Форум Прометей  

Още теми »

   

Кой е тук?  

В момента има 59  гости и няма потребители и в сайта

   

ВХОД  

   

Посетители  

Брой прегледи на статиите
602641
   

Към моята неупотребявана гръцка книга

Детайли

Към моята неупотребявана гръцка книга

/Признание към Кийтс/

Ф. Скот Фицджералд

І.

Невесто на мълчанието, ти още си невзета,

със страх за бъдещето в безрадостния глас,

бъбрива пришълка, не ще изкажеш ти, което

би искала, о, боже мили, да изслушам аз.

Какви рими и поуки  във формата таиш,

неоткривани още в безчет помагала?

Що за изпитни подсказки и цитати

с цялата им презначимост би ми дала?

Ще се явиш ли всред зреещи диваци?

О, не! Вън от класа е по-добре да си ти!

ІІ.

Пленяват попълнените, ала как са дивни

тия, непипнатите задачки! Затова, книжке, ето лек:

с нерязани страници, чиста си остани,

заживей вътре и изчакай някой благодатен век.

Възхитителен си бил, о, Авторе, и изоставен,

да видиш лъчезарен ден не бе благословен.

Рецензенте, а ти не ще продумаш славослови

за мълчаливите като камък пожълтели листове.

Ще те заточа, книжке, идната седмица след изпита.

Не се коси – някога ще пребъдеш все пак.

ІІІ.

О, листове щастливи! Щастливи, че не пада

мастилото им, вечно е печатаното, „Сбогом!”

О, бард, щастлив, щастлив е, той не страда

от монотонен слог, непреиначаван с ново.

Във варварски език няма думи очертавани

над твоята дактилна стъпка недоразбрана,

цезурите не са отбелязвани да те посрамват.

Песента е, както ти я пееш, макар неизпяна.

Ако не те разлистват, благородната осанка

съхраняваш и акцентът роден се запазва!

 

Превод М. Чулова, 22 юли 2013 г.