Форум Прометей  

Още теми »

   

Кой е тук?  

В момента има 150  гости и няма потребители и в сайта

   

ВХОД  

   

Посетители  

Брой прегледи на статиите
602783
   

Джон Пийл Бишоп

Детайли

Будоар

Джон Пиал Бишоп

 

Мястото все още говори, че старите рози хубаво ухаят

и почти долавяш мирис на разлят бергамот,

в така богата светлина и тишина по всичко се гадае

как гласът на клавикорда раздвижва глух гавот.

 

Светлината се разнежва и тишината затрептя неотменно

сякаш някой би объркал в мярата на сатен и дантела,

някаква лудост от 18-ия век за изящно суетен живот

с въздишки и помахване към отмиращи грациели.

 

Това бе нейната любима музика, чувахме я често

да се разхожда вън в зелената подрязана градина.

Беше по времето, когато лятото отлита просто

и щурецът свири в дългия следобед, че тя загина.

 

Все още пъстрият макау се катери по завесите набрани,

басмените цветя бледнеят, където ги гали късно слънце.

Ето и нейните книги: Поуп и Бъртън от младини,

препрочитан Верлен: „Щастие” и „Галантни празници”.

 

Ела, готов съм! Нека идем! Човек тук преоткрива

доста от миналото, но пропуска да разкрие накрая

доколко това го прави сезонът на любими и любовта.

Подай ръка – тя бе милата моя – очите ми тя омая.

Превод М. Чулова, 2 август 2013