Посветено на поета Добромир Тонев
- Детайли
- Категория: Поезия
- Публикувана на Четвъртък, 17 Май 2012 03:00
- Написана от Мария Чулова
- Посещения: 1697
Из мартиролога на безсмъртните
 |
Ръка в небето сочи ми Кентавъра.
Така не хвърлих чула си на вятъра.
Сред неопитомени младежи
учител да е питомен не може.
Добромир Тонев бе и на двете
повелител: поезията и конете.
Прозря предели необозрими.
Разчупи поетиката с рими.
Покори с духа кобилата.
Повика го брезочелата.
Сама сред библейските телци
остави ме да им отстоя.
После пред модерни стрелци
душата щъркелова пазя.
Щом добротата е архивна,
готов ли бе за вечността
през март на двайсет и четвърти?
Щом сигурна ни е смъртта,
душата не познава смърти.
Нека няма вечно мъртви!
От поселите у нас поети –
небесен храм се разпали
и за прозрелите засвети!
***
Един с белег от подкова
пренесъл икона с ръка,
писал e с другата си преди,
даде ми добра заръка:
тъй както си му е редът,
и аз да отплавам с "Арго":
-„ Недей пиши в солени дневници
на краткославни корабокрушенци!
Бъди от премълчаните, бъди...”
Мария Чулова,
гр. Пловдив, 28 февруари 2011 г.
 |