Форум Прометей  

Още теми »

   

Кой е тук?  

В момента има 34  гости и няма потребители и в сайта

   

ВХОД  

   

Посетители  

Брой прегледи на статиите
634766
   

В трептящ ефир звезди блестят...

Детайли

Ходасевич

* * *

В трептящ ефир звезди блестят,
нощта таи се в сводове на арки.
Що да не обичам ширнатия свят -
този уникален Твой подарък?

Ти дал си пет измамни чувства,
дарил си време и пространство.
Играе си с прибулени изкуства
в душата ми едно непостоянство.

И от едното нищо сътворявам
Твойте планини, моря, пустини,
цялата Твоя ослепителна слава -
ярък светлик в просторите сини.

И ненадейно руша така на шега
тази всичката пищна нелепост,
сякаш малко дете руши на мига
построената от карти крепост.

Владислав Ходасевич, 4.12.1921 г.

Превод: Константин Байрактаров,
2012, 2015 г.


* * *

Горит звезда, дрожит эфир,
Таится ночь в пролеты арок.
Как не любить весь этот мир,
Невероятный Твой подарок?

Ты дал мне пять неверных чувств,
Ты дал мне время и пространство,
Играет в мареве искусств
Моей души непостоянство.

И я творю из ничего
Твои моря, пустыни, горы,
Всю славу солнца Твоего,
Так ослепляющего взоры.

И разрушаю вдруг шутя
Всю эту пышную нелепость,
Как рушит малое дитя
Из карт построенную крепость.


Владислав Ходасевич, 4.12.1921 г.

Бележки

1) Преводът е отличен с втора награда на студентския кункурс "Пресътворение'2012" за преводна поезия, организиран от ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" и Сдружението на преводачите в България. В настоящата публикация преводът се представя в подобрена редакция (2015 г.), извършена от преводача, засягаща основно третия куплет. Вариантът на превода на стихотворението от 2012 г. е публикуван в сборника "Пресътворение'2012".

2) Владислав Ходасевич е роден в Москва през 1886 г. Завършва юридическия и след това историко-философския факултет на Московския университет. Неговата яснота на стиха, чистотата на езика и точността в предаването на авторовата идея му отреждат особено и уникално място в руската литература. През 1920 г. се появява третата му книга - "По пътя на зърното", която е приета възторжено от все още независимата критика, но забранена от властта. Ходасевич и семейството му са оставени да мизерстват, забранява се публикуването му. Това принуждава поета през 1922 г. да емигрира. През 1925 г. той се установява за постоянно в Париж, където продължава с литературоведските си изследвания върху Пушкин ("Пушкиниана"), пише проза и мемоаристика, превежда усилено от полски, арменски, френски и др. езици. А. Ахматова, Б. Пастернак, Й. Бродски и други знаменателни за руската поезия на XX век имена го определят като един от своите учители - "колосална фигура, която измества всички с присъствието си" (Й. Бродски). След дълго и мъчително боледуване умира в крайна бедност в Париж на 14.06.1939 г.