Диалог между Мария Чулова и Пърси Биш Шели
- Детайли
- Категория: Поезия
- Публикувана на Четвъртък, 22 Януари 2026 10:08
- Написана от chulova
- Посещения: 78
Тази нощ Шели ми прошепна:
„Мария, повикай Маб —
тя вижда всичко,
и мечтите, и разрухата им.“
И тъй, поетът призова
своята крехка, светла царица,
която плете съдби
върху крилца от светлина.
И Маб дойде —
но не върху колесница от светулки,
а върху автобус номер 9,
с ръце студени като прозорец
в общинска болница.
— Кажи ми, Маб,
какво виждаш тук —
в държавата на опашките,
в която надеждата диша трудно?
Тя се усмихна тъжно,
като майка,
която знае, че няма да стигнат
до следващата заплата.
— „Виждам жени,
които носят семействата си
като вода върху глава;
виждам мъже,
които се срамуват от умората си;
виждам деца,
за които смартфонът
е по-реален от хляба на масата.“
И после добави:
„Виждам системи, Мария,
които се хранят със сълзи,
и хора,
които продължават да стават
в пет сутринта,
за да не потънат.“
Шели кимна отдалеч,
сякаш думите на Маб
бяха листи от неговата поема,
разтърсени от новия вятър на века.
— Но има ли надежда, Маб?
— попитах я аз.
А тя — дребна и сияйна —
седна до един бездомник
и му остави в ръката
мечта, по-малка от парче хляб,
но по-лекa от болката му.
— „Има,“
прошепна.
„Докато има кой да види
човека зад раните му;
докато има кой да напише
истината така,
че да я чуят и онези,
които са я забравили.“
— Пиши, Мария — добави Шели —
„защото думите ти са мост,
а мостовете лекуват света.“
И аз обещах:
че ще пиша за Маб,
която пътува с автобуси;
за Шели, който вярва в бунта на доброто;
за хората,
които още не са се отказали
да бъдат хора.
М. Чулова
Представата за романтичния писател и неговата героиня Кралица Маб
Тема от много години за недовършена работа.