Преселение - Безлюдие
- Детайли
- Категория: Поезия
- Публикувана на Петък, 28 Май 2021 13:31
- Написана от Chulova
- Посещения: 756
Преселение
Скръбта си няма верен паж,
защото е сама гостена в сълзи,
в креп по-силна е от страж –
горкото чедо е сразено в скърби.
Един отпращаш в сетния му час,
а друг очакваш да проплаче,
оставаш сам, с плачлив глас,
там майка си зове сираче.
Създадена за упокой, молитва
отронва се от сърцето, което
извиква спомени, залитва
във видения от небитието.
Едва ли всеки може да се спре
и в бъдното далеко да прозре.
Безлюдие
Родени са в нощното видение
седем бебета близнаци,
Проплакват в дни с презрение
обезлюдените сираци.
Задишахме страха утробен,
едва ли бяхме безразлични
на чудото и с тътен пробен
дочува се сиренен звук.
Еднакво седмици маскирани
и месеци заплакват тук.
Сами сме в делниците лични
и вглъбени ближем рани.
Мария Чулова
Пловдив