Квадратът на раздора
- Детайли
- Категория: Граждански протест
- Публикувана на Четвъртък, 07 Ноември 2013 11:12
- Написана от Прометей
- Посещения: 2601
Посланието в Магическия квадрат
от Лондонското четвероевангелие
Опит за анализ и обосновка на разчетеното послание
от Мария Чулова
І. Магическият квадрат на раздора
Телевизионно състезание „Минута е много” на 22.01.2011 г. обявява награда от 2000 лв, осигурена от проф. Живко Желев (президент на фирма „КЕИТ ООД” и НПО "Единение Д.Е.Н."), „за всеки, който успее да разгадае други скрити послания в (минимум от три думи) в Магическия квадрат, част от Лондонското четвероевангелие на цар Иван Александър, както и математическия алгоритъм за разчитането му”. В този квадрат, с размерност 25х25 клетки, поредицата „Йо-АЛЕКСАНДРА-ЦАРЯ-ТЕТРАВАГГЕЛ” се разчита като „Четвероевангелие на цар Иван Александър”. Както отбелязва д-р Екатерина Димитрова в изследването си The Gospels of Tsar Ivan Alexander (London, 1994), Магическият квадрат е словесен ребус с екслибрис на цар Иван-Александър (f. 273v.) От зрителите се иска да открият „други скрити послания” в Квадрата и на уеб-сайта на предаването „Минута е много” се посочва, че „британският математик от индийски произход д-р Рахул Савани (London School of Economics) работи по разчитането на скритите послания в магическия квадрат” и, че „част от закодираните в него послания са представени в лекция, изнесена от д-р Рахул Савани и проф. Живко Желев на 5 декември 2008 г. пред Европейския парламент в Брюксел”. Тази инсинуация подвежд тв-зрителите. Представена е невярна информация, защото д-р Р. Савани не е открил нито алгоритъм за разчитане на магическия квадрат, нито е разчел каквито и да било „закодирани послания” в него. В интерес на истината, той прави комбинаторен анализ и установява, че комбинациите на изписване на поредицата „Йо-АЛЕКСАНДРА-ЦАРЯ-ТЕТРАВАГГЕЛ” в квадрата са почти 11 млн. (10 816 624), което е т.нар. „изчисляване на царската исихия”. Сам по себе си това е интересен математически резултат, но той се отнася единствено и само до комбинаториката и в контекста на задачата няма нищо общо с криптографията и разчитането на скрити послания. За краен срок за получаване на предложения по тази задача организаторите определят 15 септември 2012 г. с очакването „предложените от зрителите решения да се различават от вече оповестеното”. Задачата е учудваща като съдържание и формулиране, защото тя дори не е свързана с криптографията в същината си.
На това предизвикателство зрители започват да изпращат писмата си до редакцията на „Минута е много” с опити за разгадаване на скрити послания. Конкурсът бива спечелен от Мария Чулова, на която издават грамота със следното съдържание: Настоящата грамота се издава на г-жа Мария Стоилова Чулова за спечелен конкурс, обявен от фирма "КЕЙТ" ООД и НПО "Единение Д.Е.Н." и проведен чрез телевизионното предаване "Минута е много" по БНТ за най-добър отговор на Задача: "Допълнителни стенографски правила, решения и послания в магическия квадрат на Четвероевангелието на Иван Александър". Грамотата е издадена през август 2011 г. в София и е подписана от проф. Живко Желев и доц. Лилия Райчева, продуцент на предаването „Минута е много”. Грамотата е с червен печат на НПО "Единение Д.Е.Н.", връчена на 12.08.2011 г.
Обявяването на победителя Мария Чулова от този конкурс се излъчи в бр. 750 на „Минута е много”, 12.11.2011 г. Предаването започва водещият Стефан Спасов с думите: „Днес ще обявим резултати от загадката на Единение "Д.Е.Н.". 2000 лв. ще получи всеки, който разчете други скрити послания в минимум от три думи в Лондонското четвероевангелие на цар Иван Александър. Резултатите ще бъдат представени от ръководителя на журито проф. Живко Желев…”. В края на предаването проф. Ж. Желев заявява в ефира на БНТ, че е избрал да връчи наградата на Мария Чулова като победител в обявения конкурс, защото тя най-точно и вярно е отговорила на въпроса за скритите и явните послания, записани в Магическия квадрат на Лондонското четвероевангелие. Той й връчва почетната грамота с уточнението, че паричната награда тя ще получи по пощенски път.
Трябва да се отбележи, че посланието, което е посочила Мария Чулова, гласи „Цар днес е Иван Александър царя”. В последствие Мария Чулова получава само 1000 лв., половината от наградата. Уговорката е, че другата половина ще бъде инвестирана в издаването на книгата й „Без идоли”. Времето минава, но тя така и не получава втората половина от паричната си награда. Месеци наред тя бива лъгана, както от доц. Лилия Райчева, така и от проф. Живко Желев. Стига се до там, че г-жа Райчева накрая обижда Мария Чулова в телефонен разговор на 9 април 2012 г. и й казва, че вече няма да се занимава с нея, други пари няма да види, получила е предостатъчно и да не безпокои г-н Желев по този въпрос. Мария Чулова реагира на това като пише във фейсбук-групата „Минута е много”, от където чрез трето лице достига пояснението на г-жа Райчева: Наградата на „Единение Д.Е.Н.”, обявявана многократно в предаването, бе: 2000 ЛВ. ЗА ВСЕКИ, КОЙТО РАЗЧЕТЕ ДРУГИ СКРИТИ ПОСЛАНИЯ (МИНИМУМ ОТ ТРИ ДУМИ) В МАГИЧЕСКИЯ КВАДРАТ НА ЛОНДОНСКОТО ЧЕТВЕРОЕВАНГЕЛИЕ НА ЦАР ИВАН АЛЕКСАНДЪР. Това е изключително трудна загадка и за съжаление, никой не успя, включително и Мария Чулова, да посочи каквито и да било послания, закодирани в Магическия квадрат на Лондонското четвероевангелие на цар Иван Александър. Старанията на Мария Чулова бяха премирани с 1000 лв., за да бъде окуражена в своите интелектуални занимания, както е в духа и традициите на състезанието „Минута е много”.
Както вече се уточни, Мария Чулова е посочила друго послание в квадрата. Стана ясно също, че тя „най-вярно и точно” е отговорила на въпроса. Получила е грамота и в предаването е обявена за победител в конкурса. Не е редно и дума да става за каквито и да било постфактум основания тя да не си получи наградата в пълен размер. Не е трудно също така човек да се досети, че нито Райчева, нито Желев си имат каквато и да било идея за някакви „други скрити послания” в Магическия квадрат и алгоритми за разчитането. Както вече се уточни, работата на уважаемия д-р Р. Савани по Магическия квадрат също няма нищо общо със съдържанието и условието на тази „изключително трудна задача”. И така, тази комедия от грешки се е превърна в един нелеп конфликт, който по своето съдържание не е в духа на най-старото интелектуално тв-предаване у нас. Това е казусът, който трябва да се реши, а именно – допустимо ли е след като е излъчен победител от конкурс да не му се изплати в пълен размер паричната му награда?
2. Какво е посланието в квадрата?
Говорейки за „други послания” в квадрата, ще пропуснем въпросите за начина на построяването му като текстова структура, за което пише Мария Чулова; не са уместни също така и 11-те млн. математически комбинации от т.нар. „изчисляване на царската исихия” на д-р Рахул Савани, тъй като те нямат отношение към поставената задача. Мария Чулова коментира, че изграждането на такъв квадрат става много лесно чрез влагане на ромбове един в друг, като всеки ромб съдържа съответната поред буква от екслибриса на книгата. Но съществения момент е, че тя посочва едно скрито възможно послание, разчитането на което може да се обоснове. Въпреки че нейното предложение може да търпи критики, все пак други предложения не са постъпили по въпроса.
Продуцентът на предаването доц. Лилия Райчева твърди, че „това е изключително трудна загадка и за съжаление, никой не успя, включително и Мария Чулова, да посочи каквито и да било послания” (12.04.2012). Това твърдение може да се опровергае, защото Мария Чулова в своите символно-аналитичния наблюдения посочва едно ясно послание в буквената поредица ЦАР-ДНАкС-Е[сть]-ла-Йо[ан]-АЛЕКСАНДРА-ЦАР-ят, коeто гласи: „Цар днес е Йоан Александър цар(ят)”, или, в реверсивен словоред: „Цар(ят) Александър Йоан е днес цар”. Това послание се чете отчетливо по ортогоналните симетрали (и не само!), като започва от трета позиция, продължава през центъра и завършва на срещулежащата страна на квадрата. В представените така поредици с големи букви е показано, какво е взето под внимание за смисленото разшифроване.
Думата „днес” е разпозната в старинната си форма „ДНАСъ” като е допусната замяната на гръцката буква Кси (кс) с българската буква С, респективно представена за удобство и нагледност с аналогичната гръцка буква Сигма в съвременната версия на квадрата. Авторът на квадрата не е могъл да избегне това. Наред със спазването на тогавашните правописни норми, той не си е позволил волността да представи неправилно второто име на цар Иван Александър (ІѠАНЪ АЛЄѮАНДРЪ) като Алесандръ (АЛЄСАНДРЪ), т.е. Алесандър.
Буквата Е се подразбира като (съкращение на) думата „есть”, глагол съответстващ на съвременната му форма „е” (ед. ч., 3 л. на „съм”, старобълг. „есмь”). В така представената поредица следва сричката „ла”, която е игнорирана при прочита. В този контекст тя няма смислово значение, но играе роля, заедно с огледалното й представяне като сричката „ал” в общата симетрия и логика на построяването на Магическия квадрат. Те са разположени огледално от двете страни на лигатурата Ио. Но докато „ла” в случая нищо не означава, то „ал” е първата сричка в името Александър. Мимоходом може да се отбележи, че интересно би било да се включи сричката „ла” като част от думата „ела” в прочита на поредицата като: ЦАР-ДНАкС-ЕЛА-Йо[ане]-АЛЕКСАНДРа-ЦАР, което с някои уговорки да се разпознае като призив: „Царю! Днес ела, Йоан-Александре, Царю!”, т.е., има смисъл вариант с разпознаването на гръцката дума „ела”, която е заемка в българския език и е еквивалентна на българската „дойди” (повелително наклонение на „дойда”).
Лондонското четвероевангелие е изпълнено по гръцки образец по поръчка на царя. Това обяснява защо самата дума „евангелие” е представена в него като„еваггелие”; респективно „ваггел” в Магическия квадрат се чете като „вангел”. Както в гръцката дума Εὐαγγέλιον, така в „еваггелие” по подразбиране първото Г (съответстващо на Гама – γ) се чете и произнася като Н (N). Тази особеност на изписването на думата е характерна за Лондонското четвероевангелие и не се наблюдава при други български кирилически и глаголически текстове, в които гръцката дума е транслитерирана фонетично. За старобългарския език думата „евангелие”, според „Речник на старобългарския език” (София, 1976) на Ст. Янакиев, (с. 240), се е изписвала като „иеванджелие” (ѤВАNЪЂЄЛИѤ). Отделно „вангел” не е съкращение на „евангелие” (благовестие, благовестителство), а си е от „еуангел” (Εὐαγγέλ, Evangel) – „блага вест”, „добра новина” (Εὐ = В). От тук и „тетравангел” не се разбира само като „тетраевангелие” или „четвероевангелие” в смисъла на корпуса от текстовете в Новия завет, а и като прославящо известие, отпратено в четирите посоки на света, за мощта и славата на цар Иван Александър. Това прославящо известие се подсилва с другото, посочено от Мария Чулова, уверяващо ни послание, че „Цар днес е Иван Александър царя”.
Логиката двойната Гама (γγ) да се чете като „НГ” (ng) вероятно произтича от ранните религиозни писатели, които разграничили християнската „добра новина” (Εὐαγγέλιον, euaggelion) за Царя Божий и Спасението от прокламациите на езическите римски императори към поданиците си за „добрата новина” (Εὐανγέλιον, euangelion) на своето управление, заключаваща се в представянето на образите им чрез монети, релефи, статуи, храмове и пр., както е забелязал мимоходом Франк Телман (Frank Telman) в изследването си „Ефесяните” - Ephesians (Michigan, 2010). В двата начина на изписване се вижда мъничката разлика поради близостта на графичното списване на малките букви Ню (ν, съвр.– Ни) и Гама (γ). Със знанието за амбивалетното използване на букви се обосновава наличието на предполагаемата подсказка, че за да се прочете и разбере посланието във вида, представен от Мария Чулова, е допустимо по същия начин да се подменят при прочит букви другаде в квадрата. В случая, очебийната гръцка буква Кси, заемка в старобългарската азбука, е прочетена хитроумно, изобретателно и находчиво като С в разкриването на думата „днас” (днес). Насоченият и осъзнат избор да се фокусира вниманието върху буквата Кси (=С) показва разбирането, че не само буквата Г (=Н) има двузначен прочит.
3. Ценността на откритото послание.
За ценността на посланието може да се съди по това какъв владетел е бил Йоан Александър. Във "Възхвала на Иван Александър", написана в 1337 г. от неизвестен негов съвременник четем: "Никой от нашите първи царе не изглежда толкова велик като цар Иван-Александър — неговата военна мощ наподобява втори Александър Велики, по вяра и набожност той е втори Свети Константин; така той залови всичките си врагове, подчини ги и установи мир във Вселената". В този патетичен образ виждаме един достоен за почитание български цар. България нямала толкова ерудиран и образован цар от времето на Симеон Велики, а културата и изкуствата по негово време са в подем. В сложната за XIV в. военнополитическа ситуация Йоан Александър се отличава в по-голямата си част от продължителното си 40-ет годишно царуване като успешен владетел, явявайки се една от най-влиятелните политически фигури на Балканския полуостров. Той стабилизира държавата, но в последните години на царуването му търпи неудачи, произтичащи от вътрешни междуособици, водещи до разпокъсване на царството и от външни военнополитически намеси, водещи до загубване на територии. С оглед на всичко това благовестието отразява „добрата новина”, че благодарение на този християнски цар държавата благоденства.
Особена е позицията на буквата Е (есть) в центъра на пресичането на кръста. Етимологията на атематичния глагол Е отвежда към древногръцката богиня Хестия - Ἑστία (лат. Веста) на домашното и градското огнища, както и на олимпийския огън. Богиня девственица, описвана като блага, кротка, любяща, нежна и прощаваща. Качества, които се отнасят и до Исус Христос. В християнския кръст се пресича небесното със земното, благодарение на което светът може да „е”, да съществува. Това е сакрална точка - небесният център на божествената власт на Вседържителя, На същата ос субординирано се намира лигатурата Ио, в точката, която символизира централността на царското начало в земния свят. Магическата мощ на посланието се засилва от непротиворечивото обединяване на двата смисъла на „добрата новина” - светско-политическия и духовно-религиозния. В този контекст посланието към бъдещите потомци се състои в благопожеланието, отправено към нас от древния енигматик Симеон, да живеем в добре уредена държава с мъдро и справедливо управление, което да не е въпрос на фикция и очаквано бъдеще, а да е актуална реалност за българите, белязана с щастие и благополучие в настоящото „днесъ”.
За разчитането на това послание Мария Чулова е приложила творчески подход, при който, поемайки предизвикателство на древния енигматик, е навлязла в пространството на изследователската игра и на мисления експеримент с търсенето на скрити неписани правила и разчитането на благовестно послание. В бр. 750 на „Минута е много” проф. Ж. Желев недвусмислено заявява в ефира на БНТ при номинирането на Мария Чулова като победител в обявения конкурс, че е избрал да й връчи наградата, защото тя най-точно и вярно е отговорила на въпроса за скритите и явните послания, записани в Магическия квадрат на Лондонското четвероевангелие. Така постановката на въпроса около нелепия конфликт вече може да се сведе, до питането: какви „други” послания в Магическия квадрат са известни на организаторите от „Минута е много”?
В заключение, ще посочим също, че относно скритите послания в подобни фигурни поеми има изследвания и те са в областта на криптографията и комбинаториката. Но не е задължително фигурните поеми да имат криптирани послания. Мария Чулова като победител в конкурса е дала най-доброто решение на поставената загадка и трябва да получи наградата си в пълния й обявен размер от 2000 лв. Няма място за едностранчиви постфактум аргументи, които се процедиха чрез трето лице във Фейсбук, от страна на доц. Лилия Райчева, че Мария Чулова не е дала решение на тази „изключително трудна загадка”, поради което старанията й са „премирани с 1000 лв., за да бъде окуражена в своите интелектуални занимания”. За да може да се говори, че не е дадено решение на задачата, следва да се посочи тогава от ответната страна на някакво тяхно „друго” решение.
Константин Байрактаров,
магистър по философия
11.10.2013
гр. Свищов
Това писмо беше изпратено на 12 октомври 13 г. на адреса на Живко Желев, който е председател на НПО "Единение Д.Е.Н." и собственик на фирма "КЕИТ". На 5 ноември го върнаха от пощата, защото Ж. Желев не го е потърсил.
Копие от писмото е получено от Вяра Анкова, Генерален директор на БНТ. Получих обратна разписка.
Тази публикация е за изясняване на обстоятелства около наградата от 12 ноември 2011 г.
М. Чулова
Статията на М. Чулова е публикувана още на сайта "Вейкиландия", на сайта "Нова палитра" и на блоговете на Чулова "Прометей" и "Сладуна".