На Федерико Гарсия Лорка
- Детайли
- Категория: Поезия
- Публикувана на Събота, 28 Септември 2013 20:37
- Написана от любов
- Посещения: 1975
На Федерико Гарсия Лорка
Загледан над огледала
от чакащи любов води,
такъв бих те нарисувала.
Целувал жена с ментов дъх
високо в далечния балкан.
С вкус на босилек в устата
пренесе тук южния полъх.
Не си целунал мен - зеленооката,
а сянката на смуглата циганка,
чиито седем братя с дуенде
оседлавали за теб конете.
И търсили са те край смокиня,
на която някой Юда ще се беси.
Продал би тебе, Федерико,
за сребърна кама поне!
Горчивината на едно сърце
обагря злъчни цветове.
И пак пасат там конете,
дето седлата и юздите по смокинята висят.
Мария Чулова,
Пловдив,2 април 2012 г.