Black PANTHER - SHUMEN
- Детайли
- Категория: Поезия
- Публикувана на Събота, 05 Юли 2025 19:04
- Написана от chulova
- Посещения: 537
Черната пантера
Изгриза мракът билото на хълма.
Под него сянка - възел мускули.
Не звяр, а древна присъда,
записана в костите на платото.
Очите ѝ — кладенци без дъно,
пантерата изскача с ловък скок.
Светът не я чакаше, не я приема —
а тя скита, далеч от затвор строг.
Над мъртвия глог врабче не литва.
Вятърът млъква, не смее да шепне.
Тя знае — всичко живо се свива,
когато в тишината хищник дебне.
Някога била е сън на дете,
сега е страхът, от който порасваме.
Някога била е божество ранено,
сега е мълчание, стъпило в пепел.
И няма защо да я питаш „откъде“,
защото кръвта ѝ е родена от здрача.
И няма защо да я гониш със думи —
тя вече е в тебе като срам., като памет.
Мария Чулова
5 July, 2025
Plovdiv