Одата "Прометей" (1774), Й. В. Гьоте
- Детайли
- Категория: Преводи
- Публикувана на Неделя, 26 Май 2019 21:21
- Написана от К. Байрактаров
- Посещения: 3297
Прометей
Йохан Волфганг фон Гьоте (1749-1832)
С дим облачен забулвай, Зевс,
небето си!
Като хлапак, бодили що сече,
изпитвай свойта мощ
на дъбове и върхове планински!
Все пак не ще разбиеш
земята ми
и хижата, що ти не си градил,
и моето огнище,
жарта в което
със завист те изпълва.
Не знам под слънцето да има
от вас по-жалки твари, богове.
Та вие своето величие
подкърмяте тъй скъдно
със жертвен дар
и дъх молитвен,
и глад ви би измъчвал, да не бяха
децата, с тях и просеците нищи,
глупци, изпълнени с надежда.
Когато бях дете,
изправено сред тоя свят неуко,
обърнах взор тревожен
към слънцето, като че там
ухо слухти да чуе мойта жалба
и бди сърце, каквото беше мойто,
да се смили над мене, угнетения.
Помогна ли ми някой
в борбата с дръзките титани?
Избави ли ме някой
от смърт, от робство?
Не се ли справи ти самичко,
ти мое свято, пламенно сърце?
А в свойта младост, в свойта доброта,
измамено, признателност мълвеше
на спящия там горе!
Да те почитам? За какво?
Смекчи ли нявга болките
на притеснения?
Изтри ли нявга сълзите
на изтерзания?
Не сториха ли мъж от мене
всесилното време,
съдбата всевечна,
що имат власт над мене и над тебе
Нима си помисли, че трябва
да мразя живота,
да бягам в пустини
затуй, че не узряха всички
разцъфнали мечти?
Да, ето ме, създавам люде
по образ мой —
човешки род на мен подобен:
да страда, да плаче,
да тръпне в блаженство и радост
и да нехае за тебе,
както аз!
Превод от немски: Димитър Стоевски
Източник: Антология на немската поезия, изд. Народна култура — София, 1966
*
Prometheus
Johann Wolfgang von Goethe
Translated by A.Z. Foreman
Cover Your heavens, Zeus,
With cloud vapor
And try Your strike, as a boy
Beheading thistles,
Against oaken tree and mountain height;
You still must leave me
My Earth standing
And my hut which You did not build,
And my hearth, home's glowing
Fire which You begrudge me.
I know of nothing poorer
Under the sun than You gods!
Indigently You feed
Your majesty
On proffered sacrifice
And breathfuls of prayer.
You would starve to naught
If children and beggars
Were not such fools full of hope.
When I was a child
That knew not its way in the world
I would lift my deluded eyes
To the sun as though out beyond it
There were an ear to hear my complaints
A heart like mine
That would take pity on my oppression.
Who came to my aid
Against the Titans' and their insolent rage?
Who delivered me from death,
From slavery?
Was it not you, sacred heart ablaze,
Who achieved it all?
And, swindled in your youth and good will,
Did you not glow, with thanks fit for a Savior,
For that mere Sleeper on high?
I should honor You? For what?
Did You ever gentle
The ache of my burden?
Did You ever dry
The tears of tribulation?
Was I not forged to manhood
By Time Almighty
And Eternal Destiny,
My masters and Yours?
Perhaps You believed
I should find life hateful,
And flee to the wilderness
Because not all my blossom-dreams
Reached ripeness?
Behold
Here I sit, fashioning men
In my own image,
A race after my likeness,
A race that will suffer and weep,
And rejoice and delight with heads held high
And heed Your will no more
Than I!
*
Оригинален текст:
Prometheus
Bedecke deinen Himmel, Zeus,
Mit Wolkendunst
Und übe, dem Knaben gleich,
Der Disteln köpft,
An Eichen dich und Bergeshöhn;
Mußt mir meine Erde
Doch lassen stehn
Und meine Hütte, die du nicht gebaut,
Und meinen Herd,
Um dessen Glut
Du mich beneidest.
Ich kenne nichts Ärmeres
Unter der Sonn als euch, Götter!
Ihr nähret kümmerlich
Von Opfersteuern
Und Gebetshauch
Eure Majestät
Und darbtet, wären
Nicht Kinder und Bettler
Hoffnungsvolle Toren.
Da ich ein Kind war,
Nicht wußte, wo aus noch ein,
Kehrt ich mein verirrtes Auge
Zur Sonne, als wenn drüber wär
Ein Ohr, zu hören meine Klage,
Ein Herz wie meins,
Sich des Bedrängten zu erbarmen.
Wer half mir
Wider der Titanen Übermut?
Wer rettete vom Tode mich,
Von Sklaverei?
Hast du nicht alles selbst vollendet,
Heilig glühend Herz?
Und glühtest jung und gut,
Betrogen, Rettungsdank
Dem Schlafenden da droben?
Ich dich ehren? Wofür?
Hast du die Schmerzen gelindert
Je des Beladenen?
Hast du die Tränen gestillet
Je des Geängsteten?
Hat nicht mich zum Manne geschmiedet
Die allmächtige Zeit
Und das ewige Schicksal,
Meine Herrn und deine?
Wähntest du etwa,
Ich sollte das Leben hassen,
In Wüsten fliehen,
Weil nicht alle
Blütenträume reiften?
Hier sitz ich, forme Menschen
Nach meinem Bilde,
Ein Geschlecht, das mir gleich sei,
Zu leiden, zu weinen,
Zu genießen und zu freuen sich,
Und dein nicht zu achten,
Wie ich!
1774