Стихосбирката "Социална мрежа"
- Детайли
- Категория: Новини
- Публикувана на Понеделник, 07 Юли 2014 13:57
- Написана от редактор
- Посещения: 2425
„Социална мрежа” от Мария Чулова съдържа стихове, част от които са посветени на виртуални приятели – Н. Младенов, К. Байрактаров, М. Камбуров, друга част са посветени на покойни поети – Томас Харди и обобщен английски поет, Федерико Гарсиа Лорка, Иван Вазов, Пенчо и Петко Славейкови, Добромир Тонев, има трета част стихове, посветени на революционери Филип Тотю, Васил Левски, Марин Савов. Вдъхновение е почерпано и от Алеко Константинов, Омир, гръцката митология, българската поезия и от любовта – „Обикнах живота, тъй както книгите!” – възкликва лирическата героиня. Не е срамно жената да купува книги за 100 лева всеки месец, срамно е, че доходите ги няма, ето защо лирическата героиня мисли и за Сребърния фонд и за безработните в социалната си поезия. В любовната си лирика отново има обобщени послания, а не прекалено лично споделяне. Постигнато е равновесие между молитвения тон и действеността, вписаният лирически герой притежава и революционни черти, внушава развитие. Кой ще води бащина дружина? – вълнува Мария, защото тя не се уповава само на бог, а търси най-добрия път за решаване на трудни ситуации. Лекият упрек в стихотворението „Влязъл в политиката” не означава отрицание на общественото устройство, а стремеж към честност, справедливост, хармония с природата, мисъл преди действията, а не безсмислени действия. За отрицателите на авторите, които вече са навлезли в литературната критика, но пишат художествени произведения, ще кажа, че всички сме свободни граждани, а поетесата може да бъде критик, разказвач, романист и да работи. „Социална мрежа” подсказва за търсене на нови комуникационни стратегии. Героят в мрежата може да е попаднал в интригантска среда, да няма задължителните условия. „Възлюбеният” е една платонична любов, както често става в социалната мрежа. Връзка, която при пряк контакт би могла да е стихийна. Платоничната любов в мрежата се гради всеки ден. Тя не крещи на стадионите, дава възможност за самоанализ. Директността при взаимоотношенията „очи в очи” може да развали добрия диалог, да спре внезапно. В мрежата човек се откъсва с изтриване на приятел, изтриване на профил, създаване на фалшив профил – това е друга тема, която не е включена в стихосбирката, но косвено подсказва за крехкостта и преходността. Последната глава „Късчета кристал” е основно скептична. Героинята се вглежда в миналото. „Войник на калта” не е антивоенно стихотворение. Лечебната кал също не е тази, която е разделила войника от неговата възлюбена. Калта на живота, от която лирическата героиня сама трябва да се измъкне, трябва и да помогне на по-слабите от нея, тази кал е навсякъде. Ето защо тематично стихосбирката е така богата.
Книгата завършва с прошката – с една невъзможна прошка. Невъзможното става възможно в „Социална мрежа”. Протегната ръка намира друга.