Форум Прометей  

Още теми »

   

Кой е тук?  

В момента има 87  гости и няма потребители и в сайта

   

ВХОД  

   

Посетители  

Брой прегледи на статиите
619266
   

"Прометей" от Байрон в три превода

Детайли

ПРОМЕТЕЙ

Джордж Гордън Байрон (1788-1824)

Не като бог безстрастно хладен,
А с благост поглед ти бе спрял
На земния човешки дял,
С беди и напаст безотраден.
За твоята любов към нас
Безкрайна мъка бе отплата –
Борба, без отдих и без глас, –
Окови – ястреб – и скалата –
Над океана ням и глух.

Скръбта на дух, дух непобеден
Там преживя и твоят дух:
Жестокост, мъки, трепет леден
И гнет безкраен, чийто стон
Дори с въздъх ти не издаде,
На стража Зевсовий шпион.
За да не чуй!… О, не обади
Ни ек на мрачното небе
Каква в теб скръб и мъка бе!
Борбата с мъка и съзнание,
Докрай изпита в самота!
Каква съдба, какво страдание,
Които водят към смъртта!
Но Зевс, небесний цар всевластен,
И непреклонната съдба
В прищевка, същества нещастни
Отново да творят в света –
Отказаха смъртта на тебе! –
И на безсмъртие с венец
Те увенчаха твоя жребий:
Но ти – не бе ти слаб борец –
Понесе твърдо свойта участ!
И туй, що гневен Зевс сполучи
Да чуй от твоите устни, блед –
То бе закана – бе прокоба
И с нея твоят ужас слет
В гръдта на Зевс впи свойта злоба.
О, как провиди сетни час
Ти по звездата му случайно;
Как не издаде свойта тайна;
Как твоите думи с лющен глас
В присъда смъртна прозвучаха!
И дойде час на срам и страх:
В ръцете стари затрептяха
Перуните на бога плах.
Бе свято твойто престъпление.
Че на доброто бе пророк.
Дари човеку наставления
В живота му суров и строг
И възвиси духа му с вяра
Към разум и към доброта;
Но сам ти в мъките без мяра
Нам своя пример завеща –
Отпор към злобата столика
И твърдост на душа велика,
Що не успяха да сломят
Небе, земя – за лишен път!
Днес в твойта орис смъртний вижда
На свойта орис тържество –
Сам той е част от божество,
Че свойта участ сам съзижда,
Предвижда своя жребий той
И предугажда всяка мъка –
Беди и напасти безброй
И скърби в дните на разлъка,
И всичко, от което тук
Мощ черпи неговият дух –
Дух равносилен с вси страдания…
Той има воля и съзнание
За своите права в тоз свет –
Туй чувство в мъки, в скърби, в гнет,
Що не остава без награда –
Едничка вътрешна отрада, –
Всечасно крепне в гнет и мрак,
В борбата с доблест се кръщава
И с радост бърза в боя пак.
И от смъртта победа дава.

Превод: Георги Михайлов

*

ПРОМЕТЕЙ

Титан! Във твоя поглед грее
На смъртните скръбта велика,
Която, страшна, многолика,
Тук никой бог не ще осмее.
Каква бе щедрата отплата
За милостта към земний род? –
Страданието на скалата,
Веригите и немий свод,
Туй, що би гордия понесъл,
Агонията, що таи,
И мъката му, що пои
Духът заключен и невесел,
И се бои, че небесата
Ще чуят тайния му вик.
Докле скования език
Не онемее за земята.

Титан! Да страдаш и желаеш
И да се бориш, и докрай
Духа ти мир да не познай
И ти утеха да не знаеш;
И небесата с свойта слава,
И на съдбата глухий гнет,
Омразата, разляна вред,
Що и твори, и разрушава,
Отказаха ти и смъртта:
С безсмъртие ти бе наказан,
Но ти от туй не възропта,
И твоя път бе отбелязан
С проклятия, с които ти
И Гръмовержеца смути:
Прозрял съдбата, не поиска
Пред него ти да паднеш ниско.
С мълчание го суеверен
Направи ти, и блед и плах,
Тъй че в ръцете му от страх
И мълниите да треперят.

Божествен подвига ти бе
И сякаш отреден отвека
С непостижимото небе
Да обручи чрез дух Човека.
Ти от високо бе ударен.
Но волята ти, твърдостта
И яростта на дух пожарен –
За нас са дар на мъдростта:
Ти – бог на смъртните и знак
На силата им, на съдбата –
Човекът като теб в борбата
До бога се издига пак;
Поток е той, що чист извира,
Но се размътва в своя път;
И често шепота разбира
Той на орисаната смърт,
И страда, и в скръбта проглежда,
И в пустотата дири бряг.
Ала на страшний вечен мрак
И сън без радост и надежда
Срещу поставя своя дух,
Упорството му, глъбината,
Що би предсетил с остър слух
Възмездието на съдбата,
И пътя й би начертал,
И тайната и би изведал,
И вещи тайнства познал,
Би претворил Смъртта в Победа.

Превод: Людмил Стоянов

*

ПРОМЕТЕЙ

I

Титан! С безсмъртен взор прозря
човешкото страдание
и тежко отчаяние,
а като Зевс не ги презря;
а пък с какво бе награден?
С ужасни мъки, вечен плен,
с окови, лешояд, скала
и унизителни тегла;
с агония, която с вик
ти не издаде ни за миг;
в бедата си самотен бе
и бдеше да не издадеш
въздишка, стон или шептеж
към безпощадното небе.

II

Страдание и воля страстно
се състезаваха при теб –
те изтезават с гняв свиреп,
щом да убиват са безвластни.
И боговете безучастни,
тиранството на ориста,
Законът на ненавистта
/която същества създава,
та после да ги умъртвява/
не се смилиха да умреш:
безсмъртието – дар зловещ –
бе твое: с чест носи го ти.
От теб изтръгна Зевс едно:
Заплахата – и тя обратно
му върна твоя гнет трикратно;
а ти прозря съдбата – но
не му я с дума извести;
и бе присъда туй мълчание:
той в безполезно отчаяние
от страх нескриван се изпълни и
трепереше ръката с мълнии!

III

Грехът ти бе, че си добър
човека ти да просвещаваш
и от беди да го спасяваш,
за да е умен, смел и твърд.
Но, свише като теб смутени,
от твойта сила вдъхновени,
от твърдостта ти и борбата
на твоя дух непроницаем,
твърд пред Небето и Земята,
добре една поука знаем:
за нашта мощ и участ свято
знамение си и девиз;
човек е като теб мъжествен
и с произход почти божествен,
размътен вир от извор чист;
дарен е със способността
да си предскаже участта,
отчаяната си борба,
безпомощната си съдба,
която могат да възпрат
и волята му, и духът,
и неговият ум могъщ,
че той за себе си откри
награда в мъките дори;
от дързост горд, ако веднъж
Смъртта в Победа претвори!


Превод: Любен Любенов