TOPIC: Руско-турска освободителна война. Ген. Скобелев

143 години от Освобождението на България

ГЕНЕРАЛ МИХАИЛ СКОБЕЛЕВ - "БЕЛИЯТ ГЕНЕРАЛ"


доц. д-р Петър Ненков


Един от най-обичаните у нас руски генерали е Михаил Скобелев. За храбростта му в боевете в Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. се разказват легенди, а любовта му към българите е пословична.

Той се ползва с огромна популярност в Русия. Затова неслучайно в Москва, отново издигнаха разрушения през 1918 г. негов паметник. При откриването руският министър на културата Владимир Мединский напомни, че първият паметник на генерал Скобелев в Москва се намирал на Тверския площад и е бил разрушен от Болшевишкото правителство през 1918 г. с декрет за премахване на паметниците в чест на царете и техните слуги . „Появата му на фронта всявала страх и ужас у враговете. Понякога щабните офицери му завиждали и казвали, че не е нужно генералът да проявява такава безсмислена храброст; да се впуска в бой, вдигайки на крак войниците в атака. Войниците обаче го боготворяли” и го сравнявали със Суворов!”

Михаил Скобелев е син на генерал-адютанта от руската армия Дмитрий Скобелев. През 1861г. кандидатства и е приет в Петербургския университет, откъдето след един месец е изгонен, заради избухналите брожения всред студентите, в които взел активно участие. След това постъпил юнкер в кавалергардския полк и през 1863г. бил произведен в звание корнет. Когато избухнало полското въстание, Скобелев се отправил към имението на своя баща, който живеел в Полша, но по пътя се присъединил, като волонтир към един от полковете на руската армия, отиващи да смажат въстанието на поляците. През 1864 Скобелев бил преместен на служба в лейбгвардейския хусарски полк в град Гродно и участвал в наказателна операция срещу метежниците .

Той завършил през 1868 г. пълния курс на обучение в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург и бил назначен във войските на Туркестанския военен окръг, където прекарал по-голяма част от военната си служба. През 1873 г., по време на поход за превземането на Хива, Скобелев бил изпратен в отряда на полковник Ломакин . Отличава се в боя за превземането на града . През 1875 - 1876 г. взел участие в Кокандския поход на руската армия, където освен с безумна смелост се и показал висок командно- организаторски талант при превземането на град Андижан . За този си подвиг, на 33 години бил произведен в чин генерал майор и става първият руски губернатор на Фергана .

През март 1877 г. е командирован в разпореждане на главнокомандващия на руската Дунавска армия, предназначена за действие срещу Османската империя на Балканите. Той бил посрещнат от своите колеги твърде недружелюбно. На младия генерал повечето старши офицери в руската армия гледали, като на човек придобил своите генералски еполети и ордени малко незаслужено, заради няколко леки победи над азиатските банди.

На първо време генерал Скобелев не получавал никакво назначение и бил аташиран към щаба на прославения командир на 14-та пехотна дивизия, генерал Михаил Драгомиров. Едва през втората половина на месец юли го назначили за командир на сборните отряди.

След като избухнали бойните действия той се прославил, като превзел на 30 и 31 август 1877 г. с щурм град Ловеч и спасил местното българско население от издевателствата и кланетата на турците.

При атаките на Плевенските редути, защитавани от армията на Осман паша му поверяват командването на Кавказката казашка бригада. Той проявява чудеса от храброст при превземането на редутите Иса ага и Кованлъка, но поради некадърността на руското командване, което не го подкрепило с резерви, бил принуден да отстъпи с много жертви завоюваните позиции, от които Плевен бил на един хвърлей.

Генерал Скобелев е наричан "Белия генерал", тъй като обичал да носи бяла униформа и да язди бял кон. Воините му били предани до смърт и казвали за него: ”Там където е Скобелев, там е победата!” Той делял по равно с тях тегобите на суровия полеви живот. Появата му на фронта всявала страх и ужас у враговете. Понякога щабните офицери му завиждали и казвали, че не е нужно генералът да проявява такава безсмислена храброст; да се впуска в бой, вдигайки на крак войниците в атака. Войниците обаче го боготворели и го сравнявали с генералисимус Суворов!”

Преходът през снежния Балкан по непрестъпната Химитлийска пътека през декември зимата на 1878г. и храбростта му при разгрома на армията на Вейсел паша при укрепения лагер Шипка- Шейново утвърдили генерал Скобелев, като талантлив военноначалник. След войната се завърнал в Русия, увенчан с лаврите на победата и натрупал огромна известност . Бил назначен за корпусен командир с чин генерал лейтенант и на него било поверено завоюването на по-голямата част от Туркестан.

Последният героичен подвиг в живота на генерал Скобелев било превземането в началото на 1881 година на аула Геоктепе, за което бил произведен в най-високото звание в руската армия - генерал от пехотата и награден с орден „Свети Георги” – 2 степен. Докато напредва с армията си към Ашхабад, е отзован и назначен за командващ армейския корпус в Минск.

На 12 януари 1882 година той организирал със своите офицери тържество по случай годишнината от превземането на Геоктепе. Произнесъл вълнуваща реч, която произвела силно впечатление в Русия , тъй като в нея говорил за издевателствата, на които са подложени славяните, попаднали под робство Речта му имала политическа окраска и застъпвала възгледите на крайния панславизъм .

По време на полагаемия си годишен отпуск, генерал Скобелев посетил Париж . Студентите - сърби учещи във фреската столица му поднесли за тази реч благодарствен адрес. Той им отвърнал развълнуван и предрекъл, че наближава сблъсъкът между славяни и германци.

Пророческите думи на генерал Скобелев предизвикали буря в пресата и недоволството на германското правителства. Руският военен министър му прекъсва годишния отпуск и го извиква в Русия.

През нощта а 26 юни 1882 г. в една хотелска стая в Москва генерал Скобелев скоропостижно починал от инфаркт. Някои твърдят, че бил отровен от млади и красиви агентки на германското разузнаване, които поканил на вечеря!? Кой знае може и да е така !?

За да увековечи паметта на талантливия пълководец, руският император Александър III наредил крепостта „Витяз” да бъде кръстена на генерал Михаил Скобелев.

В България, признателното население на Плевен, след Руско-турската Освободителна война 1877-1878г., под ръководството на Стоян Заимов издигнало, на мястото на най-тежките боеве по време на обсадата на града, Скобелевия парк, в който днес се намира Плевенската панорама и паметникът на генерал Скобелев.