Форум Прометей  

Още теми »

   

Кой е тук?  

В момента има 113  гости и няма потребители и в сайта

   

ВХОД  

   

Посетители  

Брой прегледи на статиите
634848
   

Тес Дърбървил

Детайли

Индекс на статията

В сърцето ми нещо свежо заизвира,

щом почувствах  премяната сезонна.

Така разцъфнали са облаците ефимерни,

че съм чуплива по-чувствително личи.

 

Ето  очаквам сред пейзажа моя любим.

Той  не е нежен с глас славеев,

а тъмнее и грубее, чакълен и сив,

но душата ми разпъпва в цвят красив.

 

Мина година откакто спусна завеси

пред взора ми за другите този мъж.

Той бе дроздът що соковете изпи

 на дъхавия ми  полски  венец.

Изсмука  аромата   благородният крадец,

 бледнеещ  в очакване за жертвен агнец.

 

О, не! Животът ми не ща несретен!

Не  задълго, живее се веднъж!

 Мария Чулова, 9 Февруари 2003, Пловдив


 

Думите Ви – за мен двуостър меч, -

неоправдани и недостойни като сеч.

Господарят вини ме в прокълнат плод,

отхвърля личния избор от този род:

да смени или не първата си кожа,

пълзящата в смях змия по ножа.

Уронва тя себеуважение и зачака

благородно търпение да смени атака.

 

О, въртоглави юноши, хлъзгав е склонът,

по който сте от погрешна страна на извора.

 

Каква ли участ би сломил тоз кикот,

пресен  и ронлив, що алчна уста задавя,

когато те ядат топъл хляб в смеха.

Не ме прелъстявайте да хапна хляба,

освен съвпадение на ум и душа да има,

в  забраната на най-високата вълна

от чувство, наречено любов, понесена.

18 ноември 2005 г.