Могъщ и дълбок дух - това е Лермонтов
Почитаме паметта на М. Ю. Лермонтов по повод 200-години от рождението му /на 15 октомври 2014 г./ Въпреки всички старания на художниците на Лермонтов, те не успяват да доловят живота на лицето му, безсилни са да предадат духовния облик на Лермонтов, тъй като в тези изображения липсва главното – липсва поетът! Акварелният автопортрет хармонира с поезията: Лермонтов е на фона на Кавказ, с бурка, с кинжал на колана, с огромни, печално-развълнувани очи. Очите му са огнени, необикновени, като въглени. Самият Лермонтов се присмива на себе си, казвайки, че съдбата сякаш за да му се подиграе, му е дала типична армейска външност. Ираклий Андроников си представя Лермонтов динамично в резките смени на душевните състояния, в бързото движение на мисълта, в постоянната игра на лицето му. Той се е държал различно в петербургските салони, където е подчертавал вътрешната си свобода, независимост, презрение към светската тълпа, и в приятелската компания, сред хора открити и достойни. За малко повече от четири години след смъртта на Пушкин Лермонтов създава великите творения на романтичната поезия „Демон” и „Мцири”, епическата поема „Песен за царя Иван Василиевич...”, изпълнената с тънка ирония спрямо себе си и романтичното направление в литературната поема, наречена „Приказка за деца” и гениалния роман „Герой на нашето време”, ознаменувал началото на руската психологическа проза, сборник стихове, очертал цял период в историята на руската лирика, и друг поетичен сборник, който излиза след смъртта му. Всеки миг от 27-годишния му живот е запълнен с творчество. От детството си Михаил Юриевич запазва съсредоточена мечтателност и стеснителност. Светът на изкуството, забелязва Дружинин, е за него светиня и цитадела, където няма достъп нищо недостойно. Лермонтов разобличава лицемерното висше общество и си поставя за цел да казва само безпощадната истина. Най-достоверният Лермонтов портрет са неговите творби! Той владее френски, немски, английски език, чете на латински, по-късно на Кавказ, ще започне да изучава „татарски”, тоест азербайджански език, в Грузия записва грузински думи и ще назове една от поемите си „Мцири”. Обича Байрон и Пушкин. Въображението си Михаил Юриевич обобщава: „За мигове в мощта на мисълта живях аз векове и в другия живот забравих за земята...” В памет на рано угасналата си майка и нейната песен написва своя „Ангел”: Към мрачния свят на печал и лъжа той носел невинна душа, и в нея останал гласът милостив, макар и без думи – но жив. Лермонтов е изключително музикален – свири на цигулка, на пиано, пее, пише музика към своите стихове. Написва музиката към своята „Казашка люлчина песен”. „Музиката на моето сърце бе съвсем разстроена днес” – вписва 16-годишният Лермонтов. Суровият му живот разстройва тази музика. На три годинки губи майка си, а баба му взема попечителството над него и той почти няма възможност да вижда баща си. Мария Лопухина е приятелка на Лермонтов от кавалерийското училище. Посвещавайки „Демон” на една жена, която не го е дочакала, той се обръща към нея с горчив упрек: Завърших – и гръдта съмнения не трови. Ще те плени звукът познат, любим, замисления звук на стиховете нови, забравящ, друже мой, ала незабравим. Заглавието на трагедията „Маскарад” крие ироничен смисъл, тъй като у тези хора лицето е маска, а в маскарада, неопознати, те се показват без маски, оголили низките си страсти и пороци. Лермонтов има смелостта да каже всичко, което мисли за тях. Като творец е много самовзискателен. Умът и силният характер отличават човека от светската тълпа. В „Герой на нашето време” Лермонтов рисува живота такъв, какъвто е в действителност. Разкрива един герой с възприятията на друг. Четем „Таман”, „Княгиня Мери” и „Фаталист” и разбираме характера на Печорин с неговата раздвоеност. Още докато Лермонтов е жив, консервативната критика обявява таланта му за „протеистичен”, събирателен, състоящ се от отгласи от различни влияния, отрича оригиналността му. Прогресивната критика и широката публика, следвайки Белински и Чернишевски, възприема поезията на Лермонтов като дълбоко самобитно явление. Лермонтов загива на дуел на 27 години от изстрел на Мартинов. Читателят може да се съгласи или да не се съгласи с нашата версия: било е извършено престъпление - мошеникът на карти, запаснякът Николай Соломонович Мартинов подло е убил Лермонтов. Приятелите му помогнали да фалшифицира престъплението като дуел, без особено да рискуват положението си. Не можели да не помогнат. Именно те го задействали като основен участник в кървавата интрига. Творчеството на Лермонтов вдъхновява много поети и преводачи. У нас са го превеждали Атанас Далчев, Григор Ленков, Христо Радевски, Янко Русинов, Илиана Владова, Георги Германов, Красимир Тенев, Ангел Веселинов, Димитър Горсов, Мария Шандуркова и др. На Лермонтов Двести лет прошло со дня рождения, но не забыт сын русской вечности. Певец любви и грусти, родины, свободы, живы его даровонные небесами строки. Мир не пощадил его и Бог его не спас, но он жив и будет жить в веках! Следва музикално-поетичен рецитал по стихове на Лермонтов! ( Лермонтов, 15 октомври 1814 г. — 27 юли 1841 г.) Слово от рецитала с художествен ръководител Рангел Драганов, което произнесе Мария Чулова през месец октомври 2014 г. в „Берьозка”, написано от нея за 200-годишнината от рождението на Лермонтов."Прикованият Прометей" от Есхил
PROMETHEUS AMID HURRICANE AND EARTHQUAKE (from "Prometheus Bound")
by: Aeschylus
Share5 Tweet18 0 Share599
ARTH is rocking in space!
And the thunders crash up with a roar upon roar,
And the eddying lightnings flash fire in my face,
And the whirlwinds are whirling the dust round and round--
And the blasts of the winds universal leap free
And blow each other upon each, with a passion of sound,
And æther goes mingling in storm with the sea!
Such a curse on my head, in a manifest dread,
From the hand of your Zeus has been hurtled along!
O my mother's fair glory! O Æther, enringing
All eyes with the sweet common light of thy bringing,
Dost see how I suffer this wrong?
This English translation, by Mrs. Browning, of 'Prometheus Amid Hurricane and Earthquake' is reprinted from Greek Poets in English Verse. Ed. William Hyde Appleton. Cambridge: The Riverside Press, 1893.
Read more at http://www.poetry-archive.com/a/prometheus_amid_hurricane_and_earthquake.html#fEzIEKiz6wpPK6Ug.99
Прометей
PROMETHEUS
by: George Gordon (Lord) Byron (1788-1824)
ITAN! to whose immortal eyes
- The sufferings of mortality,
- Seen in their sad reality,
- Were not as things that gods despise;
- What was thy pity's recompense?
- A silent suffering, and intense;
- The rock, the vulture, and the chain,
- All that the proud can feel of pain,
- The agony they do not show,
- The suffocating sense of woe,
- Which speaks but in its loneliness,
- And then is jealous lest the sky
- Should have a listener, nor will sigh
- Until its voice is echoless.
- Titan! to thee the strife was given
- Between the suffering and the will,
- Which torture where they cannot kill;
- And the inexorable Heaven,
- And the deaf tyranny of Fate,
- The ruling principle of Hate,
- Which for its pleasure doth create
- The things it may annihilate,
- Refus'd thee even the boon to die:
- The wretched gift Eternity
- Was thine--and thou hast borne it well.
- All that the Thunderer wrung from thee
- Was but the menace which flung back
- On him the torments of thy rack;
- The fate thou didst so well foresee,
- But would not to appease him tell;
- And in thy Silence was his Sentence,
- And in his Soul a vain repentance,
- And evil dread so ill dissembled,
- That in his hand the lightnings trembled.
- Thy Godlike crime was to be kind,
- To render with thy precepts less
- The sum of human wretchedness,
- And strengthen Man with his own mind;
- But baffled as thou wert from high,
- Still in thy patient energy,
- In the endurance, and repulse
- Of thine impenetrable Spirit,
- Which Earth and Heaven could not convulse,
- A mighty lesson we inherit:
- Thou art a symbol and a sign
- To Mortals of their fate and force;
- Like thee, Man is in part divine,
- A troubled stream from a pure source;
- And Man in portions can foresee
- His own funereal destiny;
- His wretchedness, and his resistance,
- And his sad unallied existence:
- To which his Spirit may oppose
- Itself--and equal to all woes,
- And a firm will, and a deep sense,
- Which even in torture can descry
- Its own concenter'd recompense,
- Triumphant where it dares defy,
- And making Death a Victory.
"Prometheus" is reprinted from Works. George Gordon Byron. London: John Murray, 1832. |
Read more at http://www.poetry-archive.com/b/prometheus.html#qVZ5Ui23m6OpyTUt.99
Интервю с Васил Лазаров
Писателят Васил Лазаров даде интервю на редактора на портала за
филология, култура и политика „Прометей-БГ” през месец юли 2014 г.
Темата е романът „Крайъгълен камък”.
Въпрос:Защо книгата е озаглавена ,,Крайъгълен камък"?
Отговор:
- Това е библейски метафоричен израз. В Свещеното писание той
символизира онези хора, които крепят устоите на обществото, така както
крайъгълният камък крепи конструкцията на къщата. Формата на този вид камък,
предопределя правилните контури на стените, така както добродетелният човек с
високонравственото си поведение влияе на хората като положителен пример.
Всеки читател би могъл да определи по собствена преценка кой от героите е
крайъгълният камък. В книгата има достатъчно сцени, за да се прецени кой е той.
Главните герои са тримата братя Стоицеви. Eдин от тях е
крайъгълният камък, останалите персонажи имат по-епизодично участие в
историята. Обикновено братята си приличат по възгледи и възпитание. Защо
в повествованието Ви братя Стоицеви са толкова различни?
- Моят замисъл е да направя синтез на обществото по време на Прехода.
Всеки един от братята е събирателен образ на дадена прослойка от обществото и е
изразител на нейната житейска философия. Жеко е носител на епикурейската
философия. Неговата цел в живота е да консумира всеки дар от този живот с
нероново разгулно блаженство. Георги е привърженик на фройдистката
философия, принизяваща човека с останалите биологични същества. Това
предопределя невероятната му страст за придобиване на знания, а впоследствие и
за пари. Крайната цел е да придобие материална сила и мощ, защото само чрез нея
той може да оцелее в своя животински свят. Най-малкият син Росен, който
представлява най-малката прослойка в обществото, е носител на християнската
философия. Наистина братята са коренно различни и тези различия пораждат
противоречия, които по същество изразяват конфликтите в обществото. Георги е от
първия брак на баща си, живее при леля си и е съвсем логично да не прилича на
братята си по възпитание и възгледи. В семейството на Георги и Росен протичат
процеси, поради различията в ценностната система на майката и бащата. В крайна
сметка се оформят сложни взаимоотношения, така че големият син се повлиява от
разбиранията на майката, а малкият - от тези на бащата.
Въпрос: Първото, което се замислих, четейки романа е, защо Жеко залита по
незаконни сделки?
Отговор:
- В онези години процесите в обществото се развиват доста динамично.
Законодателството е пригодно за предишното обществено устройство, когато
живяхме в базвремие и бяхме свидетели на една обществена летаргия. Законите не
отговаряха на съвремието, а Парламентът сериозно изоставаше със
законотворчеството по дневния ред. Вследствие на това, някои закони ставаха до
такава степен абсурдно остарели, че се нарушават масово. Самият живот ги
отхвърляше. В същото време страната се отваряше към света, откъдето нахлуваха
непознати и невиждани явления, за които липсваха законодателни правила.
Създадоха се условия за беззаконие и хора като Жеко се възползваха от това.
Почти всички книги за Българския преход са изпълнени със сцени на
краен реализъм, с батални сцени и кръв. Романът ,,Крайъгълен камък" е изключение от това правило.
Най-голямото физическо страдание на главните
герои е, че Георги остава без крак и впоследствие загива. Може би този герой
симпатизира на някои читатели, които ще недоволстват от
авторовата ,,жестокост". Оправдана ли е тя?
- Моето мнение е, че хора като Георги се самоизяждат. Лакомията им в
буквалния и преносен смисъл е разрушителна: не само за душите им, но и за
физическото им здраве. Хора от този тип често стигат до трагичен край.
Въпрос: А сега да попитам нещо за Росен. Всеки читател би си задал въпроса,
защо дарява всички наследени пари от брат си на държавата, след като е
предупреден от него за ширещата се корупция при харченето на държавни
пари?
Отговор:
- Росен има силно чувство за справедливост. Парите, които е наследил от
брат си, са откраднати от държавата чрез държавни поръчки, приватизации и
невърнати кредити. Това са мръсни пари и чист човек като Росен не може да си
позволи да ги харчи. Християнинът винаги взима решения, като изхожда от най-
полезното за себе си. В конкретния случай Росен е длъжен пред себе си да постъпи
като честен и състрадателен човек. Какво ще постъпят държавните чиновници и
това дали те са крадци или не, това не е негова грижа и грях.
Въпрос:
Този герой има редица постъпки, които могат да дадат основание на
критиците да твърдят, че образът му е неубедителен и дори нереален. Защо се
наранява физически, вместо страданието му да се изрази чрез вътрешен
монолог.
Отговор:
- В такъв случай, същите критики биха могли да се отправят към Дон Кихот
на Сервантес, княз Игор на Достоевски, Левин на Толстой и др. Защо в българската
литература да няма такъв, до такава степен нравствен човек, че в очите на
типичния българин да изглежда будала и дори идиот? Всеки човек си има слабости
и Росен като всеки простосмъртен също. Понеже животът е изпитание, се получава
така, че той се озовава в една гранична зона където е най-слабото му място -
прелюбодеянието. Той е силно земен пълнокръвен човек. В живота му се появява
една предишна голяма любов и той трябва да устои на това изкушение, защото
убeждeнията му го възпират. Росен се разкъсва от вътрешна борба на духа и
тялото, а идеята е, че всяко съзнание е арена, на която ежедневно воюват ангелът и
противникът на Бога. За да надделее духът над тялото, Росен стига до крайност,
като се наранява (изгаря с бензинова лампа крака си), наказвайки собствената си
плът и телесната слабост.
Но въпреки това тялото побеждава. Той все пак се изкушава да потърси
Тони.
- Наистина той накрая се предава пред изкушението, той я търси, но тя вече
е заминала в чужбина. След отчаяната вътрешна борба, която трае няколко месеца
и отправените молитви, той получава помощта на Бога. В това е и идеята. Ако
можехме да се справяме без помощта на Бога, възниква идеята, че можем да
съществуваме без Него. Съгласно канона, невъзможно е за който и да е човек да
бъде праведен, без да се ползва от помощта на Бога.
Въпрос:
Какви трудности срещате с разпространението на книгата?
Отговор:
- Всичко би било по-друго, ако хората желаеха да четат повече. За
съжаление на творците, повечето хора се занимават с други неща през свободното
време, а четящите предпочитат чуждестранната литература.
Въпрос:
Във всяка книга има нещо автобиографично. До колко това е изразено
в ,,Крайъгълен камък"?
Отговор:
- Всеки, който е прочел книгата и ме познава, ме е питал кой от героите съм
аз. С известно съмнение се приема отговорът ми, че ме няма в това повествование.
Новият ми роман, който ще излезе до края на годината, е доста по-
автобиографичен. В смисъл, че главният герой ще се припокрива с моя характер,
но не и преживяванията му. Творчество е толкова по-художествено, колкото
повече се различава от реалния живот на твореца. Творецът задължително трябва
да притежава определени качества на артист.
Не са малко хората, които през живота си сменят една философия с
друга. Търсещият човек преминава през всичко.
- Това е възможен сюжет за друга книга. Примерно как човек отрича
традиционното, за да се лута като блудния син, докато не се убеди, че трябва да се
върне към истината, която е отхвърлил.
Някой може да твърди, че традиционно живее човек, който не е
способен да забележи другото - нетрадиционното. Тони символизира нещо
такова. Символ е на копнежа на човека по съвършената красота.
Въпрос:
Как може един човек (мъж или жена), един път провидял тази непостижимост, да си
помисли, че може да изгори идеята за нея с огън или с Бог?
Отговор:
- Това звучи напълно модернистично. Но книгата ми не е такава. Моето
мнение е, че модернизмът и особено онова от него, което е пренесено в България,
не e в голяма полза за родната литературата. Затова съвременната тенденция на
литературата се нарича постмодернизъм. Модернизмът е отдавна отречен, но нищо
по-добро не се е наложило. Имам съмнение, че от всички литературни моди и
течения, в страната ни намира отзвук и почва не най-стойностното, да не кажа най-
ретроградното...
Ламартин - Пловдив
На 4 юли 2014 г. се проведе протестен митинг пред Областната управа, на който членове на Дружеството на писателите - Пловдив и гражданство подкрепихме искането на Дружеството на писателите - Пловдив да продължат да ползват къщата на Ламартин за още 10 години.
Паметникът на културата се руши, трябва мащабен проект за реставрирането и основен вътрешен ремонт. Начо Христосков ще има право да предяви искане пред Министерството на културата до 22 юли 2014 г. и да сключат типов договор за безвъзмездно ползване на къщата на Ламартин от Дружеството на писателите - Пловдив.
В 11 ч. на 4 юли 2014 г. не се състоя тръжната процедура, поради липса на регистриран участник.
Дори да спечели търга, всеки е обречен на неизвестност, защото под натиск спечелелият ще напусне обекта. Началната цена е 1000 лева, която е непосилна за Дружеството. Членовете на това Дружество на писателите - Пловдив редовно печелят конкурсите на Община Пловдив за издаване на важни издания. Членският внос е символичен, УС се събира относително рядко, още по-рядко приемат нови членове. Къщата се оживява в Деня на поезията, 1 октомври. Тогава традиционно има четене. Понякога през лятото се представят нови книги. Клуб "Квант и приятели" с ръководител Розалия Александрова също имаше сбирки в къщата на Ламартин. Сега се ползва базата на читалище "Съвременник" в жк "Тракия".
Може би е вътрешноорганизационен проблем, а може би е добре, че в електронна подписка обхванаха по-широк кръг читатели. Елена Диварова поддържа добра комуникация с членовете и други от пишещите в града. Емил Милев понякога е обременен от лични проблеми и не съумя да се справи с работата на секретар.
Във фейсбук се разширява кръгът на подкрепата в групата "Да спасим къщата на Ламартин".
Там откриваме юридически преписки по казуса. Разгледах откритите процедури на сайта на Министерството на културата и вярвам, че в града има способни личности, които да разработят проект за възстановяване на паметника на културата къща-музей на Ламартин.
Преди години участвах в ТВ състезанието "Минута е много" с темата "Френски класицизъм" и мисля, че франкофоните в града могат да бъдат по-активни по въпроса за Ламартин. Не съм срещала сполучливи нови книги от и за Ламартин.
На 05.04.2015 г. от 14.00 часа ще се проведе поетично четене в къщата на Ламартин, като секретарят на Дружество на писателите в гр. Пловдив кани поетесите да прочетат свои стихове.
Мисля да отида и да прочета две стихотворения.
Не съм приета в Дружеството на писателите, в което кандидатствах на 30 септември 2010 година. Все пак винаги ми е приятно да гостувам.
Весела Цветница!
Стихосбирката "Социална мрежа"
„Социална мрежа” от Мария Чулова съдържа стихове, част от които са посветени на виртуални приятели – Н. Младенов, К. Байрактаров, М. Камбуров, друга част са посветени на покойни поети – Томас Харди и обобщен английски поет, Федерико Гарсиа Лорка, Иван Вазов, Пенчо и Петко Славейкови, Добромир Тонев, има трета част стихове, посветени на революционери Филип Тотю, Васил Левски, Марин Савов. Вдъхновение е почерпано и от Алеко Константинов, Омир, гръцката митология, българската поезия и от любовта – „Обикнах живота, тъй както книгите!” – възкликва лирическата героиня. Не е срамно жената да купува книги за 100 лева всеки месец, срамно е, че доходите ги няма, ето защо лирическата героиня мисли и за Сребърния фонд и за безработните в социалната си поезия. В любовната си лирика отново има обобщени послания, а не прекалено лично споделяне. Постигнато е равновесие между молитвения тон и действеността, вписаният лирически герой притежава и революционни черти, внушава развитие. Кой ще води бащина дружина? – вълнува Мария, защото тя не се уповава само на бог, а търси най-добрия път за решаване на трудни ситуации. Лекият упрек в стихотворението „Влязъл в политиката” не означава отрицание на общественото устройство, а стремеж към честност, справедливост, хармония с природата, мисъл преди действията, а не безсмислени действия. За отрицателите на авторите, които вече са навлезли в литературната критика, но пишат художествени произведения, ще кажа, че всички сме свободни граждани, а поетесата може да бъде критик, разказвач, романист и да работи. „Социална мрежа” подсказва за търсене на нови комуникационни стратегии. Героят в мрежата може да е попаднал в интригантска среда, да няма задължителните условия. „Възлюбеният” е една платонична любов, както често става в социалната мрежа. Връзка, която при пряк контакт би могла да е стихийна. Платоничната любов в мрежата се гради всеки ден. Тя не крещи на стадионите, дава възможност за самоанализ. Директността при взаимоотношенията „очи в очи” може да развали добрия диалог, да спре внезапно. В мрежата човек се откъсва с изтриване на приятел, изтриване на профил, създаване на фалшив профил – това е друга тема, която не е включена в стихосбирката, но косвено подсказва за крехкостта и преходността. Последната глава „Късчета кристал” е основно скептична. Героинята се вглежда в миналото. „Войник на калта” не е антивоенно стихотворение. Лечебната кал също не е тази, която е разделила войника от неговата възлюбена. Калта на живота, от която лирическата героиня сама трябва да се измъкне, трябва и да помогне на по-слабите от нея, тази кал е навсякъде. Ето защо тематично стихосбирката е така богата.
Книгата завършва с прошката – с една невъзможна прошка. Невъзможното става възможно в „Социална мрежа”. Протегната ръка намира друга.