-пълно представяне на проблематиката около Магическия квадрат в неговите математични и символични аспекти.

 

II. Изчисляване на царската исихия

 

 

 

Задачата тук е да намерим общия брой на всички модели, които съставляват веригата. ABCDEFGHIJKLMNOPQRSTUVWX, която представя оригиналния текст ИОАЛЕКСАНДРАЦАРЯТЕТРАВАГГЕЛ по следния начин.

 

Трябва да започнем от центъра на тази координатна система – (ИО).

 

Най-напред идентифицираме А-квадрата като един от четирите съставляващи мрежата квадрати, събиращи се в центъра (ИО) и вървим по мрежата, носител на обозначението А=А от актуалния текст (графично това е първият вписан ромбоид около центъра ИО). След това вземаме В=Л и се движим по квадрата, форматиран от В/Л, който е вторият вписан непосредствено около А-квадрата ромб. Идентифицирането продължава по този начин, докато стигнем до един от четирите ъгъла на квадрата – в Х/Л. Ще обозначим общия брой на начините, идентифицирани досега с k. За да намерим k, най-напред трябва да фиксираме Х/Л, където свършва веригата. Разположението е строго симетрично, което означава, че ако намерим броя на операциите, да кажем l, с които стигаме до ъгъла, то тогава k=4l.

 

Да си представим, без обаче да губим понятието за тоталност, че сме стигнали до Х/Л в горния десен ъгъл. Тогава става ясно, че само горния десен квадрат е валиден за операцията ни. Десният горен квадрат е показан на диаграмата по-долу (игнорирайте скобите засега).

 

Всеки път, когато изберем нов квадрат и съответно нова буква, ние имаме точно два избора (при условие, че сме фиксирали Х): или да тръгнем надясно, или наляво. Трябва да осъществим общо точно 24 придвижвания, за да идентифицираме веригата, като 12 от тях са надясно, а 12 – наляво. Броят на всички начини за тези придвижвания е равен на броя на начините, с които избираме 12 елемента от множество от 24 елемента (24/12). Множеството от 24 елемента е *ABCDEFGHIJKLMNOPQRSTUVW (без Х, защото в Х не се прави никакъв избор) Сега трябва да изберем 12 члена от това множество, които ще ни покажат в коя точка тръгваме наляво. Тогава за всички останали елементи ще се отнася придвижване надясно.

 

Като илюстрация служи примерът в диаграмата. Създадената по този начин верига се идентифицира със следните букви: A, B, E, F, G, H, L, M, N, V, W, защото само когато стигнем до тези буквени означения , завиваме наляво.

 

И така отново установяваме, че l е равно на броя на начините, с които избираме 12 члена от множество, съдържащо n елемента, които не се повтарят. Това, което ни трябва, е елементарна формула от абстрактна математика, позната като бинарна численост. Според нея, бинарната численост e: (n/r) = n!/rl(n-r)!, където k! = khk-1x...x2x1. За доказателство на този факт и за допълнителна информация вж. Въведение в абстрактната математика: Discrete Mathematics by Norman Biggs (Oxford Science Publication).

 

Приложена за нашия случай, формулата се осъществява по следния начин:

 

L = (24/12) = 24!/12!(24-12) = 24!/12!12! = 24x23x...13x12/12x11...x2x1 = 2704156 k = 4l = 4 x 2704156 = 10816624

 

И така, налице са почти 11 милиона различни начина за осъществяване на нашата задача!

 

Д.м.н. Рахул Савани, LSE, London

Препечатка на Приложение №1 от дигиталната версия на „Четвероевангелието на цар Иван Александър”. 

 

ІІІ. Текстовата структура Магически квадрат

 

Той се основава на средновековното магическо четене на 'Carmina figurata' (фигурни поеми), но съвременно компютърно изследване разкри, че е създаден въз основа на строго математически принцип - бинарен растеж, където всеки знак се удвоява при всяка стъпка напред и така формулата на общия брой четения на надписа се определя математически и възлиза на над 10 млн. пъти. Практически той е безкраен, тъй като общият брой никога не може да бъде постигнат при един прочит. Фигуративният символизъм, извлечен от текста - кръст, квадрат и един ромб, който е квадрат, облегнат на своя ъгъл, навежда на мисълта към избавлението и принципите на мира и допълнително засилва магическите качества на предмета. Неговата функция е да ангажира вниманието на читателя към една медитативна концентрация и основният аспект на идеята е да бъде мисловно обработен. Тази всепоглъщаща мисълта практика е начин да се издигне човек над всякакви разделителни точки и различия, представени във визуалното и да отдъхне само и единствено в сферата на словото. Могъществото на словото е използвано по-нататък като средство за проектиране на царското име в тази сфера на възвишен творчески потенциал, който от своя страна е друг инструмент, за да бъде изпълнен царския династичен проект в рамките на един безкраен модел. В религиозните практики повторението е обичайно средство, което създава свещено затворено пространство за вярващия. Исихастката практика на повторителна медитация върху Божествената същност не просто използва този потенциал, а цели да го засили в едно ново състояние, когато това не се възприема вече като повторение, а като постигнато единство на  целостта на съществуването.

 

Така визуалната рамка на Евангелието почива на концепцията на книжовника. С голямата първа страница на царския портрет се дава могъщо визуално посвещение и то завършва с тази медитативна крайна точка с изключително увлекателна мощ. вътре във фолиото има напомнящ момент за градацията на идеята, където образ и слово сигнализират на намерението на книжовника да промени приоритетите на евангелските дискурси и да изведе напред духовното, след като първата част е била изпълнена като мимесис на светското.

 

Така функцията на визуалното изпълнява формулата от власт към Молитва в най-общия смисъл. В частност формулата е отразена в образите на царя и от заредената със сила начална страница през пренасянето на духовната власт в сцените с Представянето до явяването на Страшния съд като изображение на добрия пастир, представящ императивно аспекта за водачеството на Христос.

 

Математическата трансформация в практически безкрайното повторение на името на Царя създава могъща интелектуална ноция, уникална по своя ефект. Нейният ефект получава допълнителен акцент, когато погледнем на нея като контра-образ на дълбоко смирение в Царския портрет от Страшния съд (f. 124). Тъй като върховната прослава в Магическия квадрат и висшата степен на смиреност в Страшния съд изискват един и същ субект, като свой изразител, това произвежда драматичен ефект, който остава неразрешен, а действителната мощна игра постоянно стимулира недоизказване, без да позволява окончателна яснота.

 

Този ефект е демонстриран с изключителна сила в Магическия квадрат, където цялото множество от повторения на Царското име виртуално става недостижимо при един опит, привеждайки така в непрекъснато движение процеса, който никога не достига своя край. Това представлява едно загатване за действителната функция на този артефакт като изработване на карта за лично духовно пътуване, което макар и дефинирано от много мощни визуални планове и пътепоказатели, все пак остава потенциално ново всеки път, когато човек започне да го изследва. А това съответства на реалната същност на божественото слово. Магическият квадрат се разглежда в Приложение №1 [т.е. тук, в ч. ІІ – бел. К. Б.].

 

Д-р Екатерина Димитрова, СУ

Препечатка на коментара на Магическия квадрат (f. 273v.) от дигиталната версия на „Четвероевангелието на цар Иван Александър”. 

 

 

ІV. Принципът на построяване на Квадрата

 

Един момент от красивия коментар на д-р Е. Димитрова подлежи на съмнение. Трактовката й, че Магическият квадрат е „създаден въз основа на строго математически принцип” е изключително спорна. Както е отбелязала в наблюденията си Мария Чулова, построяването на подобен квадрат не представлява особена трудност и не е необходимо създателят му да е бил математик. Естествено е, че подобна текстова структура почива на определени закономерности и принципи, но древният енигматик видимо се е ръководил от естетическите съображения, сред които несъмнено е и разбирането за симетрия. С други думи, квадратът не е създаден въз основа на знанието на строго математически принципи, а - на чисто естетическа вътрешна логика. Съвсем друг е въпросът, че в квадрата се откриват математически принципи и закономерности, които могат да бъдат изведени от него и посочени от съвременния изследовател.

 

Мария Чулова се е потопила във вътрешната логика на квадрата и разкрива закономерностите на неговото построяване. Тя прави един позиционен анализ на броя на буквите от екслибрисния надпис, разположени в отделните концентрични ромбове, като посочва наличието на очебийната зависимост по правилата на аритметичната прогресия със стъпка 4. С това посочване тя ясно показва, че построяването на този квадрат не представлява особена сложност. Позиционният й анализ има отношение към метода на построяването на квадрата, а именно чрез вложени един в друг ромбове, съставени от съответните по поредност букви от екслибрисния текст. Фигуративно, от централната лигатура Ио, подобно на паднало във водата камъче, се разпространяват като вълни концентрични ромбове, достигащи краищата на Магическия квадрат като запълват вътрешното му пространството.

 

Тя необосновано подлага на съмнение изчисленията на д-р. Рахул Савани, които се отнасят до комбинаториката, според които еслибрисният текст може да се представи в над 10 млн. комбинации. На тази теза, която няма отношение към постановката на обявената задача, е обърнато внимание мимоходом и не е опровергана. Затова пък, Мария Чулова прави един позиционен анализ на повторенията на отделните букви, които повторения се описват чрез аритметични прогресии.

 

Прогресивното увеличаване достига до 48 с буквата Р1, това е най-големият ромб, вписан в квадрата 25х25. Това е аритметична прогресия със стъпка d = 4, брой членове N = 13, с първи член a1=0, отговарящ на нулевия център (централното квадратче с лигатурата Йо има нулева позиция), и последен а12=48 (= броя на буквата Р1), при който Р1-ромбът опира ъглите си в периферията на Магическия квадрат. От следващата буква Ят мисленото построяваните ромбове излизат извън пределите на квадрата и техните видими части в него съдържат естествено регресивно намаляващ брой букви, което се описва с аритметична прогресия (т.е. регресия) със стъпка d = - 4, при която първия член е a1 = 48 (= броя на буквата Ят) и с последен a13=0, ако приемем да обозначим условно като виртуална позиция „нищото” след Л. Тази регресия може да се представи и като прогресия като числовата поредица се разгледа в обратен ред, т.е. от нулевата периферия (извън пределите на квадрата) до Ят-овия ромб. Естествено, към сбора на сумите на числовите поредици независимо дали се разглеждат като прогресия или регресия като се добави единица е равно на 625, т.е.- A2 = S1 + S2 + 1; 252 = 312 + 312 + 1 = 625; или, позициите в квадрата от 0 до 624 са 625.

Ио[анн]А1ЛЕКСА2НДРА3ЦА4Р1Ят

 

          1     2      3     4       5

 

N = 13, a1 = 0, a13 = 48 S1 = ((0+48)/2)xN = 312  S1=S2 

N = 13, a1 = 48, a13 = 0, S1 = ((0+48)/2)xN = 312  S1=S2 

 

 

Може да се представи и като две аритметични прогресии (S1 = S2 = 312, a1 = 0, a13 = 48, N = 13, d=4) като едната тръгва от нулевия център на квадрата и стига периферията му с Р1-ромба, а другата - от нулевата периферия (извън пределите на квадрата) и до Ят-овия ромб. И двете прогресии имат по 13 елемента като сумата на числата в тях е 312. Общият им сбор дава 624, позициите в квадрата с 625(A2=25х25), поради което трябва да се отчете и централната нулева позиция, т.е. позициите от 0 до 624 са 625 и затова A2 = S1 + S2 + 1; 252 = 312 + 312 + 1 = 625. 

 

Същото важи и ако в центъра разположим числото 1, но тогава прогресиите ще имат следните параметри:  S1 = S2 = 312, a1 = 4, a12 = 48, N = 12, d=4, защото  поредицата 1 + 4 + 8… +40 + 44 + 48 не се явява прогресия, но с a1 = 4 е също вярно A2 = S1 + S2 + 1 = 625.

Към него се добавя единица за централното квадратче и се получава 625. Числените стойности, отговарящи на броя квадратчета в ромбовете не съвпада напълно с броя букви в тях, поради изключението направено за центъра. В координатната система е означен с нула, но присъства с лигатурата в него. Същият резултат ще се получи за сумата на числата в прогресията от 4 до 48. 

ТЕТ1Р2А5ВА6Г(н)Г1Е1Л1

4x12x13 = 4x156 = 2x312 = 624

25x25 = 625

12x13 = (0 + 12) x 13 = 156 

13x12 = (1 + 12) x  13 = 156

 

(48 / 2) x 13 =  24 x 13 = 624 = 312 

 

 Като посочва, че изграждането на такъв квадрат става много лесно чрез влагане на ромбове един в друг, като всеки ромб съдържа съответната поред буква от екслибриса на книгата. Но уникалността на квадрата в Лондонското четвероевангелие е именно в скритото послание, разчитането на което е повече от ясно обосновано: се е основавал на огледалната симетрия и прогресивното нарастване, но те за древния енигматик имат дискретен характер. 

 

Продуцентът на предаването доц. Лилия Райчева твърди, че „за съжаление, никой не успя, включително и Мария Чулова, да посочи каквито и да било послания”. Това твърдение може да се опровергае, защото Мария Чулова в своите символно-аналитичния наблюдения посочва едно ясно послание в буквената поредица ЦАР-ДНАкС-Е[сть]-ла-Йо[ан]-АЛЕКСАНДРА-ЦАР-ят, коeто гласи: „Цар днес е Йоан Александър цар(ят)”, или, в реверсивен словоред:  „Цар(ят) Александър Йоан е днес цар”. Това послание се чете отчетливо по ортогоналните симетрали (и не само!), като започва от трета позиция, продължава през центъра и завършва на срещулежащата страна на квадрата. В представените така поредици с големи букви е показано, какво е взето под внимание за смисленото разшифроване. 

 

Думата „днес” е разпозната в старинната си форма „ДНАСъ” като е допусната замяната на гръцката буква Кси (кс) с българската буква С, респективно представена за удобство и нагледност с аналогичната гръцка буква Сигма в съвременната версия на квадрата. Авторът на квадрата не е могъл да избегне това. Наред със спазването на тогавашните правописни норми, той не си е позволил волността да представи неправилно второто име на цар Иван Александър (ІѠАНЪ АЛЄѮАНДРЪ) като Алесандръ (АЛЄСАНДРЪ), т.е. Алесандър. 

 

Буквата Е се подразбира като (съкращение на) думата „есть”, глагол съответстващ на съвременната му форма „е” (ед. ч., 3 л. на „съм”, старобълг. „есмь”). В така представената поредица следва сричката „ла”, която е игнорирана при прочита. В този контекст тя няма смислово значение, но играе роля, заедно с огледалното й представяне като сричката „ал” в общата симетрия и логика на построяването на Магическия квадрат. Те са разположени огледално от двете страни на лигатурата Ио. Но докато „ла” в случая нищо не означава, то „ал” е първата сричка  в името Александър. Мимоходом може да се отбележи, че интересно би било да се включи сричката „ла” като част от думата „ела” в прочита на поредицата като: ЦАР-ДНАкС-ЕЛА-Йо[ане]-АЛЕКСАНДРа-ЦАР, което с някои уговорки да се разпознае като призив: „Царю! Днес ела, Йоан-Александре, Царю!”, т.е., има смисъл вариант с разпознаването на гръцката дума „ела”, която е заемка в българския език и е еквивалентна на българската „дойди” (повелително наклонение на „дойда”). 

 

Лондонското четвероевангелие е изпълнено по гръцки образец по поръчка на царя. Това обяснява защо самата дума „евангелие” е представена в него като„еваггелие”; респективно  „ваггел” в Магическия квадрат се чете като „вангел”. Както в гръцката дума Εὐαγγέλιον, така в „еваггелие” по подразбиране първото Г (съответстващо на Гама – γ) се чете и произнася като Н (N). Тази особеност на изписването на думата е характерна за Лондонското четвероевангелие и не се наблюдава при други български кирилически и глаголически текстове, в които гръцката дума е транслитерирана фонетично. За старобългарския език думата „евангелие” се е изписвала като „иеванджелие” (ѤВАNЪЂЄЛИѤ). Отделно „вангел” не е съкращение на „евангелие” (благовестие, благовестителство), а си е от „еуангел” (Εὐαγγέλ, Evangel) – „блага вест”, „добра новина” (Εὐ = В). От тук и „тетравангел” не се разбира само като „тетраевангелие” или „четвероевангелие” в смисъла на корпуса от текстовете в Новия завет, а и като прославящо известие, отпратено в четирите посоки на света, за мощта и славата на цар Иван Александър. Това прославящо известие се подсилва с другото, посочено от Мария Чулова, уверяващо ни послание, че „Цар днес е Иван Александър царя”.

 

Логиката двойната Гама (γγ) да се чете като „НГ” (ng) вероятно произтича от ранните религиозни писатели, които разграничили християнската „добра новина” (Εὐαγγέλιον, euaggelion) за Царя Божий и Спасението от прокламациите на езическите римски императори към поданиците си за „добрата новина” (Εὐανγέλιον, euangelion) на своето управление, заключаваща се в представянето на образите им чрез монети, релефи, статуи, храмове и пр., както е забелязал мимоходом Франк Телман (Frank Telman) в изследването си „Ефесяните” - Ephesians (Michigan, 2010). В двата начина на изписване се вижда мъничката разлика поради близостта на графичното списване на малките букви Ню (ν, съвр.– Ни) и Гама (γ). Със знанието за амбивалетното използване на букви се обосновава наличието на предполагаемата подсказка, че за да се прочете и разбере посланието във вида, представен от Мария Чулова, е допустимо по същия начин да се подменят при прочит букви другаде в квадрата. В случая, очебийната гръцка буква Кси, заемка в старобългарската азбука, е прочетена хитроумно, изобретателно и находчиво като С в разкриването на думата „днас” (днес). Насоченият и осъзнат избор да се фокусира вниманието върху буквата Кси (=С) показва разбирането, че не само буквата Г (=Н) има двузначен прочит. 

 

ІІІ. Ценността на откритото ново послание.

 

За ценността на посланието може да се съди по това какъв владетел е бил Йоан Александър. Във "Възхвала на Иван Александър", написана в 1337 г. от неизвестен негов съвременник четем: "Никой от нашите първи царе не изглежда толкова велик като цар Иван-Александър — неговата военна мощ наподобява втори Александър Велики, по вяра и набожност той е втори Свети Константин; така той залови всичките си врагове, подчини ги и установи мир във Вселената". В този патетичен образ виждаме един достоен за почитание български цар. България нямала толкова ерудиран и образован цар от времето на Симеон Велики, а културата и изкуствата по негово време са в подем. В сложната за XIV в. военнополитическа ситуация Йоан Александър се отличава в по-голямата си част от продължителното си 40-ет годишно царуване като успешен владетел, явявайки се една от най-влиятелните политически фигури на Балканския полуостров. Той стабилизира държавата, но в последните години на царуването му търпи неудачи, произтичащи от вътрешни междуособици, водещи до разпокъсване на царството и от външни военнополитически намеси, водещи до загубване на територии. С оглед на всичко това благовестието отразява „добрата новина”, че благодарение на този християнски цар държавата благоденства. 

 

Особена е позицията на буквата Е (есть) в центъра на пресичането на кръста. Етимологията на атематичния глагол Е отвежда към древногръцката богиня Хестия - Ἑστία (лат. Веста) на домашното и градското огнища, както и на олимпийския огън. Богиня девственица, описвана като блага, кротка, любяща, нежна и прощаваща. Качества, които се отнасят и до Исус Христос. В християнския кръст се пресича небесното със земното, благодарение на което светът може да „е”, да съществува. Това е сакрална точка - небесният център на божествената власт на Вседържителя, На същата ос субординирано се намира лигатурата Ио, в точката, която символизира централността на царското начало в земния свят. Магическата мощ на посланието се засилва от непротиворечивото обединяване на двата смисъла на „добрата новина” - светско-политическия и духовно-религиозния.  В този контекст посланието към бъдещите потомци се състои в благопожеланието, отправено към нас от древния енигматик Симеон, да живеем в добре уредена държава с мъдро и справедливо управление, което да не е въпрос на фикция и очаквано бъдеще, а да е актуална реалност за българите, белязана с щастие и благополучие в настоящото „днесъ”.

 

За разчитането на това послание Мария Чулова е приложила творчески подход, при който, поемайки предизвикателство на древния енигматик, е навлязла в пространството на изследователската игра и на мисления експеримент с търсенето на скрити неписани правила и разчитането на благовестно послание. В бр. 750 на „Минута е много” проф. Ж. Желев недвусмислено заявява в ефира на БНТ при номинирането на Мария Чулова като победител в обявения конкурс, че е избрал да й връчи наградата, защото тя най-точно и вярно е отговорила на въпроса за скритите и явните послания, записани в Магическия квадрат на Лондонското четвероевангелие. И както се разбира от предходното изказване на проф. Ж. Желев, конкурсът е приключил и евентуално следващият ще бъде посветен на значението на загадъчния тракийски трилистник от Вълчитрънското съкровище. Така постановката на въпроса около нелепия конфликт вече може да се сведе, до питането: какви „други” послания в Магическия квадрат са известни на организаторите от „Минута е много”? 

 

Ще посочим също, че относно скритите послания в подобни фигурни поеми има изследвания и те са в областта на криптографията и комбинаториката. Но не е задължително фигурните поеми да имат криптирани послания.

 

 

http://www.minutaemnogo.tv/?p=65

http://www.minutaemnogo.tv/?p=66 

http://bnt.bg/bg/productions/about/37/minuta_e_mnogo

 

Последно предаване по БНТ на 31.12.2012

 

Специалният брой ще се излъчи на 26 февруари от 16.30 ч. по БНТ 1На 22. 02. 2011 преди 31 години в ефира на Българската национална телевизия стартира единственото по рода си състезание „Минута е много”.

 

Неотдавна проф. Желев обяви награда от 2000 лв. за всеки, който разчете скрити послания в магическия квадрат на Лондонското Четвероевангелие на Цар Иван Александър. Вече има постъпили писма в редакцията на „Минута е много” с опити за разгадаване на такива послания. Магическият квадрат е публикуван на страницата на предаването и тази на Единение „Д.Е.Н.” (Добруващо единение за народите), а крайният срок за получаване на предложения е 15 септември.

 

http://medianews.bg/_%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D1%83%D1%82%D0%B0_%D0%B5_%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE__%D1%81_31_%D0%B2%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_31_%D0%B2%D0%B8%D1%8F_%D1%81%D0%B8_%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D0%B5%D0%BD-n-7863.html

 

Така, буквосъчетанието „ваггел”се чете „вангел”, бидейки част от думата „еваггелие”,  произнасяна като „евангелие” (лат. evangelion).

 

Въпреки това, той е дал първата подсказка за бъдещите анализатори и изследователи на квадрата като на друго място, а именно в също така, според „Речник на старобългарския език” (София, 1976) на Ст. Янакиев, фигурирала думата в друго изписване – ѤВАNЪЂЄЛИѤ(с. 240) –. 

 

Втората подсказка също е във „ваггел”. Авторът не е вписал в квадрата цялата дума „евангелие” или „еваггелие”, защото би следвало да се конструира по-голям квадрат. създаването на квадрата именно с такава размерност не е случайно и не е самоцелно. Но неговата подсказка се състои в другото неписано правило, че, за да се разчете вложеното посланието, дешифриращият има право по същия начин да проигнорира някои букви. По тази причина става уместно двубуквеното съчетание „ла” да се пропусне с оглед на прочитането на благовестието: „Цар днес е Йоан Александър цар(ят)” и обратното - в реверсивен словоред, заедно с други възможни инверсни вариации.

 

По смисъла на това заявление (преразказано тук, изчистено от лапсусите) следва, че победителка трябва да получи наградата си в пълния размер.

http://virginmuseum.ru/n/4/8/4845.html 

 

http://izsofia.blogspot.com/2012/03/blog-post_16.html

 

 

http://bnt.bg/bg/productions/about/37/minuta_e_mnogo

 

Пояснение от Лили Райчева към посланието на Мария Чулова (в предишни коментари):

 

Наградата на „Единение Д.Е.Н.”, обявявана многократно в предаването, бе:

2000 ЛВ. ЗА ВСЕКИ, КОЙТО РАЗЧЕТЕ ДРУГИ СКРИТИ ПОСЛАНИЯ (МИНИМУМ ОТ ТРИ ДУМИ) В МАГИЧЕСКИЯ КВАДРАТ НА ЛОНДОНСКОТО ЧЕТВЕРОЕВАНГЕЛИЕ НА ЦАР ИВАН АЛЕКСАНДЪР.

Това е изключително трудна загадка и за съжаление, никой не успя, включително и Мария Чулова, да посочи каквито и да било послания, закодирани в Магическия квадрат на Лондонското четвероевангелие на цар Иван Александър. Старанията на Мария Чулова бяха премирани с 1000 лв., за да бъде окуражена в своите интелектуални занимания, както е в духа и традициите на състезанието „Минута е много”.

Пожелавам светли Великденски празници на всички приятели на „Минута е много”.

В фейсбук-групата на „Минута е много” 12.04.2012

 

правопис: ІѠАНЪ АЛЄѮАНДРЪ

http://vorfax-am-am.blogspot.com/2011/05/blog-post_06.html

http://www.kroraina.com/knigi/lm/lm_7c.htm

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=linguist&Number=1949038491&page=17&view=collapsed&sb=5

 

 

 

http://www.bulgarica.com/2012/02/27/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5-%D1%89%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B7/

 

ДНАС-ЕЛА-Йо-Александър!

АЛЕѮАНДРА-ЦАР  - раЦ-АР-ДНАѮ-Е-ла

 

 

На 12 август 2011 г. получих грамота за спечелен конкурс за най-добър отговор на задача: "Допълнителни стенографски правила, решения и послания в магическия квадрат наЧетвероевангелието на цар Иван Александър".На 5 ноември 2011 г. ще се излъчи записът от награждаването, където можете да ме видите пред Вълчитрънското съкровище и да се наслаждавам на картина от професор Иван Гонгалов.

Доцент Лили Райчева от "Минута е много" прекрати взаимоотношенията си с мен по телефона на 9 април 2012 г. и каза, че няма да ми се присъди наградата. Мария Чулова

 

Мария Чулова като победител от конкурса е дала най-доброто решение на поставената загадка и трябва да получи наградата си в пълния й обявен размер от 2000 лв. Няма място за едностранчиви постфактум аргументи, които се процедиха чрез трето лице във Фейсбук, от страна на доц. Лилия Райчева, че Мария Чулова не е дала решение на тази „изключително трудна загадка”, поради което старанията й са „премирани с 1000 лв., за да бъде окуражена в своите интелектуални занимания”. За да може да се говори, че не е дадено решение на задачата, следва да се посочи тогава от ответната страна на някакво тяхно „друго” решение. 

Обявата:

2000 лв. е новата награда в телевизионното състезание „Минута е много”. Тя е за всеки от зрителите на предаването, който успее да разгадае други скрити послания (минимум от три думи) в Магическия квадрат, част от Лондонското четвероевангелие на цар Иван Александър, както и математическия алгоритъм за разчитането му.

 

 

Константин Байрактаров, 

Автор на предговор на книгата на Мария Чулова „Символно-аналитични наблюдения /Духовни биографии и паралели/” и коректор на същата книга.