Николай Гюлев, гр. Пловдив
- Детайли
- Категория: Поезия
- Публикувана на Петък, 31 Август 2018 16:09
- Написана от Gulev
- Посещения: 1376
Стихове от пловдивския поет Николай Гюлев, който ръководеше литературните клубове "Младост" и "Добромир Тонев".
Душевно-телесна дилема
Аз за свойто здравенце тревожа се,
а душата – глезена госпожица –
все ми мрънка за щяло-нещяло:
- Я се виж – изпосталяло тяло -
ти събуждаш само скръб и жалост.
- Тъй ли – викам – душо душевадна,
че защо до тоя хал изпаднах?
Аз бленувам кучешки салам –
ти ме врънкаш за Омар Хайям.
Щом поискам късче лебервурст,
ти ми ревваш за Кафка и Пруст.
Аз вървя с кърпен панталон,
но на теб купувам Менделсон.
Крея, тлея с изтънял стомах,
за да слушаш Вивалди и Бах.
И когато ревнах: - Айде, ниц бе -
ти превзето ми поиска Ницше.
И така слабея аз трагично,
а пък ти се гавриш с мен цинично.
- Баста казвам вече, душо снобска,
ще ти тегля една люта шопска.
Все някак без теб ще преживея –
даже зрее вече в мен идея –
както съм в мизерия набутан,
вместо като сянка да се лутам,
аз ще те продам на сатаната.
А душата гадничко ухилена
ми отвръща: - А бе, глупчо мили,
днеска вече даже сатаната
пет пари не дава за душата.
Щом е тъй душа дебелокожа,
ей сегичка ще ти тегля ножа!
За какво с душа да се теша,
щом без друго сам бера душа?
Ситуация
Дребна риба се оказа Гъливер
по диспутите.
Пратиха го за зелен хайвер
в Съюза на лилипутите!
Сизифови вариации
С изранени ръце
ние бутаме камъка,
додето ни секне дъха.
А той ни се смее от замъка
на върха.
Семеен апокалипсис
И мен ме връхлетя цунами –
жена ми!
Закръгленост
Кръгли маси.
Кръгли стомаси –
сред море от сиромаси.
Загриженост
Казах му: - Аз съм без работа.
Каза ми: - Голяма работа!
Столицоманка
И по-красив дори от принц да е
не ща го, щом е от провинция.
Басня за баснописеца
За да няма врагове опасни
Зайо заклеймява в остри басни
само лъвове и крокодили,
че на тях той малко е познат –
те далеч оттук са се родили
и едва ли ще му отмъстят!
За котките и хората
Гледам мойта кипри ми се пак:
- Виж, бре мъжо, тоя котарак
как любовно вирнал е мустак
и оправя котките с мерак.
Уж еднакво храня ви и двамата,
а пък ти не сваляш си пижамата
даже и на месеца веднъж.
Хайде, покажи ми че си мъж!
- Жено, викам, пуста-опустяла!
Как да бъда сексуална хала,
като съм от работа пребит
и се храня с хлебец и кромид.
А и ти си ми една Мадона...
Котката подсилва си хормона,
че по чужди изби и тавани
с отбрани мръвки тя се храни.
А жената вика: - Мани, мани.
Да ти предоставя цяла мандра
и да се превърна в Касандра,
пак ще си останеш скапан клоун.
Хич недей се смята за Сталоун.
Дълго тъй се дърлим и будалкаме.
Остарели. Оскотели. Жалки.
И будуваме така, додето
най-подир не ни приспи ментето...
Николай Гюлев
гр. Пловдив