Апендисит
- Детайли
- Категория: Здравеопазване
- Публикувана на Сряда, 03 Април 2019 17:26
- Написана от преподавателка
- Посещения: 1978
Урок за медицинска терминология на курсисти по български език за чужденци в Медицинския Университет – Пловдив
Мария Чулова, хоноруван преподавател за 2009-2010 учебна година
Тема № 3
Апендицит или апендисит, понякога неправилно наричан апандисит, е възпаление на придатъка на сляпото черво — апендикса (от лат Appendix caeci).
Въпреки, че има по-ранни сведения за възпаления на или около сляпото черво, първи описание на болестта апендицит прави професорът по патоанатомия в Харвард, Реджиналд Хебер Фитц (Reginald Heber Fitz) през 1886 г. Освен че първи описва клиничната история на заболяването, Фитц е и първият, който прави предположението, че лек за апендицита е отстраняването на сляпото черво (апендектомия). Сред пионерите в лечението на апендицита са и Томас Мортън (Thomas Morton), Чарлз Макбърни (Charles McBurney).[1][2]
Превод на английски език на определението и данни за откривателите на лечението
Appendicitis is a condition characterized by inflammation of the appendix. It is classified as a medical emergency and many cases require removal of the inflamed appendix, either by laparotomy or laparoscopy. Untreated, mortality is high, mainly because of peritonitis and shock.[1] Reginald Fitz first described acute and chronic appendicitis in 1886,[2] and it has been recognized as one of the most common causes of severe acute abdominal pain worldwide. A correctly diagnosed non-acute form of appendicitis is known as "rumbling appendicitis".
Апендицит Класификация
Разположение на апендикса спрямо останалите части на храносмилателната система.
Етиология
Възпалението на апендикса обикновено се предизвиква от чревен или лимфен застой, което дава възможност на типични за чревната флора бактерии да проникнат в стената на апендикса и да предизвикат серозно или гнойно възпаление. Поради подуването на тъканта, отворът, който свързва апендикса с цекума, се свива и гнойта може да застои и да се образува емпием на апендикса. Перфорацията на възпален апендикс води до перитонит.
От апендицит могат да страдат хора във всички възрасти, но по-често проявление има у по-младите хора. Обяснение за по-високата честота на апендицита в детска възраст е, че сляпото черво у децата е по-късо и му липсва характерната извита форма като при възрастните. По тази причина отворът, с който апендиксът се свързва с цекума, е по-широк, което улеснява навлизането на фекални маси в него и повишава локалното дразнене.
Апендиксът на възрастните хора от своя страна постепенно атрофира, която обяснява значително по-редките случаи на апендицит сред възрастните. Това обаче също е опасно, понеже пренебрегването на възможността болки в областта да са причинени от апендицит затруднява навременното поставяне на правилна диагноза и може да доведе до множество усложнения.
Не са без значение и хранителният режим и прекараните в миналото възпаления на червата.
Апендицитът не е единственото обяснение на болките, които могат да настъпят в областта на корема. Други причини за такива болки могат да са пробив на язва на стомаха или дванадесетопръстника, остро възпаление на жлъчката, камъни в бъбреците, извънматочна бременност, преплитане на червата, възпаление на яйчниците, сраствания в коремната кухина и други.
Симптоми на апендицит
Основният симптом на заболяването е острата стомашна болка. Отначало тя е неясно локализирана, т.е. не е свързана с определено място. Този тип болка е характерна при проблем с тънките черва или дебелото черво, включително апендикса. Обикновено е толкова трудно да се определи точното място на болката, че помолени да посочат къде ги боли, пациентите очертават с пръст широк кръг около централната част на корема си. Друг ранен симптом на апендицита е загубата на апетит, която може да прерасне в гадене и дори повръщане. Гаденето и повръщането могат да се появят и на по-късен етап в следствие от запушване на червата.
Постепенно възпалението се разпространява в посока от апендикса към перитонеума – тънката стомашна мембрана. След като възпалението обхване перитонеума, болката се променя и вече може да бъде локализирана по-прецизно. Областта в която се проявява болката се намира между предната част на дясната бедрена кост и пъпа. Точното й място е наречено на името на д-р Чарлз Макбърни – точка на Макбърни. Когато апендиксът се разкъса и инфекцията се разпространи в стомаха, болката отново се разсейва, тъй като целият стомах е обхванат от възпаление и съответно е болезнен. Диагностицирането на апендицита започва с изследване на семейната история на заболяването и изисква физически преглед. Пациентите често имат повишена температура и умерена до свръх чувствителност при натиск в долната част на корема.
Остър апендицит [редактиране]
Острият апендицит е най-често срещаното остро хирургическо заболяване на корема.[3] При остър апендицит болката първоначално обхваща целия корем, но за няколко часа се локализира в долния му десен край. Тя е силна и постоянна, по-остра при движение и придружена е с повишена телесна температура (до 38°С), гадене и повръщане. Коремът постепенно се втвърдява и се нарушават функциите на храносмилателния канал и отделянето на газове. Пулсът се ускорява до над 100 удара в минута. Езикът е обложен, а при тежки форми на заболяването — сух.
Острият апендицит е заболяване на всички възрасти от двата пола, независимо че най-често засегнатата възраст е между 5-30 години. Типичното развитие на заболяването протича за 6 до 24 часа, когато трябва да се очаква перфорация при прогресивно развитие на болестта. Перфорацията е много по-честа у деца и в гериатрична възраст (до 75%), развива се по-бързо, тенденцията за отграничаването на излива е слаба. Необходимо е повишено внимание и по-ранна операция.
При типична клинична картина се появяват продроми: отпадналост, нарушен апетит, неразположение, при задоволително общо състояние. Следват диспептични оплаквания (гадене, повръщане), фебрилитет, болка. Началото на болковите оплаквания е различно: остро и бързо или забавено, протрахирано. При малки деца: отпадналост и вялост, неспокойствие, отказ от храна, горен и долен диспептичен синдром (повръщане, диария), фебрилитет, ексикация. На практика противопоказания за операцията няма. Апендиксът задължително се изпраща за хистологично изследване. Особени форми: Атипично разположение. Свързано е с промени в клиничната картина, симулиращи заболяване на съседен орган, поставящи диференциално-диагностични проблеми: а) ретроцекално разположение на апендикса (около 16%) - слабо или липсващо перитонеално дразнене; намалена интензивност на болката и симптомите за перитонеално дразнене; дразнене на уретера и симулиране на бъбречна колика; б) малкотазово разположение - симулира гинекологични заболявания у жени, предизвиква дразнене на аднексите, сателитен аднексит; проблеми в репродуктивните способности; развитие на Дугласов абсцес при перфорация; При деца може да симулира диаричен синдром, дизурични смущения, ограниченият абсцес може да се представи като малкотазов тумор. в) субхепатално или друго разположение на апендикса - при незавършена ротация на колона (малротация) – предимно при деца в ранна възраст (15 %) Остър апендицит у новородени и деца до тригодишна възраст - хирург със специалност по обща и детска хирургия – с препоръчителен характер. Заболяването е рядко. Реактивността е слаба, деструктивните промени са чести и бързи. Анамнезата е от родителите. Болката често е по-слаба, около пъпа, трудно се локализира, мускулната защита е слаба, а при плач - може да бъде симулирана. По-бурна обща реакция - гадене, повръщане, фебрилитет до 39 ºС, по-често диария; често уриниране с по-честа хематурия, левкоцитоза до 20-30 000; сериозна прогноза. Остър апендицит при бременни жени. Клиничната картина е завоалирана и трябва да се отдиференцира бременността като причина за гадене, повръщане, запек и болка. Атипично разположение на апендикса, изместен от бременната матка. Риск от аборт; необходимост от хормонална защита при апендектомия по спешност. Остър апендицит в гериатрична възраст. Заболяването е рядко, с неясни диспептични смущения, възрастово обусловен запек. Болката е тъпа, неясна, не се отграничава добре, дефансът е слабо изразен. Температурата е слабо изразена. Левкоцитозата е слабо изразена. Перфорацията е по-честа и по-ранна. Диференциална диагноза с карцином на сляпото черво или левия колон. Усложнени форми: - апендикуларен инфилтрат; при тенденция за коликвация - операция по спешност; при деца – периапендикуларният инфилтрат е абсолютна индикация за спешно оперативно лечение; - апендикуларен абсцес; - перфорация на остър апендицит; - при деца – некроза или перфорация от чуждо тяло, паразити; - перитонит от апендикуларен произход.
Медикаментозното лечение в пред- и следоперативния период се определя и зависи от състоянието на пациента и характера на заболяването.
Хроничен апендицит
Хроничният апендицит може да бъде последица на прекаран пристъп от остър апендицит, който е протекъл благополучно, но може и да започне незабележимо, без уловимо начало. Хроничният апендицит се проявява обикновено с тъпи болки, които могат да се локализират вдясно под пъпа или под лъжичката. Често има запек, подуване на корема. Диагнозата се осигурява с (рентгеново изследваме. Хроничният апендицит често се усложнява с увреждания на стомаха, дванадесетопръстника, жлъчния мехур, дебелото черво, вътрешните полови органи на жената.
Хроничният апендицит налага известни ограничения на бол-ните — трябва да се избягват храни, образуващи много газове, вдигане на тежести, тръскане на тялото. При обостряне трябва да се потърси веднага лекар. Въпросът за операция при хроничен апендицит се поставя след зряла преценка на състоянието на болния.
Диагноза
И двата вида апендицит трябва да се диагностицират само от лекар и то след проведени изследвания:
- изследване на кръвта, при което по евентуално повишеният брой белите кръвни клетки може да се съди за налично възпаление.
- общо изследване на урината, при което се прави оглед под микроскоп за наличието на бели и червени кръвни клетки и бактерии.
- ехография на коремни органи, за да се видят текущите размери и състояние на апендикса.
Преди да се докаже диагнозата, трябва да се избягва самолечение и налагане на мястото с топли компреси — те може и да облекчат временно болката, но да допринесат за задълбочаване на възпалението.
Лечение
Острият, а в някои случаи и хроничният апендицит се лекуват оперативно и по спешност. Хирургическата интервенция се нарича апендектомия и се състои в отстраняване на израстъка на сляпото черво (апендицита) и оглед на съседните тъкани. Операцията на апендикса трябва да се съпътства и от лечение с антибиотици.
Апендикс. Диаграма на цекума. Cecum_diagram.png
. Разпознайте и обозначете частите на храносмилателната система!
Обща дефиниция на апендисит на турски език.
Apandisit, körbağırsak üzerinde apandisin iltihaplanmasıdır. İltihaplı apandisin kesilip çıkarılmasıyla tedavi edilir. Apandisitin belirtileri, karın ağrısı -kasıklarda ve bacağın vücutla birleştiği noktalarda- ve mide bulantısıdır.
Karnın sağ alt bölümünde apandis (apendiks) denen kalın bağırsağın uzantısı bulunur. Solucan şeklinde ve hareket kabiliyeti olan apandisin içinden herhangi bir besin geçmez. Uzunluğu çocuklarda biraz daha fazladır. Yaklaşık 9-10 cm uzunluğundadır fakat bundan daha az ya da daha fazla olabilir. Yerleştiği yer bazı kişilerde farklılık gösterebilir. Bu durum apandis rahatsızlığı olanlarda tanı koymayı zorlaştırır.
Apendiksin (apandisin) çoğunlukla dışkı veya daha az bir ihtimalle safra taşı, tümör ya da barsak kurudyla tıkanması sonucu iltihaplanmasına apandisit denir. Apandisin vücuttaki fonksiyonu henüz bilinmemektedir. Sadece lenf dokusu bakımdan zengin bir yapıdır. Yine de apandisin iltihaplanması sonucu yırtılıp karın bölgesinde yayılmasıyla, ciddi problemler ortaya çıkar. Tedavi edilmediğinde tehlikeli bir hastalık olan apandisit, karın zarının iltihaplanmasına yol açabilir.
|
Определение на болестта на английски език. Намерете съответствията на български, гръцки и турски езици. |
Appendicitis is a condition characterized by inflammation of the appendix. It is classified as a medical emergency and many cases require removal of the inflamed appendix, either by laparotomy or laparoscopy. Untreated, mortality is high, mainly because of peritonitis and shock.[1] Reginald Fitz first described acute and chronic appendicitis in 1886,[2] and it has been recognized as one of the most common causes of severe acute abdominal pain worldwide. A correctly diagnosed non-acute form of appendicitis is known as "rumbling appendicitis".
Превод на гръцки език. Терминологичен речник – двуезичен. Направете съпоставка на терминологията, намерете съответствията на латински език!
Σκωληκοειδίτιδα
Από τη Βικιπαίδεια, την ελεύθερη εγκυκλοπαίδεια
Μετάβαση σε: πλοήγηση, αναζήτηση
Οξεία σκωληκοειδίτιδα είναι η οξεία φλεγμονή της σκωληκοειδούς απόφυσης του τυφλού. Οφείλεται σε απόφραξη του αυλού της συνήθως από διογκωμένους λεμφαδένες γύρω από τη βάση της, κοπρολίθους, παράσιτα, καρκινοειδή και ξένα σώματα. Όταν αποφραχθεί ο αυλός, συγκεντρώνονται οι εκκρίσεις της σκωληκοειδούς και διατείνουν τον οξέως αυλό της. Η πίεση που ασκείται, οδηγεί σε διακοπή της αρτηριακής κυκλοφορίας και αιμορραγικό έμφρακτο. Τα μικρόβια που υπάρχουν στον αυλό εισέρχονται στον βλεννογόνο και προκαλούν φλεγμονή του τοιχώματος, που μπορεί να οδηγήσει σε νέκρωσή του, έξοδο κοπρανώδους υλικού και μικροβίων στην περιτοναϊκή κοιλότητα και πρόκληση περιτονίτιδας.
Αρχικά εκδηλώνεται με περιομφαλικό πόνο, ο οποίος αργότερα εντοπίζεται στο κάτω δεξιό τεταρτημόριο της κοιλιάς. Αυτό αποτελεί ένα σημαντικό διαγνωστικό σημείο και σημαίνει ότι αρχίζει να δημιουργείται αντιδραστικό υγρό γύρω από τη φλεγμαίνουσα σκωληκοειδή. Ακολουθεί η εμφάνιση ανορεξίας, ναυτίας, εμέτων και χαμηλής πυρετικής κίνησης.
Στην κλινική εξέταση βλέπουμε ένα παιδί με όψη πάσχοντος. Στην ψηλάφηση διαπιστώνεται ευαισθησία στο κάτω δεξί τεταρτημόριο της κοιλιάς, που αποτελεί και το πιο αξιόπιστο κλινικό σημείο. Η κάμψη του δεξιού ποδιού μπορεί να προκαλέσει πόνο στο ίδιο αυτό σημείο. Από τις εργαστηριακές εξετάσεις διαπιστώνεται αυξημένος αριθμός λευκών αιμοσφαιρίων, αν και ο φυσιολογικός αριθμός τους δεν αποκλείει την πάθηση. Η γενική ούρων συνήθως είναι φυσιολογική, όμως αν η σκωληκοειδής βρίσκεται κοντά στον ουρητήρα, μπορεί να υπάρχουν πυοσφαίρια και ερυθρά. Στην απλή ακτινογραφία κοιλιάς σε όρθια θέση μπορεί να εμφανιστούν υδραερικά επίπεδα ή κοπρόλιθος.
Η θεραπεία είναι χειρουργική και συνίσταται σε εκτομή της σκωληκοειδούς. Στα σύγχρονα νοσοκομεία γίνεται με λαπαροσκόπηση, η οποία επιτρέπει τον πλήρη έλεγχο της κοιλιάς, την ανεύρεση τυχόν άλλων συνυπαρχουσών παθήσεων και μπορεί να χρησιμοποιηθεί ακόμη και σαν διαγνωστική εξέταση, όταν οι εργαστηριακές εξετάσεις δεν θέτουν την διάγνωση.
Източници
- ↑ Excerpt from „Appendicitis: Surgical Perspective“, emedicine.com
- ↑ History of the Office of the President of Harvard University
- ↑ „Съвети на домашния лекар“, проф. д-р Г. Маждраков и проф. д-р Б. Братанов, Медицина и физкултура, София, 1980
4.http://www.doctorbg.com/page.php?id=7158
5.http://www.kak-da.com/хроничен-апендицит.html
Външни препратки
- „Остър апендицит“, Секция по детска хирургия, МБАЛСМ „Н. И. Пирогов“
Журналистически публикации
- „Болката при апендицит е като пробождане с кама“, в-к Стандарт, 6 август 2003
- „Кога болката в корема е заради апендицит“, в-к Сега, 18 октомври 2002