Тес Дърбървил - Стихотворения

• Печат
• Е-мейл

Детайли

Категория: Поезия

Публикувана на Сряда, 16 Май 2012 19:32

Написана от Сладуна

Посещения: 4737

Думите Ви – за мен двуостър меч, -

неоправдани и недостойни като сеч.

Господарят вини ме в прокълнат плод,

отхвърля личния избор от този род:

да смени или не първата си кожа,

пълзящата в смях змия по ножа.

Уронва тя себеуважение и зачака

благородно търпение да смени атака.

О, въртоглави юноши, хлъзгав е склонът,

по който сте от погрешна страна на извора.

Каква ли участ би сломил тоз кикот,

пресен  и ронлив, що алчна уста задавя,

когато те ядат топъл хляб в смеха.

Не ме прелъстявайте да хапна хляба,

освен съвпадение на ум и душа да има,

в  забраната на най-високата вълна

от чувство, наречено любов, понесена.

18 ноември 2005 г.

• Предишна