Форум Прометей  

Още теми »

   

Кой е тук?  

В момента има 43  гости и няма потребители и в сайта

   

ВХОД  

   

Посетители  

Брой прегледи на статиите
602576
   

Глинени пети

Детайли

Глинени ходила[1]*

Понякога мога да видя сутрин с поглед ясен:

хора, богове и духове, грации и стройни жени –

после грее силно, на обяд изгаря, тъй скоро идва ден

и няма да видя друго аз, освен бледи местности, опустошени.

Те са отдавна прославени и обожествени. – И, докато ги гледам, от все душа аз залитам като да съм се осакатил,

поздравяван прекалено често. Дали, когато за мене повече

са съвършени, нещо от достойнството им си е заминало?

 

Хора, богове и духове, анатемосани от онзи млад съкрушител,

Ти нямаш отговор. Но аз те чух да казваш:

-         „Защото сме слаби. Провалихме се и се посрамихме.

-         Така съм свободен! Ще тежи ли свободата винаги

и ще потиска ли толкова много сърцето? Заради измяната,

късаме! С теб, която ме задържаше, късаме завинаги!

Падни от онази огромна височина

към това огромно несъвършенство!

Все пак трябва да заридая.

Все още, всичките ли мога да ви мразя?



[1] Превод Мария Чулова, 26 юни 2012 г.