Welcome, Guest
Username: Password: Remember me
Летературознание, фолклор, проза, поезия, преводи

TOPIC: Прометей (1850/1856), В. Бенедиктов (1807-1873)

Прометей (1850/1856), В. Бенедиктов (1807-1873) 3 years 5 months ago #366

  • Bayraktarov
  • Bayraktarov's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Posts: 32
  • Thank you received: 11
  • Karma: 3



ПРОМЕТЕЙ

Владимир Григорьевич Бенедиктов (1807-1873)



Стянут цепию железной,
Кто с бессмертьем на челе
Над разинутою бездной
Пригвожден к крутой скале?
То Юпитером казнимый
С похитительного дня -
Прометей неукротимый,
Тать небесного огня!
Цепь из кузницы Вулкана
В члены мощного титана
Вгрызлась, резкое кольцо
Сводит выгнутые руки,
С выраженьем гордой муки
Опрокинуто лицо;
Тело сдавленное ноет
Под железной полосой,
Горный ветер дерзко роет
Кудри, взмытые росой;
И страдальца вид ужасен,
Он в томленье изнемог,
Но и в муке он прекрасен,
И в оковах - всё он бог!
Всё он твердо к небу взводит
Силу взора своего,
И стенанья не исходит
Из поблеклых уст его.

Вдруг - откуда так приветно
Что-то веет? - Чуть заметно
Крыл движенье, легкий шум,
Уст незримых легкий шепот
Прерывает тайный ропот
Прометея мрачных дум.
Это - группа нимф воздушных,
Сердца голосу послушных
Дев лазурной стороны,
Из пределов жизни сладкой
В область дольних мук украдкой
- Низлетела с вышины, -
И страдалец легче дышит,
Взор отрадою горит.
«Успокойся! - вдруг он слышит,
Точно воздух говорит. -
Успокойся - и смиреньем
Гнев Юпитера смири!
Бедный узник! Говори,
Поделись твоим мученьем
С нами, вольными, - за что
Ты наказан, как никто
Из бессмертных не наказан?
Ты узлом железным связан
И прикован на земле
К этой сумрачной скале».

«Вам доступно состраданье, -
Начал он, - внимайте ж мне
И мое повествованье
Скройте сердца в глубине!
Меж богами, в их совете,
Раз Юпитер объявил,
Что весь род людской на свете
Истребить он рассудил.
«Род, подобный насекомым!
Люди! - рек он. - Жалкий род!
Я вас молнией и громом
Разражу с моих высот.
Недостойные творенья!
Не заметно в вас стремленья
К светлой области небес,
Нет в вас выспреннего чувства,
Вас не двигают искусства,
Весь ваш мир - дремучий лес».
Молча сонм богов безгласных,
Громоносному подвластных,
Сим словам его внимал,
Все склонились - я восстал.
О, как гневно, как сурово
Он взглянул на мой порыв!
Он умолк, я начал слово:
«Грозный! ты несправедлив.
Страшный замысл твой - обида
Правосудью твоему? -
Ты ли будешь враг ему?
Грозный! Мать моя - Фемида
Мне вложила в плоть и кровь
К правосудию любовь.
Где же жить оно посмеет,
Где же место для него,
Если правда онемеет
У престола твоего?
Насекомому подобен
Смертный в свой короткий век,
Но и к творчеству способен
Этот бренный человек.
Вспомни мира малолетство!
Силы спят еще в зерне.
Погоди! Найдется средство -
И воздействуют оне».

Я сказал. Он стал ворочать
Стрелы рдяные в руках!
Гнев висел в его бровях,
«Я готов мой гром отсрочить!» -
Возгласил он - и восстал.

Гром отсрочен. Льется время.
Как спасти людское племя?
Непрерывно я искал.
Чем в суровой их отчизне
Двигнуть смертных к высшей жизни?
И загадка для меня
Разрешилась: дать огня!
Дать огня им - крошку света -
Искру в пепле и золе -
И воспрянет, разогрета,
Жизнь иная на земле.
В дольнем прахе, в дольнем хламе
Искра та гореть пойдет,
И торжественное пламя
Небо заревом зальет.
Я размыслил - и насытил
Горней пищей дольний мир, -
Искру с неба я похитил,
И промчал через эфир,
Скрыв ее в коре древесной,
И на землю опустил,
И, раздув огонь небесный,
Смертных небом угостил.
Я достиг желанной цели:
Искра миром принята -
И искусства закипели,
Застучали молота;
Застонал металл упорный
И, оставив мрак затворный,
Где от века он лежал,
Чуя огнь, из жилы горной
Рдяной кровью побежал.
Как на тайну чародея,
Смертный кинулся смотреть,
Как железо гнется, рдея,
И волнами хлещет медь.
Взвыли горны кузниц мира,
Плуг поля просек браздой,
В дикий лес пошла секира,
Взвизгнул камень под пилой;
Камень в храмы сгромоздился,
Мрамор с бронзой обручился,
И, паря над темным дном,
В море вдался волнорезом
Лес, прохваченный железом,
Окрыленный полотном.
Лир серебряные струны
Гимн воспели небесам,
И в восторге стали юны
Старцы, вняв их голосам.
Вот за что я на терзанье
Пригвожден к скале земной!
Эти цепи - наказанье
За высокий подвиг мой.
Мне предведенье внушало,
Что меня постигнет казнь,
Но меня не удержала
Мук предвиденных боязнь,
И с Юпитерова свода
Жребий мой меня послал,
Чтоб для блага смертных рода
Я, бессмертный, пострадал».

Полный муки непрерывной,
Так вещал страдалец дивный,
И, внимая речи той,
Нимфы легкие на воле
Об его злосчастной доле
Нежной плакали душой
И, на язвы Прометея,
Как прохладным ветерком,
Свежих уст дыханьем вея,
Целовали их тайком.


М/у 1850 и 1856
сб. "Стихотворения" (1884 г.)
The administrator has disabled public write access.

Прометей (1850/1856), В. Бенедиктов (1807-1873) 3 years 5 months ago #374

  • Bayraktarov
  • Bayraktarov's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Posts: 32
  • Thank you received: 11
  • Karma: 3
ПРОМЕТЕЙ

Владимир Григориевич Бенедиктов (1807-1873)


С веригата пристегнат,
кой безсмъртен е пленен
и над зиналата бездна
е в скалата пригвозден?
Похитител в онзи ден,
сам Юпитер го наказал –
непреклонен Прометей,
небесен плам откраднал.
Ковачницата на Вулкан
изкова верига за титан,
която, в тялото му впита,
в обръч му преви ръце,
встрани отметнато лице
с горда мъка е покрито;
снагата в гнета изнемогва,
скована цяла в железа,
дръзко вятърът разрошва
коси, омокрени с роса;
страдалец с вид ужасен,
в терзанието си без мощ,
но в мъката - прекрасен
и в окови си - божество.
Пронизват небосклона
очи решителни и будни,
стенания не се отронват
от побледнели устни.

(Следва продължение...)
The administrator has disabled public write access.
The following user(s) said Thank You: Sladuna

Прометей (1850/1856), В. Бенедиктов (1807-1873) 3 years 4 months ago #378

  • Bayraktarov
  • Bayraktarov's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Posts: 32
  • Thank you received: 11
  • Karma: 3
От’де ли изведнъж повя
така приветно? – едва
усетен шепотът с повея,
с фини устни произнесен,
секна ропотната песен
в мислите на Прометея.
Тука нимфите въздушни,
на сърцето си послушни,
девойки от лазурен свят,
водещи живот приятно,
при страдалеца са тайно,
влезли в мъчния му ад.
На мъченика поолекна,
взор в отрада заблестя.
„Успокой се ти! – отекна,
самият въздух зашептя. –
Успокой се ти! Смирено
Юпитер гневния смири…
Беден пленник! Говори,
кажи за своето мъчение
слушаме те: тук защо си,
наказанието как изпроси,
кой подобно се е мъчил,
скован в железен възел,
вързан в камъните стари
посред убогите чукари?”.

„Състрадание прилично,
но, - започна той, - ето,
чуйте разказа ми лично
и приемете го в сърцето!
Богове, събрани на съвет,
чинно слушаха Юпитер,
който обяви, че занапред
ще бъдат хората избити.
„Род същински насекоми! -
рече. – Хора! Жалък род!
Със светкавици гръмовни
ще скърша вашия живот.
Недостойни твари, беж!
Невидя аз у вас стремеж
към извисения порядък -
лишени от велики чувства
и непознаващи изкуства,
дремещи из пущинака”.
Слушат богове подгласни
гръмовержеца си властен
и мълчаливо се склониха,
само аз противоречих му.
О, колко гневно и сурово
към моя порив се отнесе!
Той млъкна, рекох слово:
"Ти, Юпитре, ни потресе,
страшният ти план обижда
върховното ти правосъдие,
сам стоиш ти пред оръдие!
Юпитре! Мен роди Темида
и в жилите ми се разлива
усетът за справедливост;
пък тя къде ли ще живее,
въобще къде ще има дом,
щом правдата дори немее
пред величайшия ти трон?
С буболечка сигур сходен
е всеки смъртен в своя век,
но на творчество способен
е този бренен нищ човек.
Твоето спомни си детство!
Сили спят в самото зърно
и само времето отрежда
пробуденото да покълне”.

Когато чу речта ми, скочи,
размаха палещо стрелите,
а веждите му гняв изписа:
„Гръм тогава ще отсроча!”
заключи той и се възпря.

В отсрочка времето потече
и първа грижа стана вече,
как човечеството да спася.
С какво в суровия им свят
да ги подтикна към обрат?
Решение открих - да дам
на тях една частица плам!
Пламъка да дам в огнище,
искрица, въгленче, защото,
запален сред самото нищо,
съвсем да обнови живота.
В долната земя и пущинака
искрата щом възпламенее,
тържествуващият пламък
със зарево небето ще залее.
Реших се и презряната земя
наситих аз с небесен залък,
сам скрих в дървесната кора
похитения от мене пламък.
Прекосих ефира и донесох
на презряната земя искрата
и, разпалил огъня небесен,
смъртните с небе гощавах.
Желаната си цел постигнах:
искрата беше от света приета,
че изкуства закипяха мигом
и чукът заблъска, при което
застена упорит и твърд метал,
с векове в недрата отлежал,
в мрак затворен дълговечен;
разтопен от рудна жила, цял
червен подобно кръв потече.

Да види тайната на чародей,
пристъпи смъртният напред -
как желязо гъне се и аленей
и как се лее разтопена мед.
Ковачи трудят се безспирно,
плуг поля с бразди просече,
заудря в диви лесове секира,
стенещ, камъкът се свлече.

С камъните изгради се храм -
бронз и мрамор сбрани там;
в дъното издигнат, камънакът
вълнолом в морето се оказа,
а лесовете, срещнали желязо,
окрили ги корабът с платната.
Лирите със сребърните струни
възпяха с химните си небесата,
а старците възторгът в юноши
превърна, чули ясно песента.
И затова сега търпя и страдам,
загвозден към земната скала!
Окован с вериги, съм наказан
за подвига, достоен за хвала.
Мен пророчество предупреди,
че ще ме постигне тази казън,
но от предстоящи мъки и беди
не можа да ме възпре боязън.
Небето на Юпитер се отвърна,
жребий ми определи съдбата
и заради благото на смъртни
аз, безсмъртния, пострадах”.

Изпълнен с мъка ежечасна,
болката страдалецът изказа
и речта изслушаха печална
ефирни нимфите без корист.
Заради злощастната му орис
разплакаха се състрадално
и върху раните на Прометея
лъхнаха дихание прохладно,
свежи устни и ведно с повея
с целувки го покриха тайно.

Превод: К.Б. :)
(край)
The administrator has disabled public write access.
The following user(s) said Thank You: Sladuna
Time to create page: 0.083 seconds
Powered by Kunena Forum