Форум Прометей  

Още теми »

   

Кой е тук?  

В момента има 100  гости и няма потребители и в сайта

   

ВХОД  

   

Посетители  

Брой прегледи на статиите
620261
   

Шекспириада - 2014 г. и в гр. Пловдив

Детайли

Приятели на Барда, днес започна подготовката за структуриране на най-важния проект в рамките на "Шекспириадата" - съставяне и публикуване на енциклопедия "Шекспир в България". Тя ще включва всички събития в културната история на България - преводи, постановки, теоретични разработки, костюмо- и сценографии, плакати и пр., свързани с темата. На днешната среща с проф. Румяна Христова, директор на Национална библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", постигнахме договореност за участието на Националната библиотека в осъществяването на проекта. Това беше първата от поредицата срещи, които предстоят с ръководителите на културните институции в България - БАН, театрите, библиотеките в страната, висшите учебни заведения и пр. - за структурирането на проекта.

----------------

Охуленият Клавдий

Всъщност, вече четири века шекспироведството абсолютно погрешно тълкува образа на Клавдий! Ето фактите: Фортинбрас се готви за война срещу Дания, а старият Хамлет си подремва следобед в градината - очевидно силите му на държавник са изчерпани. Според кралската традиция по-малкият брат няма право на короната, а законният наследник, младият Хамлет, няма никакво желание да поема отговорността на държавника. Клавдий е принуден да го направи. (Вземането на властта по онова време - а много често и до ден днешен - става именно чрез кръвопролитие, така че действието на Клавдий не е никакъв прецедент!) При това - за разлика от своите колеги в Париж, които при свалянето на законния крал (Le Roi e mort, vive le Roi!) гилотинират не само него, а и съпругата му - той предлага брак на Гертруда, за да узакони възкачването си на трона. И се заема със спасяването на Дания (в І действие, 2 сцена Клавдий дава своите разпореждания на пратениците до норвежкия крал да спре Фортинбрас). Въпреки трудната ситуация, в която се намира Дания, новопристигналият Хамлет се занимава не с нейните проблеми, а прави всичко възможно да пречи на Клавдий. (Тук, апропо, е мястото да припомня, че много тълкуватели подозират едипов комплекс в него.) Съкращавам разсъжденията си и отивам направо към разкаянието на Клавдий след "Мишеловката". Според наложилото се тълкувание, тъкмо то доказвало вината на Клавдий. Моята гледна точка е по-различна. Както е прието да се казва: "Политиката е мръсна работа!" И днес сме свидетели на далеч по-крупните престъпления (вкл. срещу цели народи, а и цялото човечество!) на съвременни политици! Някой от тях да се е разкаял?! Именно това е прецедентът при Клавдий: Човекът Клавдий се разкайва заради политическата принуда, която кара Държавника Клавдий да постъпи по обичайния начин! Така и неговият вътрешен конфликт, а и всички конфликти в пиесата придобиват далеч по-значими и общочовешки мащаби...

--------------------------

... продължаващото да се шири четири века твърдение, че Хамлет е колебаещ се философстващ меланхолик, е пълна глупост! Та нали той извършва първото убийство в пиесата (Полоний)! Нали той е единственото действащо (!) лице, енергично разобличаващо със слово, присмех и поведение "гнилотата" на датския двор! Нали той поставя цял разобличителен спектакъл срещу Клавдий! Нали успява да се спаси от поръчковото убийство на същия! Трагичният проблем на Хамлет се състои във факта, че от самото начало знае какъв ще е окончателният резултат от действията му. И затова отлага, отлага, отлага... НО не успява да избяга от неизбежното!... Моят "Хамлет", всъщност, се казва "Офелия" - тя е "трагическата жертва" в тази "мъжка" пиеса, както и Гертруда!

Камен Костов, режисьор и театровед, преводач, организатор на Шекспириада

Мария Чулова, Военен клуб в гр. Пловдив, председател на „Прометей-БГ” и собственик на портала за филология, култура и политика.

Петер Купке е роден през 1932 г. и е сред десетте немски режисьори от поколението на 70-годишните, сред които са Петер Щайн, Клаус Пайман, К. Д. Трагелен и др. От 1972 г. до 1989 г. е основен режисьор на знаменития Брехтов театър „Берлинер Ансамбъл”, където поставя „Майка Кураж”, „Кавказкият тебеширен кръг”, „Г-н Пунтила и неговият слуга Мати”, „Турандот” и други пиеси на Бертолт Брехт. Емигрира в ГФР и десет години е главен режисьор на Хесенския държавен театър във Визбаден. Чест гост е на Кралския театър в Копенхаген. Преподавател е по актьорско майсторство в Държавното училище за музика и театър във Франкфурт на Майн. Последната му премиера през януари т.г. е „Възход и падение на град Махагони” от Брехт.