Анализ на сонета "А си мислел, че съм тая" на Анна Ахматова
- Детайли
- Категория: Преводи
- Публикувана на Четвъртък, 19 Декември 2019 20:07
- Написана от К. Байрактаров
- Посещения: 1469
* * *
А си мислел, че съм тая,
която би забравил на инат,
че ще ти се моля и ридая
у копитата на дорест ат.
Или, че взела от знахарка
заклинателно магично биле,
уханен да ти дам подарък:
кърпичка - заветен свилен.
Бъди проклет. Взор и стон
окаяника няма да обгърнат.
Кълна се в ангелския сонм,
в чудотворната икона също
и в нощния ни огнен щорм -
при тебе няма да се върна.
Анна Ахматова, 1921
Превод: К. Байрактаров, 17.12.2019 г.
* * *
А ты думал - я тоже такая,
Что можно забыть меня,
И что брошусь, моля и рыдая,
Под копыта гнедого коня.
Или стану просить у знахарок
В наговорной воде корешок
И пришлю тебе странный подарок -
Мой заветный душистый платок.
Будь же проклят. Ни стоном, ни взглядом
Окаянной души не коснусь,
Но клянусь тебе ангельским садом,
Чудотворной иконой клянусь,
И ночей наших пламенным чадом -
Я к тебе никогда не вернусь.
Анна Ахматова, 1921
Бел. прев.: Познавачите на руския език могат да посочат локални лексикални разминавания в превода, могат да ги определят и като фрапиращи, но в съдържателно отношение, при условие че трябва да се спази формата, те не са от съществено значение съобразно (мета-) контекста при предаване на общия смисъл и интерпретиране на авторовото посланието. Комплексен е въпросът за подхода при представянето на преводния текст в стегнат графичен облик, различен от оригинала, бидейки резултат на творческа визия и поетична техника. (Не) съдете строго!
Анализ на сонета - I
Ранното творчество на Анна Андреевна Ахматова (истинско име – Анна Андреевна Горенко) (1889-1966 г.) наброява множество стихотворения, написани в жанра на любовната лирика. Но всички те описват несъществуващи любови и не засягат личния живот на поетесата. Ахматова е била вярна на съпруга си - поетът Николай Степанович Гумильов (1886-1921 г.), за когото не може да се каже същото по отношение на нея. Той е имал множество любовни афери и значителна роля е изиграло чувството на ревността. В момента на сключването на брака Гумильов вече е бил широко известен с поезията си и със своята слава е засенчвал творчеството на съпругата си. Въпреки това Ахматова бързо станала популярна и между съпрузите започнало скрито съперничество. В 1918 г. Гумильов се развежда с нея и я оставя сама с дете. Постъпката му станала за нея голям удар. В 1921 г. тя изразила чувствата си в сонета "А ты думал - я тоже такая" (А си мислел, че съм тая...).
Ахматова обвинява съпруга си в безграничен егоизъм. Оставяйки я с детето, той я поставил в абсолютно беззащитно положение пред новата власт. Поетесата подозирала, че Гумильов е искал да почувства мъжкото си превъзходство и да се добие до разплаканите й молби за прошка. Самодоволният мъж вероятно се е опирал на фантазийни предположения, че бившата вече жена ще се постарае да го върне при себе си. В случая, по презумпция слабата жена може да прибегне до помощта на шарлатани и врачки, а такова поведение е било характерно за руското общество в смутните години в началото на XX век.
Ахматова вече изпитвала на гърба си жестоки страдания. Тя вече е забравила за онова безметежно време, когато е можела да разчита само на женската си слабост. Революцията я накарала да се раздели с мечтите си за справедливост, но покрай това тя станала значително по-силна. В гнева си тя проклела бившия си мъж. Поетесата се кълне в най-скъпите и ценни за нея неща (включая техните съвместни щастливи нощи), че никога няма да се върне при него.
По съдбовно стечение на обстоятелствата сонетът станал едно от последните обръщения на Ахматова към живия бивш мъж. Творбата е написана през юли 1921 г., а по-късно на 3 август Гумильов бил арестуван по обвинение за участие в контрареволюционен монархически заговор и на 26-ти август разстрелян. Фразата "при тебе няма да се върна" станала пророческа, а проклятието в адрес на бившия мъж се въплътило в реална трагедия. Ахматова никога не е коментирала този момент, но вероятно тежко го е преживяла. Измяната на съпруга естествено е могла да породи проклятие, но не и пожелание за неговата смърт.
Източник: Ру Стих (адаптирано)
Анализ на сонета - II
След прекратяването на отношенията с Николай Гумильов Анна Ахматова мислено продължава да води с него спор, упреквайки бившия съпруг не само в изневерите, но и в разрушаването на семейството. Действително, у поетесата са се насъбрали прекалено много претенции към този човек, който първо се е добивал за нейната любов, след което я е изоставил като играчка.
Омъжвайки се за Гумильов, Анна Ахматова е била уверена, че се принася в жертва на човека, който я боготвори. Самата поетеса не изпитва към избраника си любов, считайки, че и без това може да построи достататъчно здраво и щастливо семейство. Обаче много скоро ситуацията кардинално се променя, тъй като поетесата безпаметно се влюбва в своя съпруг.
Гумильов независимо от раждането на сина си, все повече се отдалечава от съпругата си, която не може да подчини на волята си. Ахматова проявява завидно упорство по въпросите, засягащи литературата и скоро славата й засенчва тази на мъжа й, който е искрено убеден, че жената по природа не може да бъде поет. За него не е по силите да приеме поражението от Ахматова , поради което съюзът на тези две творчески личности е бил обречен.
Каквото и да говорят съвременните изследователи на творчеството на Ахматова, тя до смъртта си продължава да обича първия си съпруг, макар и да признава, че често това й чувство бива сменяно със злоба и ненавист. Нали, оставяйки я заради други жени, Гумильов е взел реванш, лишавайки съпругата си за ответен ход. По тази причина тя мислено продължава с него безспирния разговор и в 1921 г. му посвещава стихотворението "А ти си мислел, че съм тая...". Ахматова открито го обвинява за изневерите, подчертавайки при това, че никога няма да се уподоби на избраниците му и няма да го моли за любов.
Поетесата знае, че искрената любов не може да бъде престорена и затова се отказва от възможността да привлече съпруга си обратно, отказвайки се от всички глупави постъпки, които обикновено извършват отчаяните жени. В същото време, да прости обидата тя не е в състояние. По тази причина тя се обръща към него с думите: "Бъди проклет". Тя не е предполагала, че много скоро тези й думи ще се изпълнят.
В момента, когато тя пише тези стихове, тя е готова на всичко, за да го накара да страда. Нейното уязвено женско самолюбие я заставя да изкаже съдбовната клетва: "при тебе няма да се върна". Думата си Ахматова успява да удържи, но само поради причината, че след не повече от месец Гумильов биде разстрелян, за което потесата узнава след много години.
Източник: Pishi Stihi (адаптирано)