Фицджералд, 2013 г.
- Детайли
- Категория: Литературознание
- Публикувана на Неделя, 02 Юни 2019 16:24
- Написана от Mariya Chulova - Pld
- Посещения: 1679
Франсис Скот Фицджералд
Поеми
1911-1940
Стихосбирка
Събрано
Превод от английски език
Първо издание
„”, 2013
F.Scott Fitzgerald
Poems: 1911-1940
Авторско право©1981 на Скоти Фицджералд Смит
Предговор на изданието на английски език от Джеймс Дики©
Редакторски план ©1981 на Бруколи Кларк, Инк.
Поемите на Фицджералд, които са изследвани и събрани
от проф. Бруколи, са цитирани от:
Fitzgerald, F. Scott; POEMS, 1911-1940
POEMS, 1911-1940. Bloomfield Hills, MI : Bruccoli Clark, 1981. First edition. 8vo. Cloth. xvii, 189 pp. First collection of the Poems of F. Scott Fitzgerald .
©Мария Чулова, преводач от английски език
©издателство „”, 2013
©оформление на корицата, 2013
Редактор
Коректор
Никаква част от това издание не може да бъде възпроизвеждана и разпространявана без писмено разрешение
e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
ISBN
Признание към:
- Чарлс Скрибнър и синове за публикуването на „Тази страна на рая”, 1920, за “Flappers and Philosophers”, 1920
- На синовете на Чарлс Скрибнър за епиграфа на „Великият Гетсби”, 1925 и за „Ох-о-о-ох” от „Нежна е нощта”, 1933
- Андрю Търнбул за „О, Миселдайн”, 1962 и „Хортензия – към отхвърления любовник”, „Когато се срещнем отново” и „Първото писмо на Св. Скот до Смитсънови” от „Писмата на Ф. Скот Фицджералд”, 1963
- Матю Дж. Бруколи, Скоти Фицджералд Смит и Джоан П. Кер /редактори/ на „Романтичните егоисти”, 1974
- „Ню Дайрекшънс” за „Крахът”, 1945, където са публикувани „Моята първа любов”, „Извинение към Огдън Наш”, „Глинени пети”, „Всеки път, като си издухам носа, аз мисля за теб...”, „За една дълга болнавост”, „Едно южно момиче”, „Нашето писмо от април”, „Тъжна катастрофа” и „Скот Фицджералд така говорят те”.
- Матю Дж. Бруколи за „Работните тетрадки на Ф. Скот Фицджералд” , 1972, преиздадени от Харкоурт Брейс Джованович Инк., където са публикувани „Господин Берлин писа песен за забравянето да запомни”, „Майка ме учеше да – обичам нещата”, „Сега е времето за всички добри мъже да се притекат на помощ на партията”, „О, сестро, можеш ли да ми дадеш сърцето си”, „О, къде са момчетата на бум-бум-бум”, „Поклонничество”, „Хубавото момче Флойд”, „Жената на боеца за награди”, „Рефрен на една поема”, „Тя лежи лениво до нейния пекинез”, „Песен”, „Песен –” , „Идея за песен”, „Песен за тъчдауна”, „Истина и последици”, „Придържай се по темата”, „Хиляда и първият кораб”, „Към Картър, дружеско сръчкване”, „Ще си безотговорен”, „Никога не ще узнаеш”, „Ти ме влуди”.
Поезията на Ф. Скот Фицджералд: Неотразим щит, Статия от Джеймс Дики /ХІ-ХV/
Издателски план на Бруколи
Събраната поезия е разделена на секции:
- Поеми от публикациите на училището „Нюман” и университета „Принстън”, 1911-1919. /Фицджералд напуска „Принстън” през есента на 1917, но неговите стихове се появяват в литературното списание „Насау” през 1919/. Организирани хронологично.
- Поеми публикувани от Фицджералд, 1919-1937. Тази част се ограничава до материалите, публикувани от Фицджералд приживе. Хронологично подредени, които преди са събрани в „Ф. Скот Фицджералд в неговото време”, редактори Бруколи и Джаксон Брайър /Кент, Охайо: „Кент Стейт Унивърсити Прес”, 1971/.
- Поеми от „Работните тетрадки на Фицджералд”, които не са публикувани приживе, 1978 г., редактор Бруколи.
- Непубликувани стихове и посмъртно публикувани, 1913-1940. Хронологично подредени.
- Фрагменти и недовършени стихове
Резюме
Събраните поеми на Ф. Скот Фицджералд
Поеми: 1911-1940 събира 149 от стиховете на Ф. Скот Фицджералд, писани през цялото време на писателската му кариера, плюс 55 лирически произведения, които написва за три мюзикъла на Триангъл Клуб като пред-дипломант на Принстън. Те не са велики стихове, но са на велик писател.
Фицджералд бе един провален поет. Преди да напише първия си роман, той се надява да публикува стихосбирка и може дори да е възнамерявал да напише роман в стихове. Докрая на живота му Фицджералд пише стихове, повечето от тях хумористични, понякога стихове, които му позволяват за захранва любовта си към римата.
Той вярва, че най-доброто нещо, което получава от годините му в Принстън, е самообучението му по поезия. Той изпитва удоволствие от ритъма на Суинбърн, но се възхищавал от великата поезия на Кийтс. Отговорът на Фицджералд към Кийтс го убеждава, че той не би могъл да стане велик поет. Но уроците по поезия не бяха напразни: той опита да стане един Кийтс на прозата.
Джеймс Дики
Франсис Скот Фицджералд
Франсис Скот Кей Фицджералд (Francis Scott Key Fitzgerald, 24.09.1896, Сейнт Пол, Минесота - 21.12.1940, Холивуд), американски писател, класик на американската литература, представител на т. нар. „изгубено поколение”, е роден в католическо ирландско семейство на търговец на мебели и дъщеря на бакалин. От 1918 г. живее в град Сейнт Пол. Учи в академията на Сейнт Пол (1908-1910), в Принстънския университет (1913-1917). Участва в Първата световна война като доброволец, но не е включван в бойни действия, секретар на генерал - до 1919 г. После работи в рекламна агенция в Ню Йорк. Жени се за Зелда Сеър (1920) - богата дъщеря на съдия, семейството й е против брака. Живее в Европа - Италия и Франция (1924). Връща се в САЩ (1937), работи като сценарист - „Трима другари” (1938, по романа на Ремарк) и участва в работата върху девет сценария. Печата от 1909 г. Книги: „Отсам рая” (роман, 1920), „Красиви и прокълнати” (роман, 1922), „Великият Гетсби” (роман, 1925), „Нежна е нощта” (1934), „Последният магнат” (незавършен, издаден 1941), четири сборници с разкази, публицистика, пиеса.