Ехо от ерата на джаза
Ехото от Ерата на джаза
„Чувствам, следователно съществувам.”; „...нямам кой знае каква глава, но съм имал сърце” – това не изглеждат най-уникалните фрази в творчеството на Фицджералд, напротив: едва ли има емоционален човек, изпаднал в тежко и противоречиво душевно състояние да не ги е изричал или най-малко да не си ги е помислял, но те характеризират, доколкото е възможно, твореца, който напълно идентифицира своята младост с културата, която нарича: „Ера на джаза” и този термин типично по джазменски вдъхновява и прозвучава в безброй импровизации. С каквато и носталгия да пише за „ерата на джаза” като за нещо отминало, нещо завършено, нещо което повече не може да се развие и е време да се разбере; измина почти век, а което го е вдъхновявало, разкъсвало душата му, съсипвало го е, изпълвало го е с копнежи, страхове продължава да звучи, да съществува и да се развива в различни вариации.
Пример е и трудът на Мария Чулова. Чели сме в България „Валикият Гетсби”, „Нежна е нощта”, разказите му, есетата му. Дори и най-младото поколение се запозна с Фицджералд чрез филма: „Странният случай с Бенджамин Бътън”, а по-любознателните научиха, че е вдъхновен от действителен случай или по-скоро сензационна новина в стил феномени, че има и други разкази на други автори за случая. Знаем за Фицджералд и от остро критикуващия го, по-скоро твърде жестоко и несправедливо осмиващия личните му слабости в „Безкраен празник” негов „приятел” Хемингуей, но с поезията на Фицджералд, /ние четящите на български език/, не сме добре запознати и е обяснимо. По принцип да се преведе поезия е да се импровизира поезия, а да се импровизира поезията на човек, който сам идентифицира душата и младостта си с джаза, то това е да се направи джаз.
Според Фицджералд „джазът първо е секс, после танц, накрая музика”, според джазмените, живели и след него и много след епохата, към която той говори в минало свършено време, за да правиш джаз трябва да имаш три слуха: „един на музикант, един на слушател и един на публика”, а България създаде публиката, която може да съпреживее усещанията на тази сложна и чувствителна душевност едва сега.
Моралните и социални революции, масови вълнения, зарастващите белези на цели поколения в България напомнят много за времето, което Фицджералд нарича „Ерата на джаза” – това, което се случи у нас от края на деветдесетте от миналия век и първото десетилетие на двадесет и първия век, е като джазова вариация на случилото се почти век по-рано в Америка. Не е повторение, а импровизация. По своему за пръв път сме изживели нещо сходно, с нашата душевност на наш език. И се е оформило вече масовото чувство, културата, която може да асимилира посланията на тази печална, трагична и все пак пълноценно сливаща се с ритъма на цяло човечество натура. Сега почти няма български читател, който да не открие поне в едно от стихотворенията свое преживяване, а някои ще открият свое във всички. И именно сега беше възможен преводачът, който да не улови само езика, а и чувствата на едно отминало, но идентично в чувствата си с нашето време.
Мария Чулова си е позволила това приключение на духа; приключение, защото не можеш да преминеш през всичко това, да му разрешиш да премине през теб, за да му намериш нова езикова форма, която носи същия емоционален заряд, без да изживееш трагичното, без да изживееш опиянението, екзалтацията, която е вдъхновила дотолкова един творец, че го е поставило сред символите на световната култура, но го е и разрушило. Позволила си е смелостта, думите дишат, чувстват, боли ги, забавляват се. Изобщо: Фицджералд. И сигурен съм, че след тази стихосбирка в България ще се препрочете и по-пълноценно възприеме цялото творчество на Великия Фицджералд.
Стефан Кръстев, 01.05.2015 г.
Шумят напевно морските вълни
* * *
Est in arundineis modulatio musica ripis*
Шумят напевно морските вълни,
таят хармония разбунени стихии,
а там при разлюлените тръстики
строен мелодиен шепот ромони.
Редът цари навред невъзмутим
и природата съзвучия изпълват.
В илюзорната си свобода тепърва
разрива си с ней узнаваме сами.
От какво ли разривът възникнал?
Душата в хора общ защо превзето
пее друго, не приглася на морето,
сърдейки разумната тръстика?
И от земята до далечните звезди
без отговор остава все до днеска
отчаяният ропот на душа човешка,
чийто глас в пустинята крещи (?).
Фьодор И. Тютчев (1803-1873), 11 май 1865
Превод: Константин Байрактаров, 23.06.2015
* Имат музикалност прибрежните тръстики.
Децим Магн Авзоний (Decimus Magnus Ausonius; ок 310 — 395 г.)
ВМЕСТО ПРЕДИСЛОВИЕ
ВМЕСТО ПРЕДИСЛОВИЕ
* * *
Не вещая ви нищо за новия век
и не гадая с нагласена колода.
Аз съм човек. Макар и немодно,
настоявам - човек съм, човек.
Не съм опознал скрежните Анди
и мъдростта на тибетските сутри.
Но умея в тъма да вещая за утро
и да разлиствам небесните знаци.
Не пея със свише дарен баритон
и не пляскам, разтропал обувки,
но аз ще спася от ленивата скука
душите, поискали честно това. Но
не бих и лукавил - така или инак
с ежедневни дела сте вие заети.
Забравена дума сега си спомнете.
Започвам. Та дума такава си има…
Денис Коротаев (1967-2003)
Превод: Константин Байрактаров, 14.06.2015
Литературно студио "Младост"
Непримиримият
/на Николай Славов/
Не те привличат дребни цели,
кълбо от нерви си целият.
Нервират те нелепи нрави -
нещата пошли и дребнави
и хора в пъпа си вторачени,
подобни на обувки лачени
излъскани до блясък даже,
отвътре нравствено-прокажени.
Животът честичко нагарча ти,
но ти се радваш на глухарчето.
И на врабчета, на кокичета,
на всички истински момичета.
Животът е по-малко черен
с приятел като тебе верен,
такъв докрая остани
до всички отредени дни.
Николай Гюлев
На 7 май 2015 г. художественият ръководител на литературно студио "Младост" публикува това стихотворение в този вариант пред всички медии, наети по делото "Хинкова-Славов". Още на 2 април т.г. Николай Гюлев е бил призован да даде обяснения за посвещението на това стихотворение на поета Николай Славов. Николай Гюлев е основал литературното студио "Младост" преди 20 години, като често пъти е бил на договор с Община Пловдив като ръководител на непрофесионален художествен състав. Периодът на наемането му е от месец октомври до края на месец май. Членувам в клуб "Младост" от месец февруари 2009 г., когато там ме заведе поетесата Евелина Кованджийска, която познавам от 1991 година от ученическото общежитие към Езикова гимназия в гр. Пловдив.
Живея щастлива - образцово и просто
***
Живея щастлива - образцово и просто,
като слънце, отмерило ход в календара.
Самотница стройна и светска в живота,
с премъдрост ведно съм с Божите твари.
Духът ме съпътства, ръководи ме леко!
Неочаквано блясвам като поглед и лъч.
Образцово и скромно живея, творейки
и ми Бог повелява, а не дружеска глъч.
Марина Цветаева (1892-1941)
Превод: Константин Байрактаров, 20.04.2015