Форум Прометей  

Още теми »

   

Кой е тук?  

В момента има 52  гости и няма потребители и в сайта

   

ВХОД  

   

Посетители  

Брой прегледи на статиите
580162
   

Komatova, Elena

Детайли

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ИСТОРИЯТА НА РУСИЯ И РУСКАТА ДЪРЖАВА

През 2016 година издателство „АБАГАР“ Велико Търново издаде забележителен книжовен труд , а именно:

„ Великите князе,  царете и императорите на Русия“

Това издание, наречено от авторите съкратен вариант, е посветено на паметта на професор Йордан Андреев,  д.и.н. – автор на първия раздел на книгата: Династията Рюрик

Другият – II раздел на книгата е под перото на Андрей Андреев и представя владетелите от Цар Михаил Романов до последния руски император – Николай II.

-мъченик както и семейството му за Христовата вяра и обявени /както и семейството му/ за светци на Православните земи.

Книгата е около 350 страници и с прекрасно подбрани цветни и черно-бели илюстрации и снимки – портрети на владетелите, предмети, фотокопия на религиозна книжнина, евангелия и други.

Много мисли  навяват и илюстрациите на книгата-портрети, образи. Ето "шапката на Мономаха"... *

И величествено се изправят най-тънки, почти съвсем незабележими отсенки от руската класическа литература, поезия, драма, музика, изкуство  след сравнителния прочит на книгата. Познание и радост.

Цялата картина в последователно ясна перспектива говори за духа, за мировъзрение и национална съдба и характер на руския народ.

Книгата е наречена от автора си „ указател“, „показалец“ . Това единно по своя дух, композиция стил и език изложение желае да възкреси историческите събития чрез личността на владетелите на русите така както са запомнени от летописците (историческата памет) на Русия.

*В началото на XII век тази шапка заедно със скиптъра и кръста били връчени на княз Владимир Мономах. Тя принадлежала на византийския император Константин IX Мономах, за чиято дъщеря бил женен Киевският княз. 

Книгата „ Великите князе царете императорите на Русия“ представя всички известни исторически събития, участниците им в пълна, точна, изчерпателна, вярна, правдива и истинна картина. Изложението е последователно, така както ги помни родовата летописна памет.

Книжовният труд на Йордан Андреев и Андрей Андреев е безценен извор на знания и вдъхновение за цялата четяща и мислеща българска съвременност. Това означава за най-широк кръг от българите.

Книжовното дело на Йордан Андреев и Андрей Андреев ще отговори на въжделението на българите да знаят много повече за историята на Русия, за историята на руската държава, за връзките, взаимните влияния на Византия, Първата и Втората българска държава, за книжовното и най-вече религиозно българско участие в Русия, за средновековната и по-нова и съвременна руска държава.

Защо са така непознати имената, личностите и подвизите, делата на великите руски князе царе и императорите на Русия?

Защо, ако нещо се знае, то е тъй откъслечно, несвързано, изгубено в някаква мъгла, надалеч в неизвестни хоризонти в България?

Причините са много и различни. Но нека припомним посвещението , което прави геният А.С. Пушкин на своята трагедия „ Борис Годунов“:

„Драгоценной для россиян памяти Николая Михайловича Карамзина сей труд гением его вдохновения  с благоговением и благодарностью посвещаеть“

A.С. Пушкин

Н.М.Каразмин е починал през 1826г. и не може да види публикуваната драма "Борис Годунов", но геният на А.С.Пушкин е разбрал, оценил е огромното съдържание , смисъл и значение на "История российского государства" на Н.М.Карамзин изцяло и за в бъдеще! Въпреки че не винаги и във всичко е споделял убежденията на автора, той благоговее пред делото му!

Ето, това изплува като оценка на настоящия труд на български език и от българи - Йордан Андреев и Андрей Андреев - "Великите князе, царете и императорите на Русия".

Десетки стотици, хиляди исторически трудове, книги , хроники, архиви, музейни сборници, литературни извори и източници са съсредоточени в един прекрасен ансамбъл.

Всеки един пасаж води до нов прочит на събитията, до дълбок размисъл, до желанието за овладяване на гледната точка на летописа.

Ето няколко примера за размисъл.

Най-познат у нас  е Великият княз Владимир - покръстил русите след колебания между хазарите (юдеи по вяра), волжските българи (мюсюлмани) и Византийската империя - православното християнство.

Великият княз Владимир почувствал зова на християнството, но пожелал и венчанието със сестрата на византийските императори Василий и Константин - принцеса Анна.

След много страх и колебания тя отстъпва пред мисълта за спасението на цял един народ и пристига в далечната земя с блестяща свита, много  богоугодни и свети икони, хоругви, утвар и най-вече монаси, свещеници и религиозни книги - светите евангелия, минеи и други.

Тече летописът и най-познатият велик княз Светослав се възправя пред вътрешния ни взор.

Ето, Великият княз Светослав решава да опита щастието си на бойното поле: "Ще погине  руската слава, казал той , ако се уплашим от смъртта!"

Въодушевлението всред войската било огромно - конници и около 15000 копия...

Император Йоан Цимисхи срещу него на бойното поле предлага честен двубой на великия княз Светослав по раннохристиянски обичай. 

Целта е икономия на жертви, коне, оръжия.

Икономията и твърдата вяра в божията воля на двубоя  за правотата и истината са най-важният мотив за християнството.

Но Великият княз Светослав отказва, защото желае победа и слава за всички.

Ето едно вече ново време и славянското мировъзрение по пътя на историята.

Византийският император Йоан Цимисхи с блестяща свита,  на бял кон, с блестящи доспехи среща княз Светослав, който идва на лодка, облечен в бяла риза и грее и сияе по-силно от всички, прекрасен портрет –  виж 30-та страница.

Следва смъртта на великия княз Светослав от печенегите, жадни за плячка.

Една земя – широка и плодородна, един език, една вяра, един народ , едно основно чувство, идея, съдържание на руската държава. Русия върви по пътя на христянската цивилизация векове и векове наред.

Книгата изчерпателно ни въвежда в ансамбъла на светското и религиозно развитие и устройството по руските земи.

Военно дело, военни подвизи, бранни полета, съдебни и мирски законници, градоустройство и най-вече църковно религиозни дела, строеж и украса на над 400 храма възкресяват пред читателя от бурния живот на Великия Рюрикид цар Иван IV Грозни.

И само в ансамбъла на книгата по онова, което вече ни е показала, може да се разбере,  например, целият смисъл на подвига на Великия Княз Иван III Василиевич.Той успява да превърне Московското княжество в общоруска държава. В неговата личност и в неговото властване се установява  основната идея и форма на самодържавието.

В една трудна епоха.

-във война с полския крал, който владее и вдига и литовска войска.

-във война - жестока и отбранителна срещу хановете от Златната орда сибирско, казанско, кримско ханство (кагахан).

Хрониките – на полски, немски, шведски и други историци величаят делата на Великия княз Иван III Василиевич.

Уроци по дипломация и ум !

-срещу своите боляри от Псков и Новгород

-Най-сетне срещу своите родни братя Андрей и Борис.

Но трябва добре да се знае преди това историята , житието съдбата на Великия Княз Свети Александър Невски, за да се долови как огромната част на руската сила и воля винаги са били насочени в отбранителна бран на изток - срещу завоевателните походи от Азия.

Да не се допусне обединението на големите орди срещу  Москва - ето това е и завет  за цар Иван III Василиевич от векове и векове...

Най-близка до нас, най-свята и най-скъпа е главата посветена на Цар Освободител, руския император Александър II и Освободителната руско-турска война 1877-1878 година.

Сега в навечерието на славните 140 години от нашето българско Освобождение няма по-ценен дар на благодарност и възпоменание от тази глава  и цялата книга.

Как живо и увлекателно, как вярно и истинно са изложени подготовката и предхождащите действия, за да може А. Горчаков да пише в телеграма до всички руски посланици:

" Русия не се сърди, тя се съсредоточава. "

И, когато императорската воля да обяви войната въодушевлява руското войнство и българското опълчение, пътят е един.

Подвизите на руското войнство, на опълченските дружини и на населението са вечно живи  в  българската памет. Както и славата.

Книгата на Йордан  Андреев и Андрей Андреев са неин плод - на признателността към свято пролятата кръв за освобождението ни от турско робство.

Елена Георгиева Коматова