Форум Прометей  

Още теми »

   

Кой е тук?  

В момента има 180  гости и няма потребители и в сайта

   

ВХОД  

   

Посетители  

Брой прегледи на статиите
590055
   

Дон Кихот от Сервантес

Детайли

                             ДОН КИХОТ- ИЗМАМЛИВОСТТА И ГЛАДЪТ

/есе/

 

В човешката природа са заложени копнежи, които са с измамно-илюзорен характер.Така дон Кихот има ненаситен глад за рицарска литература и си внушава,че е един от средновековните рицари, най-известни с участието си с кръстоносни походи за завладяване на светите места. Дон Кихот е с илюзия към миналото, която е консервативна. Испанският идалго изглежда безпочвен, безплътен, съществува чрез празните рицарски романи и мечтае за подвизи, станали неосъществими на тази възраст, в която е той в романа. Нематериализираните му творчески намерения и нереализираното му признание за значимост в обществото допринасят за болестта на дон Кихот.

Физическата характеристика на героя е на един астеник, измършавял от глад, висок, преминал 50-те години. Близките му осъзнават болезненото му увлечение по рицарската литература, нарушения му дневен режим и викат доктор да го лекува. Духът на дон Кихот е обладан от зъл дух и идалгото заживява в утопия. В името на идеала, на утопичната представа, обладаният от зъл дух или духове е в състояние да прояви невероятна енергия, сила на волята и действието и така да стават многократно по-активни социално от лишените от утопии и маниакалност.

Сервантес показва неравенството чрез приключенията на двамата приятели Алонсо Кихана – дон Кихот и Санчо Панса, единият е образован аристократ, а другият е простодушен селянин. Според философа Унамуно истинската испанска философия е в романа „Дон Кихот”. Един от вечните диалози в романа е на темата за свободата. Според Бердяев свободата е право и задължение на човека. В предговора на сборника със статии от Н. Бердяев „Смисълът на творчеството” /УИ „Св. Климент Охридски”, С., 1994 г., с. 27/ Исак Паси синтезира:

„Фанатикът подчинява свободата на съвестта на идеята, правото на личен избор – на изглеждащата му като вечност справедливост и всъщност той се оказва една от най-острите и пароксични форми на нормалното, на естественото умопомрачение”.

Според Шопенхауер има две противоположности: практически човек на действието и духовен човек, гений, светец или интелектуалец. Дон Кихот е изпълнен със стремежа да бъде по-добър от другите и постоянно полага усилия за това. При Санчо Панса е характерна инерцията и той желае да бъде еднакъв с останалите. Той е по-близо до концепцията за човека-маса.

Според Ортега-и-Гасет характерно е за нас, че сме въобразяващи си хора. У дон Кихот способността за въображение е болезнено изявена. За него изневярата към изкуството, прекъсването на връзката с литературата е пагубно. Ортега определя аутопсията като централен метод в изграждането на романа: „Сервантес ни насища с пълноценното присъствие на героите си. Ние присъстваме на истинските им разговори и виждаме действителните им движения” /Ортега, Есета, т. І, с. 531/. Четейки романа се забавляваме от дон Кихот и Санчо, а не от случките в техните похождения. Ако бяха герои в приказка, бихме се вълнували от самата фабула, от действието, в което участват. Романът описва с много подробности атмосферата. „Възможността да изгради духовна фауна е може би най-силната пружинка, която може да задвижи бъдещия роман” /Ортега-и-Гасет, Есета, т. І, с. 562/.

І. Как започват болестите на дон Кихот?

1. Прекомерните прочити на Средновековната рицарска литература.

2. Загубата на ориентация към действителността.

3. Нарушаване на здравословния дневен режим. Не сменя мисловен с физически труд, не съчетава практичното с приятното, не спи по осем часа в денонощието. Не знае кога е ден и кога е нощ.

4. Промяна на себеоценката и поява на чувство за пренебрегнатост.

5. Разколебаване на вярата. Изпитание със зли духове, на които дон Кихот не устоява, а ги приема и интериоризира с мисия да се пребори с екстеоризираните зли духове.

6. Едностранчиво познание на света от гледна точка на Кръстоносците, които завладяват народи и грабят по пътя към Йерусалим. Дон Кихот идеализира рицарството.

ІІ. Диагнозата на рицаря на Печалния образ

  1. 1.Лекарят едностранчиво го разглежда като пациент

-          Забранява му да чете

-          Мисли го за умопомрачен

  1. 2.Липса на психохигиена

Целта на психохигиената е да опази и укрепи душевното здраве, а заедно с това да създава необходимите условия за правилно душевно развитие на хората от различни възрасти.

  1. 3.Неврозите – неврастения, хистерия и психастения.

Причините за появата и протичането на неврозите са неблагоприятни въздействия на средата, неудоволствени преживявания, които е прието да се наричат психотравми.

Дон Кихот иска да предпази хората от причините за тези преживявания, но често чудатостта му пречи сам да анализира реалността. Психотравми се получават от страх, уплаха, чувство за накърнено достойнство, уронен престиж, преживяване на извършена несправедливост, незаслужена обида, загуба на близки същества и т.н.

3.1.            Неврастенията настъпва бавно в резултат на хронични травми.

3.2.            Истерията е с повишена впечатлителност, преобладават емоциите над разсъдъка, а те са бурни, неочаквани, богато експресивни, трудно овладими.

Хистеричните са склонни към фантазиране, лъжи, измисляне на несъществуващи истории, в които най-често те играят централна роля.

3.3.            При психастенията има натрапливи състояния: мисли, страхове, опасения, представи и т.н. Характерни са нерешителността, съмненията, излишните разсъждения, необоснованите страхове.

Въпрос: Какво е невротичното състояние на дон Кихот?

 

ІІІ. Сравнителна характеристика с Исус Христос

  1. 1.Не е превъплъщение на Исус Христос според мен.

Ще се позова на библейски цитат:„Още малко и светът няма вече да ме вижда”

/Йоан 14:19/.

За Унамуно Дон Кихот е испанският Христос. Испанският философ призовава за поход срещу лицемерието, подлостта, лъжата и всички пороци, които ни пречат да бъдем човеци.

1.1.            Христос не може да се върне като човек на земята. Веднъж завинаги е пожертвал човешкото си тяло. Само духовни личности с духовни тела могат да живеят в небето. В продължение на 40 дни след възкресението си Исус се появявал пред учениците си в тяло от плът.

  1. 2.Какво са великаните – вятърни мелници?

2.1.            Желание да премахне старата система и да изпълни присъдата над великаните, която е дадена свише. Не се ужасява и страхува от въображаемите великани. Библията обяснява, че при смъртта човек бива освободен от всички грехове. Така дон Кихот няма страх от смъртта и не вижда грях в убийството на вятърните мелници-великани. Така ще премахне заплахата за хората. Според откровението на ап. Петър /Откровение 20:4, 6:2, Петър 3:13/ подобно добро дело ще осигури на героя в Съдния ден да управлява 1000-години на „ново небе” над „новата земя”.

2.2.            Произходът на великаните е от паднали ангели и земни красавици, които били изоставени след раждането на деца от духовните личности /Битие 6:2/. Според евангелието на Юда /6, 7/ тези действия на ангелите са неморални, както са действията на жителите на Содом и Гомор. Бог наказва „нефилимите”, като ги хвърля в Тартар. С помощта на тези прелъстители Сатаната „мами цялата вселена” /Откровение 12:9/.

2.3.            Спиритизмът – средство за заблуда на злите духове.

2.4.            Защо дон Кихот не изрича: „Махни се, Сатане!”? В посланието си към Ефесяни /6:11-13/ ап. Павел поставя целта: „Нашата борба /е/…. Срещу духовните сили на нечестието в небесните места”.

Хората биват увлечени от чародейство, вудуизъм, хипноза, магии, астрология, използване на азбучни табла, карти и др.

Рицарят е обладан от зли духове. Понякога чуването на гласове е свързано с определена физическа или психическа болест. Мнозина магьосници, след като приели словото на ап. Павел, донасяли книгите си и ги изгаряли пред всички /Деяния 19:19, 20/. Лечителите на дон Кихот зазиждат библиотеката му. Много от книгите му са унищожени. Те са му въздействали чародейно. Догматиците в истинския живот са унищожили огромна част от рицарската литература. Днес имаме запазени няколко книги от Артуровия цикъл, роман за рицаря на каруцата, Ланселот, Песен за Роланд, Песен за моя Сид и късни преразкази. Причините дон Кихот да не отхвърли заблудите са в специалното му болезнено пароксично състояние. Светците имат състояния на откровения, видения и трансцедентност. При някои от тях е характерно, че заради лични цели да постигнат близост с небесното се уединяват и гладуват. Гладът е причина за илюзии. Героят на Сервантес няма добър апетит, но той забравя личността си и поставя предполагаемата от него обществена полза над себе си, всичко извършено е за хората, като единствената му „изгода” би била да спечели сърцето на Дулсинея.

Пародията тук се постига на много нива. Писателят е изпитвал антипатия към модата на рицарските романи. Името на героя означава „задница на товарно добиче, кон”. Рицарското име на героя противоречи на идеалистическите му пориви. Светът, в който живее дон Кихот е имагинерен, но после Санчо Панса/Търбуха/ го приземява и му припомня в кой свят живее и така до следващото им приключение. Името на коня Росинант означава бивш кон, хармонира с вида на крантата. Дамата на сърцето Дулсинея е Сладуна. Въоръжението на дон Кихот представлява вехтории. Медният тас на бръснаря се превръща в прочутия „шлем на Мамбрино”. Двойката рицар и оръжиеносец е анахронична. Почти навсякъде литературният герой търпи поражения.

Романът „Дон Кихот” е един от трите романа на Мигел де Сервантес Сааведра /1547-1616/. След издаването му през 1605 г. в Испания не са издали нито един нов рицарски роман. През 1614 г. имал имитатор Авелянеда, който публикувал втората част. Това ускорява работата на Сервантес, който опровергава Авелянеда няколко месеца преди смъртта си. Със смях през сълзи Сервантес публикува втората част на романа. Доста често полемизира с фалшификатора Авелянеда, който също е даровит писател.

Според Хуан Уарте „даровитият ум” може да се разстрои. В края на романа отново героят се превръща в дон Алонсо Кихано Добрия. В първия том на историята на западноевропейската литература от Симеон Хаджикосев откривам становище сходно на моето изследване: „Мартин де Рикер различава три фази в лудостта на героя. В първия том според него Дон Кихот не е в състояние да отличава действителността от рицарските си „видения” и това го води до сериозни грешки и поражения /битката с овчарите, с вятърните мелници, приключенията в пещерата Монтесинос и т.н./. В началните глави на романа душевното състояние на героя е типичен пример за „халюцинираща лудост”.”/стр. 473/. Във втората част на романа при приключението с лъва вече няма място на халюцинации: героят вижда лъв и влиза в клетката му, без да го привижда в друг облик.

Двамата герои от втората част осъзнават себе си като литературни персонажи. В нашето литературознание се беше наложило схващането на Тургенев, че в романа откриваме образец за нравствен идеализъм и човешки практицизъм, а също така Дон Кихот е въплъщение на човешкия ентусиазъм.

Ние поднасяме великолепието на романа в горен курс на средното ни образование, но много преди да влязат в класната стая нашите деца са слушали песни за знаменития идалго, виждали са картини, гледали са Коста Цонев и Никола Анастасов по телевизията, имат нагласата да възприемат тези литературни герои. Вече при по-зрял прочит откриваме друга мъдрост. Не пречи на 15 години да сме писали стихове за Дон Кихот, а двадесет години по-късно да имаме други мечти.

Мария Чулова