Стихове на Вера Грибникова
- Детайли
- Категория: Преводи
- Публикувана на Вторник, 04 Февруари 2020 14:50
- Написана от К. Байрактаров
- Посещения: 1197
Мети, виелицо!
Мети, виелицо! Следите заличи.
Като че той днес не е идвал.
Като че аз не знам беди
преди нощта новогодишна.
Мети, ти драга, не жали снега.
И дворчето ми почисти по милост.
Да не звучат горчивите слова.
Раздялата като че сън е била.
Да – да, задрямах до стъклото аз.
А страшен сън ме е тревожил.
Но в девствения сняг и белота
съмненията чезнат, тъй нищожни.
Мети, виелицо! Старателно мети!
Сега да вярвам ми е тъй необходимо,
че бърза той към мен, че е на път.
Че нужна съм му аз, че съм любима...
Следите зачертали цял живот
преди нощта новогодишна
ти изравни, кръжи ти на възбог!
Като че той днес не е идвал.
Ще чакам аз...
Вера Грибникова
гр. Твер, член на СРП и СПК
*
Минувач
Като птица безсилна аз чукам
по стъкло от случаен перваз
„Ей, човече! Отваряй, че студ е!
Не се бой, помогни с доброта!
Само малко местенце ми трябва.
И не моля да пия и ям.
Да се сгрея за миг, че съм слаба.
И отново на път – вест да дам.”
„За Пролетта!... Птицата сгрейте!
Тъй отдавна без отдих съм аз,
но се хлъзна по мен леден поглед.
Щорите паднаха със размах!”
„Да политна не мога. И долу
падам аз с вкочанени крила.
Но чии ли са малките длани?
Да ме стоплят се мъчат сега.”...
Вера Грибникова
г. Твер, член на СРП и СПК
Преведе от руски Елена Коматова