Приятелят
- Детайли
- Категория: Поезия
- Публикувана на Четвъртък, 22 Януари 2026 10:03
- Написана от chulova
- Посещения: 104
Като хисарска вода ме намира —
чист, без да пита откъде боли.
Приятел не идва със хоругви и име,
а с тишина, която да обгърне и свети.
Понякога е като Баня — далече,
но в мисълта топли те всеки ден.
И без да говори, разбира кога си
на ръба между крясък и сън.
А когато светът ти се срути като зид —
е Пловдивска крепост от плът и душа.
Той сяда до тебе. Не казва: „Ще мине.“
А просто остава. До край. До кръста.
Защото няма по-голяма любов,
от тази — да дадеш себе си в дар.
Не на света, а на онзи един,
който в очите ти цял се побрал.
Мария Чулова,
октомври 2025