TOPIC: Боже, Царя пази!

Боже, Царя пази!

В нощта на 16 срещу 17 юли 1918 година в мазето на дома на търговеца Ипатиев в Екатеринбург жестоко е убито цялото царско императорско семейство Романови, доктора, готвачката и още двама души, общо единадесет души. Това злощастно сатанинско дело довършва до своя трагичен край дяволската цел да се разруши Руското царство, да се срине самата Русия в своя изконен дух, да се лиши руския народ от Божията благодат, да се разруши православието, мира и благодатта в света.

След превеждането под конвой на царското семейство от град Тоболск в Екатеринбург с много малка свита царската фамилия изминава с огромна храброст пътя на своята Голгота, изтърпява изпитанията на своя тежък кръст с пълно съзнание за бъдещата трагична гибел и едновременно с недокосната сила на християнската вяра.

Императрица Александра Фьодоровна, великите княжни и царевича Алексей с искрена душевна сила, с бодрост и неподправена ласкавост окриляват духа на самия император Николай Александрович II Романов.

Царското семейство се уповава на вярата в Господа Исуса Христа, Света Богородица и светиите както и на своя царски дълг.
Бог е казал в своето Свещено слово: „Не се докосвайте до моя помазаник.” Пс.104:15
В тайнството на миропомазването, когато Николай Александрович II Романов се венчава за Царството и взима в ръце Държавата и Скиптъра на 27 май 1896 година Божията благодат слиза над него и по особената сила на Светия дух той ще дарява благодатта и ЩЕ УДЪРЖА ЗЛОТО В СВЕТА. Всички беди и злощастия на това тъжно и страшно убийство в дома Ипатиев на Императора и цялата императорско семейство открива само едно:
Че Сатаната е човеконенавистник, измамник , заблудител, водач на силите на разрушението и човекоубиец.

На бойното поле Цар Николай Александрович II Романов и царевича Алексей поразяват със свята храброст, сила, издръжливост, самообладание. Царевича Алексей, който има слабо здраве в окопи и траншеи във всякакво време, в студ, в кал,в дъжд , в сняг се показва бодър, радостен и повдига духът на войниците наравно с баща си.

Действията на императрица Александра Фьодоровна и великите княжни и днес поразяват с тежкото и всеотдайно служение на ранените и болни войници, императрицата подава лично хирургическите инструменти в най-сложни операции. Към това се прибавя голямата душевна сила и бодрост, с които те ободряват войниците. Александра Фьодоровна винаги е споделяла възгледа, че великите княжни Олга, Татяна, Мария и Анастасия, както и царевича Алексей трябва да знаят, че в света има красота, че прекрасно е Божието творение, но че в света има и много печал и много борба с изпитания срещу злото. Сега това възпитание – дългът над всичко помага на княжните и на малкия царевич Алексей да издържат всички оскърбления, изпитания.

Разбира се, цялото царско семейство както и самия император черпят сили от упованието си щото Бог да спаси руската земя от братоубиствената кръв. Вярата в Бога и Божията воля изпълват винаги сърцата им с ведрост и радост. Цялото царско семейство е пристъпвало към чашата с причастието с трепет и често в сълзи.

В Ипатиевия дом царското милосърдно и любящо семейство разкрива цялата мощ на Божията десница, която издига душите по своя воля. Не случайно империатрица Александра Фьодоровна записва думите на Свети Серафим Саровски:

„Укорявани – блгословяйте, гонени – търпете, утешавайте се...”

Княгиня Татяна подчертава в книгата си: „Вярващите в Господа Исуса са отивали на смърт като на празник.”

Царското семейство получава разрешение за Света литургия по молба на Цар Императора Николай II в дома Ипатиев на 14 юли 1918 година. За първи път царското семейство не пеело, а мълчаливо се молело. Казват, че Дяконът в неделната света литургия и свещеника запели по особен начин „Со святими упокой”.

Невинната кръв на разстреляните Император и Царското семейство Страстотерци и днес призовава към покайната молитва за греха на цареубийството. През 2000-та година Руската православна църква ги канонизира като светци заради мъченическата им смърт и за вярата во Христа и Император Николай II Александрович, и Царското семейство.

Благоуханният дар на тяхната святост се излива върху целия свят. А в Русия тогава са погубени в същия период Великият княз Михаил Александрович, Великите князе Иван и Игор Констанстантиновичи Романови, синове на Константин Константинович Романов – Велик княз на Русия. Покъртителна е съдбата на техния брат Олег Константинович, паднал на бойното поле на 18 годишна възраст в защита на Русия. Детайлният разказ за неговия подвиг днес е достъпен в интернет и е символ на бойния дух и възпитание на Романови и техния изключителен патриотизъм. Но нищо не спира чекистите, които убиват неговите братя. Убит е и Великият княз Сергей Михайлович Романов. По-сетне са разстреляни в Петропавловската крепост в Санкт Петербург Великите князе Димитрий, Георгий, Николай и Павел. Ние вярваме, че Бог чува молитвата на покаянието и ще излее благодатта над руската земя. Очакваме с трепет реставрацията на Руската монархия, копнеем за възцаряването на Великия княз Георгий и майка му Мария Владимировна Романова по Божия воля. Споменаваме цвета на обществото от руската империя в емиграция – тези доблестни души, изстрадали изгнанието.

ЗА БОГА ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО!

Елена Коматова