Welcome, Guest
Username: Password: Remember me

TOPIC: Въпросник на Марин Ангел Лазаров

Въпросник на Марин Ангел Лазаров 4 years 11 months ago #284

  • Sladuna
  • Sladuna's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Mariya
  • Posts: 205
  • Thank you received: 12
  • Karma: 4
”1000 + 1 българина” – въпроси към проекта ми:
1. Спомнете си най-яркия и светъл спомен от вашето детство. Разкажете за него.
Детството си прекарах в гр. Хисаря, където завърших осми клас. През ваканциите ходех у бабите ми в с. Михилци и с. Баня. В с. Михилци живееше майката на татко, която беше инвалид и се влачеше по земята с лакти. Умееше да отглежда зеленчуци и цветя в градината, също така в двора имаше кокошки, понякога зайци, овце, прасе и над 120 пчелни кошери. Татко се грижеше за баба Мина и я носеше на ръце до градската баня в с. Баня, Карловско. В двора в с. Михилци няма баня. В селото на майка ми Баня имаше повече деца, роднини, плажове, река, голям двор, който по-късно взеха по проекта за хотел „Стряма” и едно курортно селище, дворът бе взет от общината, по-късно частници построиха курортния комплекс. В Баня събирах децата в самодеен театрален състав „Четирилистна детелина”. Една година изпратихме лятото в ливадите. Влюбих се за първи път в момче от Баня. Любовта ми беше платонична и посветих едно стихотворение. Озаглавих го „Огледален образ”.
2. В България има места, където природата е все още чиста, където сърцата на хората не са изстинали. Коя географска точка в България можете да наречете своя духовна цитадела – място, където душата е докоснала Вечността и е придобила крила. Споделете, как и кога е станало това.
В Хисаря се съчетава съвременност и вечност. Древността на градовете и следите от различни епохи ме привлича – такива места са Пловдив, Несебър, Созопол, Рим и може би много други, които ще преоткрия.
3. В съвременния свят без образование не може да се стане пълноценен член на човешкото общество. Но преобладаващите тенденции в образованието все повече отдалечават човека от главното, същественото: щастливо семейство, успешни и здрави деца, умиротворени и дейни старци, живот, в който има възможност за реализация на собствените идеи и реално участие в устройството на света около себе си, своите деца и близки, просто за хората, които ще живеят след нас (субективно отношение към своята съдба и обкръжаващия свят). Какво според вас би трябвало да е образованието, за да подготви човека за сътрудничество и съзнателно съзидаване, а не за съперничество с други хора, фирми, страни, цивилизации заради корпоративни изгоди?
Образованието е на първо и пълноценно място. Икономиката трябва да се насочи към оползотворяване на капацитета на образованите хора. Оставени са над 450 000 без работа. Търсят хора за работа, която не е за интелектуалци.
Българите са толерантни и диалогични, по-добре е да сме по-критични към външните предложения. Не може като кръпка да привнасяме чужд опит. Българската култура е самобитна, но сме бедни и няма да печелим „Оскари”, „Нобелови награди”, „Пулицър” и пр. Ние имаме отличия като „Св.св. Кирил и Методий”, които създадоха азбуката за българските славяни и по-късно я разпространиха и сред други народи чрез техните ученици българи, всеки град има отличия за култура, които се дават на славни личности, ако си тих и кротък и талантлив, почти гениален, няма начин да се класираш.

4. Диалогът – това е съзнателен устрем за сътрудничество на различните точки на мислене. За диалог между културите е необходимо развито самосъзнание и идентичност, обезпечаваща ясни и непротиворечиви представи за своето културно съобщество. За състоянието на културата в България днес не е необходимо да се говори – тя успешно се измества от западната, преди всичко, американската култура, която не дава на българите онези преимущества в живота, защото не е адекватна на условията на живот и на традициите на българския социум. Как мислите, по какъв начин може да се помогне на българите да придобият “своята точка на мислене“ за да има ефективен диалог с другите култури?
Международните проекти, даване на работа на преводачите, включване на авторите в алманаси, телевизионни диалози, българското трябва да се покаже и на родна почва и по света. Източната и Западната култури са се противопоставяли в религиозно отношение. Сега Европа е християнска. Ориентът е мюсюлмански. Българите възприемаме чужда култура, гледам и липса на мнение у някои, апатизъм, но у нас има твърде много секти, защото хората се сдружават и се блазнят от пирамидални структури за източване на последните им спестявания. Трябва повече еврореализъм.

5.Какво мислите за българската култура и за нейното място в световната култура?
Тракийското злато е неповторимо, средновековната култура е водеща, по време на турското робство изоставаме, което после компенсираме, голяма култура на малък народ. Трябва да се съживи културната дейност в читалищата. Там не купуват творби на съвременни автори, които им ги предлагат на място. Посещавам клуб „Младост” и членувам в патриотичен съюз към Военния клуб. Канили са ме в едно дружество в West Sussex. Пишехме си писма с писателката Мерсия Макдермот. Майка ми я познава лично от Карлово. Социалните мрежи ни дават възможност да се срещаме с писатели от целия свят. Има интересна група World of poets LinkedIn. Славянската култура също търси прегръдка.
6. Територията на България е малка и условията, в които живеят българите се различават, в една или друга степен, от която и да е друга страна в света. Вземайки дори селските региони, които исторически и не по своя воля се противопоставят на градските (в градовете живеят около 76% от населението). Какво трябва да е съвременното селско училище за да обезпечи на своите възпитаници пълноценни условия за разкриване на техния потенциал, който ще се влее (или ще е тежък като баласт) в икономическия живот на страната в близко бъдеще? Все пак от това зависи качеството на живота на всички българи, защото това е НАШЕТО ОБЩО БЪДЕЩЕ?
Трябва да отговаря на БДС – българския държавен стандарт. В образованието този стандарт се нарича ДОИ. Не може 6 за селското дете да означава едно, а за градското друго. На село са НУ и ОУ-та. По-късно децата отиват в града и съпоставката е много лесна.

7. Навярно в живота на всеки човек настъпва момент, когато започва да размишлява над фундаменталните въпроси на човешкото съществуване, възниква желание да определи своите убеждения, да узнае своите корени. За какви загуби, според Вас, в бъдеще ще съжалява нашата младеж?
Няма работа за хората във фертилна възраст, което води неизменно до загуба на младежи. Работодателите не отговарят на съвременните изисквания към тях. Нужни са такива работодатели, които да отговарят на свободната работна ръка и да имат вътрешнофирмени обучения. Не е нужно един човек да се кара да завършва пет висши образования, защото не е удобен на някакъв посредствен работодател. Младежите ще съжаляват за наследствената плутокрация, за новобогаташите от финансовите пирамиди от 90-те години на ХХ век.

8. Всяка епоха помага на човечесвото да придобие някакъв свой опит. Например, капитализмът във фазата на своя разцвет направи очевидно за подтискащото болшинство изгода на ЧЕСТНОТО СЪПЕРНИЧЕСТВО. Социализмът подари на човечеството опита на БЕЗКОРИСТНИЯ ТРУДОВ ЕНТУСИАЗЪМ в условията на равенство в задълженията и колективното разпределение на благата. Какъв опит трябва да извлекат хората от текущата епоха, епохата на глобализация и глобални кризи?
Опитът от разказите за близки и далечни страни, порив на въображението и патилата на човек, търсил работа зад граница и работил какво ли не. Глобалната криза означава, че хората на риска могат да загубят имотите, които са спечелени от тях и с труда на предишни поколения. Добротворчеството и доброволческите инициативи са само при природни бедствия и епидемии. Не може да живеем цял живот като доброволци. Добре е политиците да се приземяват и те да видят как живеят бедните.
9. Днес все повече се говори за това, че ние живеем в епохата на индивидуализация на обществото. Каква роля играят за това музеите, театрите?
Музеите ни връщат към далечни времена и е добре два-три пъти годишно да влизаме в тях, театрите владеят моя ум около три месеца годишно. Трудно се пише за сцената – пиеса, сценарий, коментар. Имам няколко статии, които вече съм публикувала. Театърът някога е бил „Гражданско позорище”, сега се влага друг смисъл в наименованието. Индивидуалното изкуство носи лична отговорност за промените в света, а театърът и музеите са плод на културна цивилизация и подлежат на цензуриране. Има праг на общуване и в театъра не бива да се показват сцени, пораждащи насилие и желание за мъст. Справедливостта е върховно право.
10. Днес културата е станала отрасъл на икономиката (става въпрос за масовата култура), а следователно нейното развитие се подчинява на икономическите закони – законите на печалбата, защото тези закони действат в условията на капитализма. Как според вас в съвременните реалии може да се реши въпроса за развитие на истинка култура, основана на уникалността на артефактите и способстваща за духовното естетическо здраве на социума?
Държавата подпомага отделни културни дейци, това е вид олигопол. Създава стандарт в културата и може би за скулптурата и по-мащабни проекти това е полезно. Има само висока култура, другото е имитация.



11. Станислав Лем някога е забелязал, че никога не чете, просто за да убие времето. По неговите думи “Да убиеш времето – все едно, да убиеш жена или дете. Няма нищо по-скъпо от времето.“ На каква литература Вие отдавате днес своето предпочитание?
Обичам и двете: класическата и съвременната литература. Чета много и пиша основни впечатления от книгите. Много от авторите оставям без коментар. Всеки има своя коректив. Аз съм автор на два тома литературна критика и есета „Без идоли” и „Духовни биографии и паралели”.

12. Как си представяте идеалните взаимоотношения между науката, религията, философията и нравствеността?
Единна нравственост в религията, философията и науката. Тези езотерични кръгове и отклонения просто увличат. В науката няма езотерика. Някои псевдоучени печелят вниманието. В религията има езотерика и това са логични отговори на вечни въпроси без реална аргументация и доказателства. Но имаме склонност да вярваме, когато нямаме преки доказателства и аргументирани отговори. Чрез вяра и допускане по интуиция става запълване на празнините от непознатото и непознаваемото, за да имаме някаква що-годе завършена представа за света. Науката, религията, философията и нравствеността са направления в човешкото мислене, те представят духа и душата на човека.

13. Абсолютна свобода и порнография разкъса като вакуумна бомба в някога (от 1944 до 1989 година) затвореното българско общество. И, както винаги се случва като резултат, животът веднага някак „посивя“ и продължава стремително да губи “своя привкус“. Какво, според вас не достига днес на човека за яркост на възприятията и цветовете на живота?
Вътрешната бариера за мярата в нещата. Много неща са до възпитание и самоконтрол. Сивият цвят се свързва с една зряла възраст. Може би цивилизацията има нужда от освежаване. Парите определят вкуса на масите.

14. Талантливият актьор и режисьор Константин Райкин произнесе някога следните думи: „В нашето време романтизмът е нужен както никога до сега. Зад прозореца е дребният, некрасив, някак си противял ни живот. И на човек, просто му е необходимо да се издигне над сивите, злобни дни“. Но с помощта на какво да се направи това, ако душата е изморена?
Душата е изморена означава, че това е зряла душа. Нужен е духът на здравето. Романтичната любов е тази, която преодолява перипетиите. Около 2000 души се самоубиха през последните години. Това означава, че трябва да се полагат грижи за психическото здраве на хората. В България има много почивни дни, но това не помага особено. Нацията е бедна. Има случаи на гладна смърт. Такива хора се манипулират лесно. Има пирати в интернет, които примамват с обещания за лесно забогатяване. Понякога романтични подбуди, примесени с лесно забогатяване, водят до авантюризъм. Хората не бива да слушат само сърцето си. Животът се планира и имаме отговорност към него.

15. Днес като никога на човек постоянно е нужно да прави избор в трудни условия: между истината и лъжата, изгодата и верността към себе си и прочие. Какво Ви помага да съхраните смелостта и да не съжалявате за направеното в такива ситуации?
Независимостта означава да живееш с най-необходимото като спартанец, но да си по-силен, когато виждаш, че изгодата е за зависими. Богатият също може да се откаже от заплата от 15 000 лева и да се върне у дома, при любимите хора. Независимостта означава да можеш да планираш живота си самостоятелно за пет години напред и да можеш да помагаш на околните.

16. За всеки човек има място, с което са свързани най-светлите му детски спомени. За едни – това е тихият, с тополите и образованата общественост град, за други – градът на университетите, за трети – музей под откритото небе с уникална селска архитектура и бит. Какъв е характерът на Вашия град или село? С какво място е свързано вашето детство?
Като дете работих в селото на баща ми край Хисаря. Татко беше пчелар и пожарникар. Като по млад е учил две висши образования и беше началник на Противопожарна охрана в Хисаря. Знам, че е бил журналист и учител на младини. Сега обичам Пловдив, но може да живея и другаде. Грижа се за болни роднини и това ме кара да стоя в града.

17. Човечеството винаги се е стремяло към достижение на ред и разум. И днес разумът побеждава чувствеността, традициите се отхвърлят като ненужен товар, случва се обездушване на света. Какъв е малкият свят на жителя на Вашия град? Къде минават неговите граници? Какви са неговите главни герои? А Вашите?
В Пловдив има доста университети, някои предприятия, спорт и кипи живот. Малко купуват моите книги, което ми говори, че вкусът на времето не е моят.

18. По-голямата част от хората днес живеят в сътворено със собствените си ръце, градско пространство. И, естествено, рядко си спомнят за това, което е съставлявало света на нашите предци. За това, че земята е била майка, живо същество, източник на плодородие, раждаща човека и прибираща го в своето лоно след смъртта. Възможно ли е на съвременния човек да върне онова естествено светоусещане?
Всеки човек помни смъртта, но по-добре е да не усещаме винаги захвата й около нашия кръст, защото това е тяга, която не можем да преодолеем. Винаги написаното остава. Не бива да допускаш опонента си да те захване през кръста и да те събори, когато е самата смърт – кажи й да почака! Естественото светоусещане за неизвестното и за Нирвана... това са стари представи. Много хора водят безсмислени спорове за атеизма и вероучението.

19. Пилотираните полети на космическите кораби и снимките, направени с помощта на изкуствените спътници на Земята, дават възможност на човека да погледне на своята планета отстрани. Това позволява лично да се убедим, че Земята представлява малко кълбо, загубено в просторите на вселената. А необходима ли е днес на човека увереност, принадлежност към определено пространство? Не встъпва ли то в конфликт с потребноста от повече усилия, приспособяване към новите условия?
Опитваме да надскочим себе си – единици успяват. В митологията Икар и Дедал са мечтали и са опитали, но човечеството не е било подготвено. Сега сме стратегически подготвени за новите технологии. Нямаме подкрепа за нововъведенията, но най-упорите успяват. Размених си мои книги за „Бяла книга на новите технологии”. Всеки дава нов отговор, но екипността ни куца. Когато се сблъскаме с въпросите за оцеляването на човечеството, сигурно най-богатите ще се опитат да си купят живота.

20. Ако ви помолят да направите дневник на съвремеността, в който да отразявате динамиката на социалните процеси, на какво първо бихте обърнали внимание? С какво се разкрива, пред Вас, новата ни история?
Управляващите и реакциите на опозицията, литературата и рецепцията й, срещите ми с хора. Мога да пиша за преживяното от мен и за моите познати, понякога мога да се отнеса в утопия, но не е присъщо за мен.




Въпросите зададе Марин Ангел Лазаров
The administrator has disabled public write access.
Time to create page: 0.084 seconds
Powered by Kunena Forum