Форум Прометей  

Още теми »

   

Кой е тук?  

В момента има 126  гости и няма потребители и в сайта

   

ВХОД  

   

Посетители  

Брой прегледи на статиите
602622
   

Преодоляване на агресията

Детайли

 

Преодоляване на агресивното поведение на учениците

Есе от Мария Чулова

Независимо каква хипотеза се приеме за причините на възникването на агресивното поведение при някои от учениците в училищна или извънучилищна среда трябва да търсим начини за преодоляване на агресията. Имало е кръстоносен поход само от деца, които са били принудени да изпълняват поръчки на възрастните. В някои фанатични организации ползват деца като убийци-камикадзета. Едва ли причината за детската престъпност е в това, че знаят, че ще имат по-ниска присъда или ще бъдат оправдани.

Мисълта на Стивънсън, че „несъвършеното общество създава несъвършени индивиди, а несъвършените индивиди съставят несъвършеното общество” /в „Седем теории за човешката същност”, 1994, с. 39/ е постановка, която ни вкарва в затворен кръг. За да разрешим част от проблемите на агресивното поведение, трябва да пренасочим вниманието на учениците от занимания, удовлетворяващи чисто развлекателни и хедонистични цели, към извънкласни и извънучилищни форми, развиващи умението деловитост.

Като изключим чисто вродената агресивност при някои хора, която е наследствена и се основава на антропологически изследвания и проучвания на даденостите на стотици престъпници и повтарящите се черти при следващите поколения, информационната среда и условията на живот са важен фактор за развитието на децата. Информацията често е с необучителен характер и се предоставя от медиите, семейството, уличната среда и училището. Пренасищането с излишни данни може да се окаже вследствие на свръхстарателност у детето, което иска да бъде за пример и да зазубри всички маловажни данни от учебниците, помагалата и записките. Това е краткотрайно усвоена информация, която не се превръща в знания. Децата, които искат да бъдат възнаградени от родителите си за отличен успех, често стават посредствени и нямат професионална ориентация, имат прагматична ориентираност към възнаграждението и не изпитват удовлетворение от учебния процес. Това са ученици, които не подреждат приоритетите си, често са бездарни и ходят на училище, защото така иска обществото, а не от лични потребности. Често пъти такива деца са отличници до началото на седми клас. Претоварването с информация може да породи вид агресия, която не е от най-опасните. Един от източниците на агресивно поведение е прекомерното облъчване от монитора на компютъра и претоварването от дълга употреба на развлекателни апликации, стратегически военни игри, чатене, стремеж към запознанство с непознати и видео-връзки, които после се превръщат в зависимости чрез прикриване на непозволени неща. Увреждането на зрението, на опорно двигателния апарат водят до разсеяност и невроза в училище.

Приложно-практическите задачи могат да се базират на електронните технологии, но да не забравяме, че не всички деца имат достъп до компютър, интернет, мобилен телефон, видео игри и технологично базирани развлечения. Много от децата ползваха камерите на телефоните си и си правеха записи с приключения, злепоставящи други деца или възрастни. Често в центъра на записите са предизвикани инциденти със завидно зли сценаристи и режисьори, които целят бърза полулярност, ако ще да са провокирали малка война.

Законът за „Компютърните престъпления” в Наказателния кодекс /ДВ, 12 септември 2006 г./ ясно определя наказанията за пълнолетни и подрастващи, когато уронват престижа на други лица, крадат лична информация, публикуват непозволено съдържание, представят неверни електронни данни и коментари. За пиратство трудно могат да осъдят някого. Компютърно пиратство за някои хора е да им се отмъкне компютъра, а когато им се вземе само монитора – за незапознатите би било „мониторингово пиратство”. Държавата не упражнява регулаторната си роля по съдържанието на достъпната информация и прокоратурата не повдига обвинения. Само щом заловят у някого много порнографско съдържание с непълнолетни лица и намерят схема за педофилия, тогава си позволяват да харчат държавни пари за разследване и обвинение. Презадоволеността с информация не е престъпление за децата. Държавата трябва да положи усилия за упражняване на регулаторната си роля за ограничаване на достъпа до информация, застращаваща формирането на здрава психически и физически личност, нравствено здрава с високи естетически и етически ценности. Торентите се ползват от компетентни, а не от пълнолетни в общия смисъл на думите.

„Да губиш времето си, означава да се самоубиваш постепенно” – присъединяваме се към френския общественик Лонг. Не бива да се деструктира самооценката на детето, то трябва да се опитва само „да вдига цената си”, като помни, че всеки живот е безценен. Нарушаването на социалните норми – морални, правни, сексуални, трудови – е следствие на липса на знания и вяра. Когато възрастните дават пример на детето с нарушенията си, то трудно ще се задържи откъм праведната страна. Вярата или я има или я няма. В романа „Антихрист” от Емилиян Станев Еньо-Теофил извървява труден път от вяра към неверие, от стремеж към знания и апатия, от Бог към отрицанието му и обратно към асоциалността и липса на желание да се социализира отново. Причините са философски и времево обусловени. Родителите определят пубертета на детето си като временно състояние и не търсят помощ от специалист, защото и те са преминали през тази възраст. Изместването на ценностите откриваме в различни форми. Общественият статус на образования човек в България е занижен и ученическата субкултура допълнително допринася за трайното емоционално и морално понижаване на ценностите у подрастващите, които не намират пример за подражание.

Подражанието е характерно при приматите и много животни, но за човека е важен модел на заучаване на реакции. Това не е личност, готова с няколко шаблона да се справи ситуативно. Това е индивид, който може да оцелее, като гледа преуспелите. Координирането на усилията на превенцията да бъде на всички нива – дете, родители, учители, директори, социални служби, законодатели и съдии. Възникването на специализиран детски съд може и да е причинено от завишената детска престъпност и да е с цел да се щади детската психика и да се вземат по-леки възпитателни мерки. Кукли и кукловоди в един хубав детски театър. Ще проверим ползата от новия ред.

В някои телевизии възпроизвеждат съдебни процеси, което може да повиши културата на хората и да мислят предварително за грешките си и за начините, по които си защитават правата. Колко вредно е за децата да слушат, че някои възрастни постоянно се карат, посягат си, обиждат се, заканват се и на него, имат го за виновен преди доказване на тази презумпция. Децата на разведените родители са препатили и мислят, че ще получат повече внимание от учителя, но и искат повече, когато грешат. Забравят, че грешат и обвиняват възрастния, защото знаят, че вече са им длъжници. Но детето на разведените родители е също длъжник на обществото. То трябва да избяга от неправилния модел и да щади другите, които попадат в кръгозора му.

Може ли презадоволените от пари деца да посегнат на другите? Излишеството, както казва Конфуций, е един от най-големите пороци. Не сме братя по рождение. Не сме расли при равни условия. Детето, което не е дееспособно, не може само да разпределя излишъка си от средства. Учителят няма право да се занимава с икономическите проблеми на семейството на ученика. Децата на учителя също са расли при не много голям излишък от средства. Децата на безработния не могат да се справят с натрупаното недоволство. Тук държавата трябва да подпомага талантливите и добри деца и да поеме отговорност за предотвратяването на агресивното поведение.

Лишаването на учител от професията му за това, че е станал жертва на детско престъпление, не може да е справедливо, защото съдът е само санкция за минали действия, а бъдещето на пострадалия зависи от общественото мнение. На младини хората по-лесно познават гениалността, но после талантите трябва да се развият с много труд и с творческа среда. Педагогиката е една изкуствена градина и да се обвини учител, че не е оформен педагог, е все едно да не се познава всяка ситуация поотделно, а това е даденост. В една изкуствена градина само истинските цветя вехнат, защото там изкуствеността е правило, а естественото поведение е различие. Педагогическата наука е необходимост, но тя не оформя гении, тя помага за унификацията и за обществения ред. Агресивният често има и някаква дарба, която е ключът към загадката на намиране на път към превъзпитанието му. Дано днешният учител да няма поводи да превъзпитава! Превъзпитанието не е работа. И детето е скъперник, но това е друга тема, защото възрастните, които спестяват време за възпитание и са скъперници за себе си и за бъдещето си, ще се затруднят в невъзможност да превъзпитават. Много от учениците раснат при своите баби и дядовци. Това не е ново явление. Нека не забравяме, че Захарий Стоянов в опита си за биография на Христо Ботев обяснява отказа на гениалния поет от учителстването с думите му: „Педагогиката е за баби!”.

През есента на 2007 година организирах подписка в защита на правото на труд на по-младите и по-образованите учители, но откликнаха едва 500 души. По-рано през март на същата година участвах в кръгла маса за борба с агресията, която беше организирана от Гражданско сдружение „ГЕРБ”. По ирония на съдбата след учителската стачка през есента и няколко месеца на необичайна нагласа на учениците от 9-в клас в една пловдивска гимназия и на мен ми се наложи да приложа познанията си за борба с агресията. Преодоляването на агресивното поведение ще се осъществи с промяна на негативната нагласа към учителската професия към положителна. Това, което въведоха ГЕРБ в голяма част в училищата е видео наблюдението. Не мисля, че шпионирането ще промени вътрешното отношение. Телевизионните предавания за „Моя любим учител” ще помогнат да се посочат положителните страни на общуването между учител и ученици. Харченето на пари за подслушване е само излишна форма на разточителство, която ще има цел да констатира вече извършени престъпления. Изграждането на морални личности не става чрез констатации и предпазване от злини, защото някой те гледа. В играта “Big Brother” моделите на поведение не са поучителни.

И все пак дано педагогиката да не остане убежище на хора с бабинско отношение към живота! Агресията може да е разрушителна, но може и да се преобразува в съзидателна сила.