Тес Дърбървил
- Детайли
- Категория: Поезия
- Публикувана на Сряда, 16 Май 2012 19:32
- Написана от Сладуна
- Посещения: 5726
Индекс на статията
Страница 1 от 2
В сърцето ми нещо свежо заизвира,
щом почувствах премяната сезонна.
Така разцъфнали са облаците ефимерни,
че съм чуплива по-чувствително личи.
Ето очаквам сред пейзажа моя любим.
Той не е нежен с глас славеев,
а тъмнее и грубее, чакълен и сив,
но душата ми разпъпва в цвят красив.
Мина година откакто спусна завеси
пред взора ми за другите този мъж.
Той бе дроздът що соковете изпи
на дъхавия ми полски венец.
Изсмука аромата благородният крадец,
бледнеещ в очакване за жертвен агнец.
О, не! Животът ми не ща несретен!
Не задълго, живее се веднъж!
Мария Чулова, 9 Февруари 2003, Пловдив