Тес Дърбървил
- Детайли
- Категория: Поезия
- Публикувана на Сряда, 16 Май 2012 19:32
- Написана от Сладуна
- Посещения: 5866
Индекс на статията
В сърцето ми нещо свежо заизвира,
щом почувствах премяната сезонна.
Така разцъфнали са облаците ефимерни,
че съм чуплива по-чувствително личи.
Ето очаквам сред пейзажа моя любим.
Той не е нежен с глас славеев,
а тъмнее и грубее, чакълен и сив,
но душата ми разпъпва в цвят красив.
Мина година откакто спусна завеси
пред взора ми за другите този мъж.
Той бе дроздът що соковете изпи
на дъхавия ми полски венец.
Изсмука аромата благородният крадец,
бледнеещ в очакване за жертвен агнец.
О, не! Животът ми не ща несретен!
Не задълго, живее се веднъж!
Мария Чулова, 9 Февруари 2003, Пловдив
Думите Ви – за мен двуостър меч, -
неоправдани и недостойни като сеч.
Господарят вини ме в прокълнат плод,
отхвърля личния избор от този род:
да смени или не първата си кожа,
пълзящата в смях змия по ножа.
Уронва тя себеуважение и зачака
благородно търпение да смени атака.
О, въртоглави юноши, хлъзгав е склонът,
по който сте от погрешна страна на извора.
Каква ли участ би сломил тоз кикот,
пресен и ронлив, що алчна уста задавя,
когато те ядат топъл хляб в смеха.
Не ме прелъстявайте да хапна хляба,
освен съвпадение на ум и душа да има,
в забраната на най-високата вълна
от чувство, наречено любов, понесена.
18 ноември 2005 г.