Форум Прометей  

Още теми »

   

Кой е тук?  

В момента има 64  гости и няма потребители и в сайта

   

ВХОД  

   

Посетители  

Брой прегледи на статиите
619721
   

Съева дупка

Детайли

                    Пещерата „Съева дупка” – мечта на детството

                                                        Разказ от Мария Чулова

             Бях на единадесет години, когато пропуснах посещението на Белоградчишките скали, които сега са номинирани за чудо на природата. Мястото на среща на учениците беше в училището, но аз, понеже живеех до жп гарата в Хисаря, реших за себе си да пътувам с влак до Пловдив. Явно сгреших транспорта, а и после не срещнах класната ръководителка и съучениците си. Затова пък се ориентирах много добре като самостоятелна туристка в областния град. Видях моя сродница, много възрастна учителка по френски език в квартал Въстанически, която намерих по някакво чудо като

опитна туристка. Преди това посетих ресторанта на хотел „Тримонциум” и може би бях единствената клиентка по това време на доста млад и привлекателен сервитьор, който ми сервира студена кока кола. По времето на социализма имаше по-малко реномирани заведения, а аз се сетих точно за Балкантурист.

          Когато се върнах благополучно в Хисаря, написах съчинение  за хижа „Здравец”, която също пропуснах да посетя, но затова пък разнообразих преживяванията си с една историйка с мечка. Получих картичка от Белоградчишките скали, за мен се сети съученичката ми Мима. Класната ми поиска обяснение за екскурзията. Възложиха ми нова отговорност. Две години ми преподаваше другарката Станка Бочукова и тя реши, че мога да се справя със задачата да проуча пещерата „Съева дупка”. Не само това, ами да изнеса доклад пред ученици и учители.

          Дойде хубавият ден, когато се изправих леко зачервена пред клуба „Родолюбие” и започнах доклада си:

Прочетох интересна статия от том трети на „Наши резервати и природни забележителности” за пещерата „Съева дупка”. Там са се крили опълченци и други българи, които са били застрашени от турците. Двама братя-близнаци са живели там и са дали името на пещерата. Бих отишла само да имам електрическо фенерче...Дори да нямам, вече пещерата е електрифицирана. По магистрала Хемус можем да стигнем до пещерата, като се отклоним по пътя към с. Малка Брестеница, на 7 км от Ловеч.

         Някои от съучениците ме критикуваха как така ще отида в страшна пещера с такова съскащо име, като не съм била с тях на екскурзията.

         Ето как ги запалих за идеята. Бригадата „Акад.Павлов” от видни спелеолози е изследвала пещерата още през 1949г. Околностите на с.Малка Брестеница имат типичен карстов характер, тук могат да се наброят десетки понори, пропасти и пещери.  Пещерата Съева дупка е разположена в началото на ниската седловина в скалния рид, покрит с вековна дъбова гора. Подземният свят е приказка, по-хубава от тази за „Сезам отвори се”. Самата пещера се образувала от свързване на две съседни пропасти – едната от тях обединява първите две зали, а другата – последните три. Може да е от воден ерозиоден произход. Има и други подобни пещери като Магура при с.Рабиша, Табашката и Деветашката пещера, но не могат да се сравняват с красотата на Съевата дупка. Много от коничните или цилиндричните сталактони са разположени край стената. Особено красиви са стройните колони, между които е фигурата на Купена. На тавана се виждат много сталактитни израстъци, повлекла и цевни сталактитчета. Посетителите трябва да ги пазят, понеже са много хубави. Още от прага на скалата можем да се изплашим, защото е вдлъбнат.  В основата на скалата някогашните подземни води са образували тунел.  Глината е лепкава и хлъзгава, а надолу подземието е покрито с чакъл. В средата на Купена, където е хладно, можем да видим Пингвините.

-          Те не живеят ли на полюса?

-          Така е, но тези са неодушевени, като живи. Западно от сталактоните е втората пещерна зала, Срутището.Особено богата декорация се наблюдава край стената от двете страни на този чуден кът. В дясната стена са изваяни приказни драперии. Преградната стена е обляна в снежно бели багри и придава тайнствен вид на Айфелова кула.

-          Значи и ние си имаме кула като в Париж...-каза някой.

-          Нашата е създадена от природата и не е метална. Висока е 10 м и широка 8 м. С изкачването нагоре към висините на огромното подземие се разкриват кубета. Заради тази висока до 30 м зала с около 1400 кв.м.площ и с ненадмината красота посетителите наричат пещерата Съева дупка – красавицата сред пещерите.

-          Нима? Тази пещера не е най-голямата в България...

-          Да, така е. Особено красиво е дъното на пещерата, където ще видим причудливи фигури, едни от най-фантастичните същества.Професор Иширков прави географско описание на околния терен. Там е открил културни останки Можем да чуем музиката на подземния свят чрез различни по дебелина „каменни струни”. Хората наричат звучните естествени образувания Орган, който свири пещерна музика сякаш слушаме чанове на стадо. От северната стена ще чуем водопад, който също преглася на Органа. Намираме се като в църква и можем да видим сталагмита „Минарето”. Наречен е така заради формата си. Не се изненадвайте на Каменния дъжд от тавана. Като бойно оръдие е Дебелата Берта в южната част на пещерата. Най-красива е залата Хармана, така казва майка ми. Последните две зали са удивителни, затова са наречени Белият замък и Космос. Пещерата е обитавана от пещерния човек. Сегашните обитатели са лъжескорпионът – хищник, наречен още необизуем буреши, черен паяк сенокосец /бурешиола буреши/, сляпото пещерно бръмбарче трантеевиела булгарика, паяка метаменарди. Какво още мислите, че има там?

-          Сигурно са прилепи.

-          Точно така, а гуанофилите се хранят с изпражненията на прилепите. Има любители дори на тора.

 

           Така се опитах да проведа диалог с учениците и учителите, а другарката Бочукова беше доста доволна от мен. След време, когато завърших и станах учителка, бившата ми учителка по география ме помоли да й редактирам нейна книга. За съжаление, преди години пенсионерката Бочукова почина и не знам дали издаде родолюбивите си записки. Не е късно да последвам примера й и да дойда да разгледам Гложенския манастир и пещерата Съева дупка.