Welcome, Guest
Username: Password: Remember me

TOPIC: Marin Savov - Hadjiiski, Banya, Karlovo

Marin Savov - Hadjiiski, Banya, Karlovo 1 year 4 months ago #457

  • Sladuna
  • Sladuna's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Mariya
  • Posts: 205
  • Thank you received: 12
  • Karma: 4
Като пример и дълг. Нека помним!
Марин Савов от с.Баня се бие в три войни, едно въстание и
Съединението -95години от смъртта му
Заклел се над пищова и камата на Левски, Марин Савов от с. Баня се бие в три войни, едно въстание и едно Съединение.
През 1876 г. французи вземат на присмех българските черешови топчета. Те не знаят обаче, че в самият край на Априлското въстание един четник на Филип Тотю нанася страховит удар по поробителя с фабричен руски топ.
Това е първият артилерийски дуел с калибрирани оръдия в историята на България. Ето защо хъшът Марин Савов от карловското село Баня, а не романният герой Боримечката, е същинският предтеча на днешните покрили се със слава (и вече почти разформировани) Ракетни войски и артилерия на Република България.
През есента на 1876 г. кореспондентът на френския в.„Илюстрасион” Н.Делонги праща следната дописка от Русе, придружаваща рисунка на черешово топче:
„Мисля, че ще е интересно за читателите да погледнат едно българско оръдие. То изглежда много примитивно и е било пленено от турците при Панагюрище. Действието му, както можете да си представите, е нищожно. Снарядите нанасят смъртоносни удари на стотина метра. Моделът е правен от въстаниците. Той е от твърдо дърво, обкован с железа и е свързан с насмолени въжета. Колелата по- малко здрави, напомнят старите каруци, които още се срещат във Франция. Десет такива оръдия образуват българската артилерия. Сега те са изложени в музея в Константинопол, където предизвикват учудването на чужденците.”
Съвсем друга работа е топът на Марин. Той е заводска направа, произведен в Тула от прочутата оръжейница в Тула и е доставен в Сърбия за армията на ген. Черняев. Топът е с подвижен лафет, пренася се на кон отделно от ложата, има мерник, зарежда се със снаряди и се пали с връв.
Савов е негов пълнач, а според биографа на Филип Тотю Филип, Симидов, мерачът е топчия от Херцеговското въстание с прякор Хърватчето, „ скромно и мирно момче”. По време на боя „Това хърватче по нямане на дрехи беше облечено в женски сукман”, свидетелства очевидецът Смидов.
Боят се води срещу 4000 души аскер с 2 оръдия на 18 юли 1876 г. Въстаниците задържат врага в тесния път от с. Железна към Чипровци, за да опазят манастира „Св. Йоан” от опожаряване и
селото от плячкосване. Две седмици преди това четата е навлязла откъм Сърбия през Тимок, за да се присъедени към
Ботевата чета. Отсам минават и Панайот Хитов, Ильо войвода и Христо Македонски с хората си –общо 500 души. Най- силен е Филип Тотю. Той сформира четата си от 200 души в Кладово и дава име „Балкански лъв”. В нея 25- годишният Савов се води за стара пушка, той следва войводата си още от 1872 г. Преди това е бил приятел и съратник на Левски. След предателството на Димитър Общи обаче в с. Баня почват арести и той бяга във Влашко. Там е редовен посетител в кръчмата на Странджата в Браила заедно с другите отбор юнаци.
Пролетта на 1876 г. той е готов да нахлуе в България с Филип Тотю, но промяна в атаката праща четата в Сърбия и чака сигнала за въстанието. Когато той идва, спънки на сръбските власти бавят бойците цял месец и моментът е изпуснат. Те заварват Северозападна България почерняла от аскер, палежи и безчинства по села и градове. Движат се по Балкана и над Чипровци заемат позиция редом с хитовата чета. Тактиката за боя е, Хитов да варди пътя в боаза към манастира, а Филип Тотю да отбранява Чипровци. Турските топове, всеки запрегнат с 6 коня, тръгват с аскера нагоре към селото. Българите залагат руския топ срещу врага и първи се пробва за мерач четникът Керкелов с пълнач Тачо Панталеев. Турците са като на тепсия в ниското, но първият изстрел е къс и снарядът пада в реката пред тях. Вторият пък е дълъг и едва не прилита баира. Керкелов хвърля топа и е пратен да стреля с пушка червен от срам. „Турците видяха, че имат работа с недобри артилеристи и се чу тръбата им. Ний си отбихме надеждата от помощта на топчето и легнахме на пушките си”, пише Смидов. Тогава с топа се заемат Хърватчето и Марин Савов. Първият изстрел е право в турското оръдие на шосето. Четниците викат „Браво!”, а войската спира стъписана. Вторият е пак в топа и го обръща, убива хора и коне. Вражеската артилерия, а също и колоните войници са натикани обратно в Железна със серия от точни изстрели. И там започва мазалото на преките попадения. „Хърватчето си гледаше работата мълчаливо и скромно. Наведе топчето и вкара бомбата насред турците в двора, която се пръсна, стана бъркотия между им. Втора и трета бомба последва и те избягаха и се изгубиха”, пише Смидов. Новата турска атака също е отбита и врагът е натирен далеч извън обсега на оръдието, като дава много жертви. Междувременно Хитов нарежда около 300 души от всички чети и буквално разстрелва минаващата колона. Ранен и заловен е турският военачалник Мехмед бей, който веднага е заклан и главата му е забита над манастирската врата. Боазът се задръства с трупове. Загубите на турците са толкова големи, че те отстъпват в бяг. Боят спира за 3-4 часа. Военната победа обаче се изплъзва, защото снарядите свършват, а Хитов внезапно оголва позицията. „Панайот заминал с четата си, като казал, че получил лоши известия, а именно, че Ботевата чета е разбита, че турците са потушили буната в България и изклали Батак, Пещера, Панагюрище и много села, че сърбите се оттеглили и че той не може с 300 души да се бори срещу 100 000 души войска и ни оставя сами в Балкана.”
Свикан е съвет и четата решава също да се оттегли в Сръбско. В областта „се чуло, че ний сме били сръбска войска с топове” и според съгледвачи срещу четата се струпвала 12-хилядна войска– 4000 в Железна, 3000 идвали от Берковица и още 5000 от Враца. Макар и да не завършва с разгром, а по - скоро с успех, битката при Чипровци е последната от Априлското въстание. Четниците се измъкват и след това влизат в Руско – българска бригада, която през есента на 1876 г. се бие, за да спаси Сърбия от военен погром. Марин Савов е в батальона на м-р Чиляев и се бие като лъв при Зайчар, Кревет-Гредетин и
Алексинац. Кревет-Гредетин е височина на брега на Морава и система от укрепления пред Делиград. Тук на 16 септември се смесва кръвта на сърби, руси и българи в решителен бой с 80 - хиляден аскер. В него бригадата обхожда отляво турците и ги удря в тил. След ожесточен ръкопашен бой врагът е изтикан от окопите. Според доклада на Милютин от 8 октомври на единственият български генерал на руска служба Иван Кишелски от 4000 българи в тези боеве загиват 1700 души. След поражението на Сърбия българите се прехвърлят в Плоещ и влизат накуп в Опълчението през Освободителната война. Марин Савов става герой и на Шипка. Според очевидци на сред боя той се смъква под позицията да спасява ранен в гърдите руски офицер. Мята го на гръб и под обстрел го изнася жив до върха. На следващия ден пък е ранен в крака, но остава в боя.
През 1880 г. Марин се връща в с. Баня и създава дом и челяд ( 8 живи деца: 5 - ма синове и 3 дъщери). Оре, сее, но практикува и народна медицина, усвоена в Браила. Мечтае да изучи някой от синовете за доктор, но поборническата пенсия не стига. Все пак знанията му попива четвъртия син Георги, когото старите хора в Пловдив още споменават с благодарност като Георги доктора.
В 1885 г. Марин се вдига да съединява България. Оглавява селския комитет по съединението и заедно с шефа на временното правителство д-р Георги Стански и други министри пръв посреща княз Батенберг в с. Баня, за да му сдаде новите владения. После Савов е в бойния стяг в Сръбско –българската война и се бие при Сливница и Пирот. Награден е с 3 ордена „ За храброст”: сръбски, руски и български за участие във войните през 1876 – 1877 и 1885 г.
Умира през 1926 г. и е погребан с ордените си.
Проeкт "Медийна грамотност за гражданска журналистика" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основна цел на проекта - насърчаване на медийната грамотност и гражданското образование.



voivodi.eu/cheti/cheta-filip-totio-1876/
dockrassimirkoev.blogspot.com/2012/
The administrator has disabled public write access.
Time to create page: 0.069 seconds
Powered by Kunena Forum