Форум Прометей  

Още теми »

   

Кой е тук?  

В момента има 164  гости и няма потребители и в сайта

   

ВХОД  

   

Посетители  

Брой прегледи на статиите
619709
   

Руският Император Николай II и семейството му – страстотерпци и светии на православието

Детайли

tsar nikolay 2
Възпоменаваме мъченическата смърт на Цар-Императора Николай II, Империатрица Александра, Великите Княжни Татяна, Олга, Мария, Анастасия и престолонаследника – Царевич Алексей в нощта на 16 срещу 17 юли 1918 година.

Тогава в мазето на дома на търговеца Ипатиев в град Екатерининбург става едно от най-тъжните събития за Русия и целия християнски свят. Тогава са убити чрез разстрел и доубити с щикове цялото имепраторско семейство, д-р Боткин и общо с прислуга и помощници – 11 души. Това злощастно, мрачно и трагично убийство е с огромни последствия за целия цивилизован свят и особено за християнския.

След загубата на повече от 500 000 руски войници и офицери на фронтовете на Първата Световна война срещу Централните сили и особено германската армия, която навлиза дълбоко в руска територия пак Цар-Императора Николай II поема лично командването на руските войски. Постоянно той заедно с Царевича Алексей с безпримерна храброст обикаля фронтовите линии, траншеи и окопи, за да повдига бойния дух на офицери и войници в сняг, кал, дъжд. Освен напрегнатата работа в генералния щаб, той лично геройски вдъхва несломим боен дух на войската. Великите княжни служат като медицински сестри в лазарети в най-тежки условия /има фотографии как те, разболяли се от тиф са с подстригани коси и веднага след това пак продължават милосърдната си дейност напълно в традицията на руското дворянство и царското семейство.


Въпреки безкрайно трудните условия и въпреки брожениета в тила – идеи за сключване на сепаративен мир; тайни комитети, като този на генерал Кримов, „Прогресивния блок” и ред още днес трудно разбираеми и ни най-малко оправдани действия, Цар-Императора Николай II е напълно решен да води войната и военните дейстивя до Победа! Никакво колебание не спира Цар-Императора! Това е напълно в духа на хилядолетната история на руската държава, която вярвя единствено в победата...

Ето защо събитията от м. февруари 1917 г. – безредици, метежи, стълкновения, бунт на войскови части които заварват Цар-Императора Николай II в главния щаб на фронта могат да се приемат за нож в гърба. Отначало Цар-Императора Николай II решава правилно да потуши метежа в столицата и се отправя с избрана своя войска към Санкт Петербург.

Уви! На около 150 километра от столицата Цар-Императора Николай II връща тази елитна своя войска на фронта... И сам с малка свита Цар-Императора Николай II се отправя в град Псков.

Защо? Единствената причина е щото лично безкрайно храбрия Цар-Императора Николай II и много успешен военоначалнически дух и дарби е истински християнин и неговото благородно сърце не желае братоубийствената смърт на своите поданици.

Уви! Абдикацията на Цар-Императора Николай II в полза на брат му Великият Княз Михаил се оказва с трагични последици. Още на другия ден Великия Княз Михаил решава друго.

До последно руският император Николай II  и Великия Княз Михаил желаят да се продължи войната с Германия и спечели Победа по фронтовете. Тогава е подписан документ, че Учредителното събрание на Русия като върховен орган след приключване на войната ще решава демократично върху управленски реформи.

Следват редица неудачни решения и различни неудачни опити, едно от най-неприятните сред тях е предложението и отказа на английския кралски двор да приеме царското семейство -  и това въпреки роднинските връзки...

След първия престой на Цар-Императора Николай II и семейството му в град Могильов следва домашен арест в Царское село, препращане със свита от 350 души – прислуга, учители за княжните, лекари и приближени - в град Тоболск. Но през зимата на 1918 година болшевиките са на път да превземат град Тоболск. Следва превеждането на Цар-Императора Николай II и семейството му само с няколко души в град Екатерининбург. Семейството е настанено именно в къщата на търговеца Ипатиев.

Десетилетия в СССР се отричаше участието на висшето болшевишко ръководство от Москва и Санкт Петербург в страшното и зловещо убийство на Цар-Императора Николай II и неговото семейство и вината се хвърляше върху местни болшевики и маргинали. Разбира се това не убеждаваше никого. Още по-пресни следи съдия-следователя Соколов когато бялата гвардия превзема града разкрива голяма част от истината с пълно описание в своя рапорт. Покъртително е както зверството на самото убийство, тъй натоварването на телата на камион, возенето до едно близко село - Костяк, разсъбличането на телата, мародерските издевателства и по обратния път хвърлянето на дрехи в ями, а телата в шахти и заливането им с ъс сярна киселина. Всяка християнска душа и не само – всички честни хора в света са потресени до ден днешен от този ужас. Известно е, че в тази наказателна команда е имало и латвийци и литовци езичници /там населението до XVIII век масово не е кръстено по горите/ и срещу злато и пари без всякаква болшевишка и каквато и да е идея са участвали в това зловещо убийство.

Страстотерпци и мъченици Цар-Императора Николай II и семейството му са провъзгласени и канонизирани 2000-та година като СВЕТИИ НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И ЦЕЛИЯ ХРИСТИЯНСКИ СВЯТ.

Ние със скръб мислим, че дяволът измамник е братоубиец, човеконенавистник и човекоубиец.

За нас православни християни е ясно, че Цар-Императора Николай II и семейството му е половината Царство  в Божиите очи и в Божията промисъл, както добре е посочила и народната вяра.

„Ако ти Цар си жив и ние ще сме живи!
Ако ти Цар загинеш и ние ще загинем!”

Да споменем само, че бледите сенки на руското дворянство и белогвардейска емиграция още витае над руската земя и над нас. Възпитани в рицарски дух, уви, тези хора /в България има над 20000 души/ с боязлива християнска душа, въпреки геройските свои борби, мислеха, че трябва да бъдат едва ли не невидими. Не от страх, разбира се, а от свян...

Ние се надяваме на реставрацията на руската монархия и се молим за здравето, спасението и за дългия живот на законните наследници: Великата Княгиня Мария Владимировна и Великият Княз Георгий – нейният син. Споменаваме с обич Великата Княгиня Леонида Георгиевна Романова, родена Багратион – Мухранская, която отдаде целия плам на своята християнска душа на бъдещето на Русия – Царство ѝ небесно!

За да може с радост и сили да се пее тайнствената песен при кръщението върху едно увеличаващо се потомство: „Елице во Христа крестистеся, во Христа облекостеся” – които в Христа се кръстиха, в Христа се облякоха – Гал.3:27



Елена Коматова