Синьото елече
/Поема - български напев/
На Дора
На поета Людмил Попов
Мокър щърков сняг вали
призори, по съмнало.
В топлото гнездо сами
бият криле щъркели.
Благовец дошъл ли е?
Ето, вятърът отвя
облачния пояс ли?
Слънчевият лъч огря
златен небосвод.
2
Кой в полята блясва там,
в росни ниви никнали?
Кой небесната дъга
долу запокитил е?
Рефрен:
/девичи глас/ пее:
Пролетта е тук дошла
с пълни кошници цветя;
хвърля тя листа!
Птиците летят!
Момински хор:
Жълто клонче, цвят лилав
розов цвят в зелено.
Синьо – алено пламтят
капките в полето.
Двуглас: /две девици пеят/
Здравец на венец
иглика, папурче,
с менци за вода,
вода във бърдуче.
Момък пее:
Хълми, ручеи, гори
лъхат свежест сладостно.
Щом южнякът ги обви
леко, мило, радостно!
Мъжки хор:
Угар, пръст и чернозем
Свята е Родината!
Кон и лозе, гроздобер,
жито, хляб и вино.
Елена Коматова
Пловдив
България
