Форум Прометей  

Още теми »

   

Кой е тук?  

В момента има 78  гости и няма потребители и в сайта

   

ВХОД  

   

Посетители  

Брой прегледи на статиите
619238
   

Интервю с Васил Лазаров

Детайли

Писателят Васил Лазаров даде интервю на редактора на портала за
филология, култура и политика „Прометей-БГ” през месец юли 2014 г.
Темата е романът „Крайъгълен камък”.
Въпрос:Защо книгата е озаглавена ,,Крайъгълен камък"?
Отговор:

- Това е библейски метафоричен израз. В Свещеното писание той
символизира онези хора, които крепят устоите на обществото, така както
крайъгълният камък крепи конструкцията на къщата. Формата на този вид камък,
предопределя правилните контури на стените, така както добродетелният човек с
високонравственото си поведение влияе на хората като положителен пример.
Всеки читател би могъл да определи по собствена преценка кой от героите е
крайъгълният камък. В книгата има достатъчно сцени, за да се прецени кой е той.
 Главните герои са тримата братя Стоицеви. Eдин от тях е
крайъгълният камък, останалите персонажи имат по-епизодично участие в
историята. Обикновено братята си приличат по възгледи и възпитание. Защо
в повествованието Ви братя Стоицеви са толкова различни?
- Моят замисъл е да направя синтез на обществото по време на Прехода.
Всеки един от братята е събирателен образ на дадена прослойка от обществото и е
изразител на нейната житейска философия. Жеко е носител на епикурейската
философия. Неговата цел в живота е да консумира всеки дар от този живот с
нероново разгулно блаженство. Георги е привърженик на фройдистката
философия, принизяваща човека с останалите биологични същества. Това
предопределя невероятната му страст за придобиване на знания, а впоследствие и
за пари. Крайната цел е да придобие материална сила и мощ, защото само чрез нея
той може да оцелее в своя животински свят. Най-малкият син Росен, който
представлява най-малката прослойка в обществото, е носител на християнската
философия. Наистина братята са коренно различни и тези различия пораждат
противоречия, които по същество изразяват конфликтите в обществото. Георги е от
първия брак на баща си, живее при леля си и е съвсем логично да не прилича на
братята си по възпитание и възгледи. В семейството на Георги и Росен протичат
процеси, поради различията в ценностната система на майката и бащата. В крайна
сметка се оформят сложни взаимоотношения, така че големият син се повлиява от
разбиранията на майката, а малкият - от тези на бащата.
Въпрос: Първото, което се замислих, четейки романа е, защо Жеко залита по
незаконни сделки?
Отговор:

- В онези години процесите в обществото се развиват доста динамично.
Законодателството е пригодно за предишното обществено устройство, когато
живяхме в базвремие и бяхме свидетели на една обществена летаргия. Законите не
отговаряха на съвремието, а Парламентът сериозно изоставаше със
законотворчеството по дневния ред. Вследствие на това, някои закони ставаха до
такава степен абсурдно остарели, че се нарушават масово. Самият живот ги
отхвърляше. В същото време страната се отваряше към света, откъдето нахлуваха
непознати и невиждани явления, за които липсваха законодателни правила.
Създадоха се условия за беззаконие и хора като Жеко се възползваха от това.
Почти всички книги за Българския преход са изпълнени със сцени на
краен реализъм, с батални сцени и кръв. Романът ,,Крайъгълен камък" е изключение от това правило.

Най-голямото физическо страдание на главните
герои е, че Георги остава без крак и впоследствие загива. Може би този герой
симпатизира на някои читатели, които ще недоволстват от
авторовата ,,жестокост". Оправдана ли е тя?
- Моето мнение е, че хора като Георги се самоизяждат. Лакомията им в
буквалния и преносен смисъл е разрушителна: не само за душите им, но и за
физическото им здраве. Хора от този тип често стигат до трагичен край.
Въпрос: А сега да попитам нещо за Росен. Всеки читател би си задал въпроса,
защо дарява всички наследени пари от брат си на държавата, след като е
предупреден от него за ширещата се корупция при харченето на държавни
пари?
Отговор:

- Росен има силно чувство за справедливост. Парите, които е наследил от
брат си, са откраднати от държавата чрез държавни поръчки, приватизации и
невърнати кредити. Това са мръсни пари и чист човек като Росен не може да си
позволи да ги харчи. Християнинът винаги взима решения, като изхожда от най-
полезното за себе си. В конкретния случай Росен е длъжен пред себе си да постъпи
като честен и състрадателен човек. Какво ще постъпят държавните чиновници и
това дали те са крадци или не, това не е негова грижа и грях.
Въпрос:

Този герой има редица постъпки, които могат да дадат основание на
критиците да твърдят, че образът му е неубедителен и дори нереален. Защо се
наранява физически, вместо страданието му да се изрази чрез вътрешен
монолог.
Отговор:

- В такъв случай, същите критики биха могли да се отправят към Дон Кихот
на Сервантес, княз Игор на Достоевски, Левин на Толстой и др. Защо в българската
литература да няма такъв, до такава степен нравствен човек, че в очите на
типичния българин да изглежда будала и дори идиот? Всеки човек си има слабости
и Росен като всеки простосмъртен също. Понеже животът е изпитание, се получава
така, че той се озовава в една гранична зона където е най-слабото му място -
прелюбодеянието. Той е силно земен пълнокръвен човек. В живота му се появява
една предишна голяма любов и той трябва да устои на това изкушение, защото
убeждeнията му го възпират. Росен се разкъсва от вътрешна борба на духа и
тялото, а идеята е, че всяко съзнание е арена, на която ежедневно воюват ангелът и
противникът на Бога. За да надделее духът над тялото, Росен стига до крайност,
като се наранява (изгаря с бензинова лампа крака си), наказвайки собствената си
плът и телесната слабост.
Но въпреки това тялото побеждава. Той все пак се изкушава да потърси
Тони.
- Наистина той накрая се предава пред изкушението, той я търси, но тя вече
е заминала в чужбина. След отчаяната вътрешна борба, която трае няколко месеца
и отправените молитви, той получава помощта на Бога. В това е и идеята. Ако
можехме да се справяме без помощта на Бога, възниква идеята, че можем да
съществуваме без Него. Съгласно канона, невъзможно е за който и да е човек да
бъде праведен, без да се ползва от помощта на Бога.
Въпрос:

Какви трудности срещате с разпространението на книгата?

Отговор:

- Всичко би било по-друго, ако хората желаеха да четат повече. За
съжаление на творците, повечето хора се занимават с други неща през свободното
време, а четящите предпочитат чуждестранната литература.
Въпрос:

Във всяка книга има нещо автобиографично. До колко това е изразено
в ,,Крайъгълен камък"?
Отговор:

- Всеки, който е прочел книгата и ме познава, ме е питал кой от героите съм
аз. С известно съмнение се приема отговорът ми, че ме няма в това повествование.
Новият ми роман, който ще излезе до края на годината, е доста по-
автобиографичен. В смисъл, че главният герой ще се припокрива с моя характер,
но не и преживяванията му. Творчество е толкова по-художествено, колкото
повече се различава от реалния живот на твореца. Творецът задължително трябва
да притежава определени качества на артист.
 Не са малко хората, които през живота си сменят една философия с
друга. Търсещият човек преминава през всичко.
- Това е възможен сюжет за друга книга. Примерно как човек отрича
традиционното, за да се лута като блудния син, докато не се убеди, че трябва да се
върне към истината, която е отхвърлил.
Някой може да твърди, че традиционно живее човек, който не е
способен да забележи другото - нетрадиционното. Тони символизира нещо
такова. Символ е на копнежа на човека по съвършената красота.

Въпрос:

Как може един човек (мъж или жена), един път провидял тази непостижимост, да си
помисли, че може да изгори идеята за нея с огън или с Бог?
Отговор:

- Това звучи напълно модернистично. Но книгата ми не е такава. Моето
мнение е, че модернизмът и особено онова от него, което е пренесено в България,
не e в голяма полза за родната литературата. Затова съвременната тенденция на
литературата се нарича постмодернизъм. Модернизмът е отдавна отречен, но нищо
по-добро не се е наложило. Имам съмнение, че от всички литературни моди и
течения, в страната ни намира отзвук и почва не най-стойностното, да не кажа най-
ретроградното...