Форум Прометей  

Още теми »

   

Кой е тук?  

В момента има 427  гости и няма потребители и в сайта

   

ВХОД  

   

Посетители  

Брой прегледи на статиите
619219
   

Николай Гюлев, гр. Пловдив

Детайли

Стихове от пловдивския поет Николай Гюлев, който ръководеше литературните клубове "Младост" и "Добромир Тонев".

Душевно-телесна дилема

Аз за свойто здравенце тревожа се,

а душата – глезена госпожица –

все ми мрънка за щяло-нещяло:

-         Я се виж – изпосталяло тяло -

ти събуждаш само скръб и жалост.

-         Тъй ли – викам – душо душевадна,

че защо до тоя хал изпаднах?

Аз бленувам кучешки салам –

ти ме врънкаш за Омар Хайям.

Щом поискам късче лебервурст,

ти ми ревваш за Кафка и Пруст.

Аз вървя с кърпен панталон,

но на теб купувам Менделсон.

Крея, тлея с изтънял стомах,

за да слушаш Вивалди и Бах.

И когато ревнах: - Айде, ниц бе -

ти превзето ми поиска Ницше.

И така слабея аз трагично,

а пък ти се гавриш с мен цинично.

-         Баста казвам вече, душо снобска,

ще ти тегля една люта шопска.

Все някак без теб ще преживея –

даже зрее вече в мен идея –

както съм в мизерия набутан,

вместо като сянка да се лутам,

аз ще те продам на сатаната.

А душата гадничко ухилена

ми отвръща: - А бе, глупчо мили,

днеска вече даже сатаната

пет пари не дава за душата.

Щом е тъй душа дебелокожа,

ей сегичка ще ти тегля ножа!

За какво с душа да се теша,

щом без друго сам бера душа?

Ситуация

Дребна риба се оказа Гъливер

по диспутите.

Пратиха го за зелен хайвер

в Съюза на лилипутите!


Сизифови вариации

С изранени ръце

ние бутаме камъка,

додето ни секне дъха.

А той ни се смее от замъка

на върха.

Семеен апокалипсис

И мен ме връхлетя цунами –

жена ми!

Закръгленост

Кръгли маси.

Кръгли стомаси –

сред море от сиромаси.

Загриженост

Казах му: - Аз съм без работа.

Каза ми: - Голяма работа!

Столицоманка

И по-красив дори от принц да е

не ща го, щом е от провинция.

Басня за баснописеца

За да няма врагове опасни

Зайо заклеймява в остри басни

само лъвове и крокодили,

че на тях той малко е познат –

те далеч оттук са се родили

и едва ли ще му отмъстят!

За котките и хората

Гледам мойта кипри ми се пак:

-         Виж, бре мъжо, тоя котарак

как любовно вирнал е мустак

и оправя котките с мерак.

Уж еднакво храня ви и двамата,

а пък ти не сваляш си пижамата

даже и на месеца веднъж.

Хайде, покажи ми че си мъж!

-         Жено, викам, пуста-опустяла!

Как да бъда сексуална хала,

като съм от работа пребит

и се храня с хлебец и кромид.

А и ти си ми една Мадона...

Котката подсилва си хормона,

че по чужди изби и тавани

с отбрани мръвки тя се храни.

А жената вика: - Мани, мани.

Да ти предоставя цяла мандра

и да се превърна в Касандра,

пак ще си останеш скапан клоун.

Хич недей се смята за Сталоун.

Дълго тъй се дърлим и будалкаме.

Остарели. Оскотели. Жалки.

И будуваме така, додето

най-подир не ни приспи ментето...

Николай Гюлев

гр. Пловдив