Дълг и липса на пари не са болки за умиране
- Детайли
- Категория: Общество
- Публикувана на Събота, 30 Юли 2016 10:37
- Написана от преводач
- Посещения: 2676
Филологът от кръга "Младост" Елена Коматова в две юлски вечери в Пловдив ме убеждаваше, че "Липсата на пари и дълговете не са смъртоносни рани", като ми изрече мисълта на френски език, с който не си служа, а съм го изучавала като задължителна дисциплина в специалността "Международна търговия".
От 2008 г. тя подпомага материално и морално безработната бивша докторантка към ИЛ на БАН в областта на Българската литература през Възраждането Албена Хинкова.
Моето възпитание и чувство за морал са ме убедили в друг принцип: "Пари назаем не взимам и пари назаем не давам". Двете филоложки Коматова и Хинкова са духовно близки, но и толкова различни в стила си. Коматова е характерна с преводите си от руски език и френски език, като работата й в чужбина като преводач не й дава правото да се пенсионира в България. Въпреки липсата на държавно крило Коматова рискува да продаде апартамент в тихо място в града и да подпомага кръглите пълнолетни сираци - племенницата си Павлина, силно религиозна жена, кръщелницата на майка си - Албена.
В "Лицата на Европрес" на СБЖ, гр. Пловдив, 2014 г. четем, че Албена Хинкова е завършила гимназия през 1993 г., а чак през 2006 г. получава магистърска степен по специалността "Българска филология". Трудностите при завършването на висшето образование за повече от пет години не спират Хинкова да кандидатства в София за докторант, въпреки че живее в Пловдив и има имот в Казанлък. Крило й дава и Елена Коматова, която има доминиращ гръмък глас и е разпознаваема в творческите среди.
През 2009 г. беше обявен конкурс за есеистика на името на Цветан Стоянов, в който участвахме Евелина Кованджийска, Албена Хинкова, аз и много други автори до 35 г.
Албена Хинкова спечели първа награда с премия от 1500 лева. В есето й "Изсечена ли е Броселиандовата гора" Албена ползва предоставен от Коматова откъс от "Градски здрач" от Франсис Скот Фицджералд, в който не е посочено името на преводача, не е дадено и заглавието:
"...Затворих книгата
с увехнали хармонии
и сенките във парка
паднаха върху ми....
Това е писал в едно от своите стихотворения своеобразният и "несъзнателен аутсайдер", обречен да бъде винаги извън обществото, в което се мъчи да се интегрира - Френсис Скот Фицджералд, известен повече като белетрист, отколкото като поет.
В цитирания пасаж се открояват като ключови образи книгата, хармонията и сянката." /"Изсечена ли е Броселиандовата гора", есета, Труд и НДК, София, 2009 г., с. 21/.
Силното влияние на Коматова личи от този пасаж, но няма и намек за познанството между двете филоложки в призираното есе.
Когато на 2 юли и 6 юли 2014 г. се разрази конфликтът между Николай Славов и Албена Хинкова в присъствието на десетина членове на литературно студио "Младост" с художествен ръководител Николай Гюлев, вече бях набелязала проблеми за разрешаване: за хармонията, сенките на съмнение и книгите - консумацията на алкохол, стигаща до зависимост при някои от членовете, рецитация на стихове, за които някой все се мъчи да си спомни автора, изразяване на мисли, които може да са изречени от някого преди това - въпроси за цитирането и уважението между авторите, доверието за автентизма на творбата, книгите, за които не получавахме помощ от община Пловдив, не получавахме място за културни срещи, през лятото не плащаха на Гюлев, който губеше авторитет на чужди места - заведението на Людмил Попов и двора на къща на културата, където е настанена Весела Алекзандър.
Преди около месец поетесата Мария Николова от групата във фейсбук "Да спасим къщата на Ламартин" /останала с грешката Ламартен/ насочи вниманието на читателите към плагиатството на Николай Славов. На два литературни сайта има почти еднакви стихотворения - slovoto; literaturensviat. Едното е публикувано в стихосбирка през 1994 г. от малко известна поетеса, но позната в литературните среди, другото е изплагиатствано /"с добра редакторска намеса"/ от нашумелия с оскърблението си към Албена Хинкова член на литературно студио "Младост" Николай Славов.
Необходимостта от редакторска намеса в такива сайтове е висока. Доверието между културните дейци гравитира около почтеността на разпределянето на средствата.
Пари и дългове.
Сатирикът Светлозар Николов се беше изразил, че "Младост" е клуб на безработни и пенсионери. Действително парите не са най-характерното за пишещите.
Само художественият ръководител спечели частично финансиране на стихосбирката си "И все пак жив". Майката на най-малката му дъщеря почина, уволнена от община Пловдив като преподавателка на млади таланти, организаторка на културни прояви. Самата тя се подхлъзна по порока на Фицджералд - попийваше, но никога не е губила преценка за ситуацията. Николай Славов подхвърли в лицето на Коматова вестник със статия за "девствената поетеса", вероятно "Марица". Това се възприе като агресивно действие на Славов, Елена Атанасова протегна тънката си ръка и възпря удара, Людмил Попов придържаше Николай, за да няма свада. Мислех си, че моралната и материална подкрепа на Коматова към Албена, помощта за следването в БАН и културното влияние, може би и друго, е накарало Славов да подхвърли вестника в лицето на Коматова. Задната мисъл е - "Ти стоиш зад всичко".
Това не е болка за умиране.
Животът след делото "Хинкова-Славов" продължи с променливите успехи в областта на словото. На 21 април 2015 г. си разменихме стихосбирки с приятелката на Славов, вече негова любовница, Стефка Тотева. Отбелязвахме 100 г. от началото на геноцида над арменците. Стихосбирката "Черна трева" от Стефка Тотева е публикувана през 2013 г. с помощта на община Пловдив, моята "Социална мрежа" не се радва на общинска популярност.
"Божествено не се смирявам, защото дяволски съм жива..." /"Диаболично", Стефка Тотева/.
Пред липсата на пари можем да се смирим. Защо да не сме божествено живи? Борбеността на Стефка се прояви и в подкрепата й през цялото време на съдебния процес, която прерастна в чувства, после се узакониха на 28 декември 2015 г., когато стана съпруга на Николай Славов.
Комбинация между завършила "Руска филология" и завършил "Българска филология", вероятно стара дружба, стара като българо-руската дружба, човешка дружба, за любов на около 60 години да кажат изпиталите.
Нарушената хармония след любовта на Славов се изразява в стих:
"–нелепо чувство
дотегнало да ни вини,
че станали сме по-изкусни
еднакво да сме по-сами". /"Отстояния", Николай Славов, 2011 г./.
С него си разменихме "Отстояния" с "Минутата, отлитнала от тебе" в рамките на фестивала "Южна пролет", 2011 г., в който участвах с дебютната си стихосбирка. Отново някаква нарушена хармония и книги. В делото посочих порока на Славов - подпийнал идваше на литературните срещи. Явно той е намерил разрешение за самотата си.
Хинкова загуби делото, отчислена е с право на защита от 2014 г., което също е със срок на годност, човек може да си умре девствен и от това да няма обществен проблем, не е като инфектиран, който сее зараза ведно с порока си, ама защитата на дисертация на редовните докторанти, които са получавали стипендия за три години по време на следването си, това си е със срок. Фалит на физическо лице, под целия натиск на обществото - фирми за бързи кредити, Топлофикация, заеми от бедни покровители, които ценят културата, натиск на бързата промяна на модата и желанието да сме актуални/порок/, отхвърляне от блюстителите на съвременните нрави и пр.
Неспособността да обслужваш дълговете си и да се грижиш за себе си - това също би следвало да е фалит на физическо лице.
Не е смъртоносна рана. Могат да вземат на босия цървулите.
Албена Хинкова загуби жилището си след кредитиране и съдебно изпълнение, няма самостоятелни имоти, ценителите на картините на дядо й не винаги имат свободни средства, а и една картина им стига, живее на квартира, която трудно бих препоръчала на образован човек. Няма как да плаща дългове. Тя е безработна. Труди се да защити дисертация, готова е да работи и да се справи с женски сили.
През скандалната 2008 г. бях 54 кг. Сега съм значително повече. Албена почти никога не е била 54 кг. Сега тя изглежда като да има 42 кг.
Надявам се на по-добри времена!
Повече пари и без дългове мога да пожелая на моите читатели!
Мария Чулова
След сигнал електронното списание "Литературен свят" е премахнало публикацията от 2013 г. на плагиатското стихотворение на Николай Славов и се извинява на пострадалата поетеса Антоанета Николова, чието стихотворение е прекопирано. Николай Славов е обяснил на жена си и на други жени, че вероятно негова бивша приятелка го е натопила, като е изпратила за публикация това стихотворение. Когато беше поставено във фейсбук, беше получило много харесвания от читателите на Николай Славов.
Елена Коматова беше обидена, че е замесена в тези отношения. Тя е ключова фигура в съдебния процес, макар да се яви като косвен свидетел.
Хинкова се обади да ме предупреди, че разпространявам непроверена информация за нея. Уточнението беше, че не живеела в лоша квартира, научният й ръководител бил причината тя да не стане доктор досега, дядо й бил лютиер и това й помагало да се издържа. Щяла да ме обвини в съда за публикация в Прометей. Николай Аретов е бил научен ръководител на Хинкова. Била завършила висшето си образование през 2006 г., защото се грижела за болните си родители. Не виждам това уточнение какво променя основните факти. 20 септември 2016 г.