Съкровище
- Детайли
- Категория: Поезия
- Публикувана на Понеделник, 31 Декември 2018 11:51
- Написана от treasure
- Посещения: 1649
Без лъжи
Обичам те, съкровище си ти!
И в живота как да се избавя
от тези пухкави лъжи,
които още се задават?
Когато лъжат, слънцето
поднася ми тревоги.
През зимата го имаше едва
и не сгряваше коравата земя.
През пролетта не идва то само,
а го водят дъжд и ветрове.
Слънцето се носи по вълни.
През лятото е топло от зори.
Прегаря след обяд и си далеч.
Лъжите носи пухкав облак вече
в конвой от други като тебе.
Така доволна идва есента,
понесла мисли с паднали листа.
Надежда за писателите дава,
учителите търсят си държава,
а слънцето щади те от лъжи,
но ги поднася вечер на поднос,
дори да гледаш новини.
Не ти задавам никакви въпроси.
Влизам все в самотни часове.
Не си приятел, лъгал си ме ти.
Любим сезон е този без лъжи.
Съкровища ми носи честността.
3 май 2015 г.,
Мария Чулова,
гр. Пловдив