Prometheus - Начало

Последни публикации

Най-четени

Премиера на алманах на клуб "Младост"

На 9 ноември 2015 г. от 18 часа ще се състои премиерата на алманаха на клуб "Младост" с художествен ръководител Николай Гюлев.

Ще отида с Димо Колев. Там ще бъде също д-р Георги Найденов от СБЖ.

Художественият подбор е осъществен от Николай Гюлев.

На 24 октомври в 14,30 часа погребаха последната жена на Гюлев, поетесата Елена Атанасова. Очакваме нейни творби да са включени в алманаха.

В понеделник бях на премиерата на "Ти се завръщаш, любов", антология.

Със средствата на Тони Пеева и Надежда Бонева и подбор на творбите от Николай Гюлев, Елена Атанасова и Надежда Бонева излезе поетичен сборник по повод 20 години на Литературно студио "Младост" в тираж 400.

Включени са четирима покойни автори - Пламен Александров, Елена Атанасова, Иванка Джонгова-Кабамитова и Стоян Чалъков.

Членовете на литературното студио "Младост", с които Николай Гюлев ще работи и занапред, са: Таня Анастасова, Радка Топалова, Надежда Бонева, Бианка Габровска, Биляна Гинина, Иван Генов, Лилия Гюлева, Веселина Здравчева, Емилия Зъбова, Светла Караянева, Евелина Кованджийска, Елена Коматова, Здравка Маринова, Надежда Нанева, Благомир Начев, Светлозар Николов, Минчо Палавров, Джени Панайотова, Емил Петков, Ради Радев, Анелия Ралева, Николай Славов, Любка Славова, Пенка Стефанова, Милена Стоянова, Стефка Тотева, Светлозар Хилендаров.

Д-р Георги Найденов отсъства от премиерата.

11.11.2015 г.

Мария Чулова

Игрови-кадрови проблеми

Стойчо Стоев

Млад състав

https://www.youtube.com/watch?v=-WybnZ38cgo

Дениз Соколов от гр. София показа общо 6 минути добавено време към 90-те минути на футболния мач между ПФК "Локомотив Пловдив 1926" АД и ПФК "Левски" АД - една

Прочети още: Игрови-кадрови проблеми

Бай Станчо се раздава

Видя някакво хубаво и доста изискано кафене. Спря се да погледне на витрината. Имаше торти с изключително съблазнителен и красив вид.

Прочети още: Бай Станчо се раздава

Край на международните загуби

След няколко поражения на българските футболни отбори на европейско равнище започнаха представянията в българското футболно първенство.

Вторият мач беше между отборите на "Локомотив-Пловдив" и "Берое-Стара Загора" на стадион "Локомотив" в гр. Пловдив на 26 юли 2015 г. от 21.00 часа. Завърши с 1:2.

В нашето първенство също солидно са представени чужденците. Това се доказа и в съперничещите си двойки Джонан - Ласимант, Мапуку - Оливие. Дори доста силно присъствие на черната раса в българския футбол. И ако някой каже, че не сме глобалисти...

След като Игор Джоман фаулира Мартин Камбуров, не беше санкциониран.

Това му даде самочувствие и съвсем скоро в 17-та минута Джонан вкара първия гол във вратата на Теодор Скорчев. По-късно си получи жълт картон от Станислав Ставрев от Велико Търново.

В първото полувреме капитанът на отбора на ПФК "Локомотив" има възможност да вкара изравнителния гол от дузпа /32-та минута/.

Петър Хубчев беше приготвил за смяна Жуниор Мапуку. Набелязаният беше Стивън Петков, който през първото полувреме получи жълт картон за груба игра и препъване. Може би едно забавяне в смяната отвори работа за рентгенови снимки за преиграване на №73, който излезе след контузия и студен компрес от лекарския екип.

Мапуку играе подобно на Ферибори Доре и изглежда як. Александър Тунчев е опитен защитник и не може да се остави на хитростите на Жуниор Мпиа. След едно падане на Мапуку в наказателното поле №3 от "Локомотив" беше изправен пред обсъждането на съдията. Ставрев прецени справедливо, че тук има симулация с цел дузпа. Мапуку получи жълт картон. Хубчев го окуражи. Старши треньорът на ПФК "Берое" по-често разговаря с футболистите, отколкото Христо Колев - Мълчаливият.

Мапуку не остана длъжен и вкара в 77-та минута за повеждането на резултата с един гол разлика.

Това амбицира другите чужденци Йоан Ласимант и Оливие Боне да си заслужат хляба.

Благой Макенджиев спаси в 83-та минута.

Двамата треньори си направиха по три смени на играчи. На сметката на гостите са три жълти картона. Имаха повече фенове от "Верея", които гостуваха за последната контрола.

Мартин Камбуров получи крампи и няколко пъти поляга на тревата. Може би капитаните имат това предимство в задълженията да общуват повече със съотборниците си и по-рядко да ръкомахат.

Martin Kamburov

За "Прометей-БГ" репортер е Мария Чулова

Мария Чулова

Операта "Аида" от Верди

Закриване на "Opera Open" в Пловдив на 22 юли 2015 г.

С операта "Аида" за войната между Мемфис и Тива пред многохилядна публика закриха фестивала на класическата опера в гр. Пловдив на сцена на открито на Античния театър. Джузепе Верди /1813-1901/ привлича най-много зрители. "Аида" е опера в четири действия и седем сцени. Преди антракта бяха изминали 100 минути. Най-популярното либрето е от Антонио Гисланцони /1824-1893/. Действащи лица: Фараона на Египет - бас Амнерис, негова дъщеря - мецосопран Аида, робиня - етиопска принцеса - сопран Радамес, египетски военачалник - тенор Амонасро, цар на Етиопия, баща на Аида - баритон Вестител - тенор Главна жрица - сопран Жреци, жрици, воначалници, придворни, войни, роби, пленници от Етиопия, египетски народ, танцьори, танцьорки и др. Действието се развива в Мемфис и Тива по време на царуването на фараоните. Операта започна в 21.00 часа на Античния театър. В сутрешния блок по БНТ представиха латиноамериканската певица с глас мецосопран, която изпълни ролята на дъщерята на фараона, която е влюбена в Радамес. Нейната робиня Аида също изпитва чувства към военачалника. Милна й е свободата, но тайната й любов към Радамес я прави съперница на фараонската дъщеря. Верди винаги взема дейно участие в написването на текстовете на своите опери. На два екрана в двата края на сцената излъчваха с едри букви и хармонично с изпълнението текста на български език, което ни доближи до съдържанието на "Аида". Операта е завършена през 1870 г. Пренасянето в света на многобожието и робството стана в съпровода на добре дирижирания оркестър на Пловдивската държавна опера и строгия поглед на Диан Чобанов, който сякаш знае всеки таен проход на сцената, знае колко парещи могат да бъдат факлите и горящите масла в ръцете на балерините и балетистите в храма на Фта и Изида. Асистентките в публиката бяха в антични костюми, сценографията наподобяваше пирамида с таен проход към подземията за пленниците, които бяха завързани на подвижен дървен стълб и доведени за трофей в двореца. Аида веднага издаде баща си. Фараонът не беше склонен на милост, защото вярва, че освободените ще отмъстят. Явно са вярвали в справедливостта на войната. Амнерис също е склонна да отмъсти на Аида заради любовта й към Рамадес. Фараонската дъщеря съобщава на Аида, че Рамадес е убит. Посрещането на военачалника е в Тива. Амонасро се представя за помощник на вожда и заявява, че царят на етиопците е паднал в боя. Жреците настояват за смъртно наказание. Тук и фараонът не вярва, че милосърдието ще укрепи властта му. Радамес моли за милост за пленниците. В залог за траен мир задържат Аида и Амонасро.

Радамес се сгодява за Амнерис. Преди това трябва да изпълнят обреди в храма на Изида. Етиопският цар иска да ползва дъщеря си за контра атака. Изпраща я да шпионира в храма на Изида. Радамес мечтае за щастлив живот с Аида. Така той издава проход, през който могат да избягат. Радамес е обвинен в предателство. Амнерис предлага на война да се откаже от любовта си към Аида за свободата си. Радамес трябва да бъде погребан жив. Аида желае да сподели съдбата на любимия и се промъква в гробницата. Амнерис горко оплаква изгубената си любов... Всъщност предателството на царя на Етиопия не е много добре мотивирано от съвременна гледна точка, но за антична трагедия е много логично. Пленникът желае да отмъсти на фараона и неговия военачалник на армията. Той не разбира любовта на Аида и Радамес. Сцената преди антракта беше тържествена и имаше илюзия, че дъщерята на фараона и военачалника му ще се венчаят.

Репортер Мария Чулова Фоторепортер Никола Николов Пловдив 2015 г.

Срещите на Бай Станчо

Тъкмо седна на пейката и извади книгата, когато два силуета го покриха в сянката си. Беше същата девойка, с която се запозна преди повече от седмица. Държеше за ръката едно приятно усмихнато момче. Лицата им грееха от радост, че са го намерили.

– Добър ден! - казаха в хор и двамата.

– Добър да е, дечица! Как сте? Разбирам, че се научихте да се чувате. Браво! Само така ...

– Дойдохме да ви благодарим, каза момчето и се представи, казвам се Иван.

– Ахааа, драго ми е моето момче. Аз пък съм бай Станислав, ама ме именуват Станчо.

– Ние - каза момчето смутено - дойдохме да ви благодарим за мъдростта, с която ни надарихте, и да ви съобщим решението си, че ще сключваме брак с Живка през следващия месец. Четири часа кръжим из целия парк, за да ви открием. Бяхме се отчаяли и притеснили, че нещо ви се е случило и няма днес да дойдете на вашата пейка...

– Така ли? – зарадва се бай Станчо. - Ама че радост - каза той и плесна с ръце. - Да не е защото положението е набъбнало?

– Не, не е... Всичко е в нормите, засмя се на шегата Иван.

– Хайде, че съм ви подготвил един подарък. А пък, ако става въпрос за мен, не се притеснявайте, черен гологан се не губи, така да знаете.

– Ние не ви каним, за да ни давате подарък. Вие ни дадохте най-добрият. Научихте ни да се обичаме, да се изслушваме, да се чуваме, а не да се състезаваме помежду си и да си доказваме кой е по-умен, или кой е по- силен.

– Както и да е. Обадете ми се, като определите датата. Ето ви моя телефон. Бай Станчо извади едно тефтерче и изписа телефона си със същия привършващ житейския си път индигов молив... Този молив му служеше така всеотдайно и продължаваше.

Сбогуваха се. Бай Станчо остана сам на пейката с леко хитрата си усмивка, проследявайки техния път.

Този ден бай Станчо се събуди и се усети в някакво невероятно празнично настроение. Изми се. Подстрига си мустаците, избръсна се бавно и щателно, както подобава на джентълмен, напарфюмира се, облече новата риза, новия костюм, новите чорапи, новите обувки, сложи новата вратовръзка, изпи кафето си, закуси, изми ръцете си и излезе навън от апартамента. Усмивката красеше и подмладяваше лицето му. Той спря едно такси, качи се в него и се обърна важно към шофьора:

– Към кметството моля!

– Както желаете господине, каза мъжът зад волана, включи брояча и потегли.

Кметството беше недалеч от къщата на бай Станчо, но на него не му се ходеше пеша и затова си позволи лукса да се повози. След десетина минути таксито спря. Бай Станчо плати и излезе навън. Пое си въздух и отново се усмихна на себе си.

Когато се озова на седмия етаж, погледна през прозореца и се възхити на гледката, която се ширна пред очите му. Целият град беше като на тепсия. Почука на вратата на кмета. Подаде глава през нея и попита:

– Добър ден! Може ли да вляза? Аз съм бай Станчо.

– Ах, разбира се, изписка секретарката и додаде, заповядайте, влезте. Господин кмета ви чака с отворени обятия.

– Ох... поласкан съм. Благодаря, благодаря ... каза бай Станчо и се провря скромно и смутено през вратата.

След като се озова в стаята на секретарката, видя, че вратата към кабинета на кмета е отворена и той наистина стои по средата му и го очаква. Бай Станчо се поклони и влезе при него. Секретарката попита какво иска да пийне закодира отговора му и затвори след него.

– Добър ден, господин Кмет!

– Добър ден, бай Станчо! Какво те води? Нещо важно ли имаш предвид?

– А бе, то дали е важно или не, вие ще решите. Аз съм дошъл с едно предложение и то доста конкретно.

– Какво е, Бай Станчо?

– Ами искам да ви помоля да построите в градския парк, дето ние пенсионерите и хората на умиране се разхождаме, една хубава просторна тоалетна, ако е възможно? ...

– Тоалетна? Защо? Няма ли такава?

– Няма, господин Кмете!

– Но това са средства, каквито сега нямаме на лице.

– А колко ще струва една такава тоалетна?

– Не мога да кажа така наизуст, но не по-малко от сто хиляди лева.

– А, само толкова ли? Аз давам парите.

– Как така, защо?

– Така искам, господин Kмете! – каза решително Бай Станчо и попита, ще стане ли бързо? Искам да стане много бързо, ама така бързо, че да я видя, пък и да я използвам.

– Още днес ще извикам главния архитект на града и ще ви се обадя какво сме решили. Знам, че имаше някакъв проект да се направи точно в централната част, до шадравана, припомни си кметът, но не съм сигурен дали са затвърдили проекторешението, или търсят спонсори, които да им помогнат. Оставете, ако обичате, телефона си на секретарката. Ще сме в контакт и ще ви уведомявам за всичко каквото се реши по този въпрос!

– Аз и без това няма да ви оставя на мира, докато не решите този проблем. Той не е само въпрос, а проблем. Знаете ли тези, дето им е болна простатата, че не могат да се разхождат спокойно. Е, онзи ден Ванката се напикал, докато си ходел по алеите. Ако не си бил сложил за всеки случай памперса, щял да умре от срам горкият. Аз нямам този проблем, но колко много са тези, които го имат и нуждата е наистина душевадна, господин Кмете - изтрака всичко като картечница бай Станчо...

След това подаде ръка на господин Кмета и се сбогува с думите:

– Разбирам, че приемате молбата ми при сърце. Благодарство за всичко и довиждане!

– Довиждане и бъдете спокоен. Няма да оставя нещата без контрол, а и на човек като вас ще е срамота да откажа. Хем искате за доброто на възрастните, хем давате и парите, за да се осъществи един отдавна замислен проект...

Бай Станчо остави номера на своя телефон на секретарката и със своята неповторима многозначителна усмивка се раздели с кабинета на кмета.

Беше повече от доволен. Чувстваше се така, сякаш беше свършил невероятно важна мисия. С гордо вдигната глава крачеше по обратния път към дома си. Сякаш летеше милият.

Автор Калуди Калудов

Следва продължение

Страница 34 от 51

Филология

Култура

Политика

Форум Прометей

Кой е тук?

ВХОД

Посетители