Смъртта на Офелия
- Детайли
- Категория: Литературознание
- Публикувана на Неделя, 02 Юни 2013 19:53
- Написана от Мария Чулова
- Посещения: 4813
Смъртта на Офелия в трагедията
„Хамлет, Принц на Дания” /1601/ от Уилям Шекспир
Една от загадките в трагедията „Хамлет” е дали Офелия се самоубива или поради нещастен случай се удавя. Хамлет обърква Полоний с Клавдий, кралския съветник – бащата на Офелия и Лаерт, ето защо по погрешка промушва подслушващия зад гоблена Полоний, когато разкрива на майка си защо се преструва на луд.
Бащата на Офелия е против това лудият принц да прекарва повече време с нея, да я увещава и ухажва. Кралският съветник не вярва, че Хамлет се е побъркал от любов. Когато синът разкрива на Кралица Гертруда защо се държи налудничаво, Полоний стои зад завесите и един гоблен и извиква стражата с крясъци. Това обърква Хамлет и той като заклет убиец, който цели да отмъсти за отравянето на баща си от Клавдий, решава да действа импулсивно и промушва тъканта.
Оказва се фатално и така загива Полоний. В този момент виждаме деградацията на трагическия герой, проявата на отрица-телните черти на меланхолика, което води до огорчение на влюбената Офелия. Хамлет причинява дълбока скръб чрез трагическата си вина, когато убива бащата на жената, на която вече е разкрил чувствата си. Разочарованата мома се усамотява край един поток и бере горски цветя за венец. Много картини изобразяват Офелия с увивни цветя по косите и дрехите. Шекспир я оприличава на сирена. Образът е картинен и пантеистичен. Майката на Хамлет съобщава на брата на Офелия скръбната вест за смъртта на сестра му. Много преводачи са вложили изкусно майсторство в превода на тази сцена – Гео Милев, Валери Петров и Александър Шурбанов са едни от тях. Дългогодишен е инте-ресът ми към словото на Кралицата, с което съобщава за удавянето, поради това съм превела в няколко варианта тази част от трагедията.
„Офелия” от Джон Еверет Милес (8 VI 1829 - 13 VIII 1896) – английски живописец /стр.21 от текста/.
Не само водата е огледало за Офелия, а и Хамлет, който често се преструва на други и изрича чужди мисли. Кралят се е опасявал, че Хамлет ще се ожени за Офелия и изпраща Хорацио да следи младата жена. Така е възможно Офелия да се е стреснала от преследвача и да е паднала неволно. Хорацио е преминал на служба при новия крал и знае много добре, че Клавдий е убил бащата на Хамлет.
|
Смъртта на Офелия „Хамлет”, ІV.7.166-183
Кралицата Една върба расте край ручей, Превод : Мария Чулова, Пловдив, 1999 г.
Кралицата: Една върба край ручей свежда лик да зърне осланените си вейки. Приказни венци би извила от герании, маргарити, коприва, орхидеи, на тях волни овчари са дали неприлично име, а слугините - „мъртвешки пръсти”: клон – чепат завистник за траурната корона - пълзешком висне и тя, паднала в ручея да слее ридания, траурните трофеи принесе в дан. Одеянията ù широко разпрострени, подобна на русалка я водят в прилива, а тя запяла утринни молитви, непонесла несретата злочеста мома-към стихията: как би могло да продължи - напоени одеянията отвлекли несретницата от нейните напеви към смърт в калта. Превод Мария Чулова,23 май 2013 г.
Орхидеята, която наричали „дълги лилави” и „мъртвешки пръст”. Ползвали са я също за любовен еликсир.
|
Смъртта на Офелия „Хамлет”, ІV.7.166-83
Кралицата: При върбата, над бързея склонена, за да му показва бледните си вейки, - там вплитала е тя в гирлянди чудни герании, маргарити, лайки, …орхидеи - тях овчари знаят ги със срамно име, слугини ги зоват „мъртвешки пръсти”: Там клони кичела е с траурни венци, катерила се тя, но един от тях поддал; Клетницата паднала с цветята свои, плачът ù с бързея се слял. Дрехите ù, разпрострени, носели я като нимфа. А тя припявала си от старинни песни но безсилна от душевната си мъка, оставила се на водата като същество, в стихията родено: но не след дълго от мокротата дрехите ù натежали и нещастницата с песните завлекли на гибелното дъно. Превод: Константин Байрактаров, 25 май 2013 г.
Една върба над огледални струи свела лика си край ручей да покаже осланените си вейки. Там приказни венци би извила от герании, маргарити и коприва, вити фунийки, на тях са дали волни овчари неприлично име, а слугините - „мъртвешки пръсти”: Клон стърчащ – чепат завистник за траурна корона е повиснал. Удавницата с ручея плача си слива, трофеи траурни принася в дан. Одеяния, широко разпрострени, подобно на русалка я завличат, а тя запяла утринни молитви, като непонесла несрета злочеста или на родно надарено създание - към стихията: как да продължи, след като натежали одеяния отвлекли несретницата пееща към смърт в калта.
Превод: Мария Чулова,23 май 2013 г. Кралицата: Една върба свежда лика си край ручей, показващ в огледалните си струи осланени листа; приказни венци тя ви от герании, маргарити, коприва и орхидеи, които волни овчари наричат неприлично, но нашите моми – „пръсти мъртви”: там, нейната корона е в траур на стърчащите клонаци, пълзешком да виснат, отцепва се завистник-чеп, когато долу нейните траурни трофеи и тя сама падна в плачещия ручей. Широко разгърнали се одеанията, и, подобно на русалка, докато те я водят в прилива: в туй време тя пеела откъси от утринна молитва, като някоя непонесла озлочестение, или като създание родено за това: но не би могло да бъде дълго, докато роклята и, тежка от горчиво питие, не повлече несретницата с нейните напеви към тинята и смъртта. Превод Мария Чулова, 23 май 2013 г.
Джулия Стайлс в ролята на Офелия, а в ролята на Хамлет – Етан Хоук. Филм от 2000 г. |