Форум Прометей  

Още теми »

   

Кой е тук?  

В момента има 149  гости и няма потребители и в сайта

   

ВХОД  

   

Посетители  

Брой прегледи на статиите
590040
   

Смъртта на Офелия

Детайли

Смъртта на Офелия в трагедията

„Хамлет, Принц на Дания” /1601/ от Уилям Шекспир

 

Една от загадките в трагедията „Хамлет” е дали Офелия се самоубива или поради нещастен случай се удавя. Хамлет обърква Полоний с Клавдий, кралския съветник – бащата на Офелия и Лаерт, ето защо по погрешка промушва подслушващия зад гоблена Полоний, когато разкрива на майка си защо се преструва на луд.

Бащата на Офелия е против това лудият принц да прекарва повече време с нея, да я увещава и ухажва. Кралският съветник не вярва, че Хамлет се е побъркал от любов. Когато синът разкрива на Кралица Гертруда защо се държи налудничаво, Полоний стои зад завесите и един гоблен и извиква стражата с крясъци. Това обърква Хамлет и той като заклет убиец, който цели да отмъсти за отравянето на баща си от Клавдий, решава да действа импулсивно и промушва тъканта.

Оказва се фатално и така загива Полоний. В този момент виждаме деградацията на трагическия герой, проявата на отрица-телните черти на меланхолика, което води до огорчение на влюбената Офелия. Хамлет причинява дълбока скръб чрез трагическата си вина, когато убива бащата на жената, на която вече е разкрил чувствата си. Разочарованата мома се усамотява край един поток и бере горски цветя за венец. Много картини изобразяват Офелия с увивни цветя по косите и дрехите. Шекспир я оприличава на сирена. Образът е картинен и пантеистичен. Майката на Хамлет съобщава на брата на Офелия скръбната вест за смъртта на сестра му. Много преводачи са вложили изкусно майсторство в превода на тази сцена – Гео Милев, Валери Петров и Александър Шурбанов са едни от тях. Дългогодишен е инте-ресът ми към словото на Кралицата, с което съобщава за удавянето, поради това съм превела в няколко варианта тази част от трагедията.

„Офелия” от Джон Еверет Милес (8 VI 1829 - 13 VIII 1896) – английски живописец /стр.21 от текста/.

Не само водата е огледало за Офелия, а и Хамлет, който често се преструва на други и изрича чужди мисли. Кралят се е опасявал, че Хамлет ще се ожени за Офелия и изпраща Хорацио да следи младата жена. Така е възможно Офелия да се е стреснала от преследвача и да е паднала неволно. Хорацио е преминал на служба при новия крал и знае много добре, че Клавдий е убил бащата на Хамлет.

Смъртта на Офелия

„Хамлет”, ІV.7.166-183

 

Кралицата

Една върба расте край ручей,
що по белите власи струи,
де свеждат лик над бистро поточе.
Там тя дошла приказно дива –
гарванови цветя, маргарити, коприва,
вплитаха венци с люлякова грива.
Бодилът за хладни умове,
що в този девствен кът расте,
нему волни овчари са дали
неприлично име – „лепка”,
от него мъжествеността трепка.
Там де буйни клони виснат,
венци неръкотворни се вият.
Чеп-завистлив, пълзешком наднича,
дали буреливи трофеи си тя съблича.
И паднала в ручея от ридания,
разгърнала си накитни одеания.
И ахват те като пред сирена,
напаст за морска душа уединена.
Със стари мелодии се тя развлича,
тъй спомня си времето на девица.

Превод : Мария Чулова, Пловдив, 1999 г.

 

Кралицата:

Една върба край ручей свежда лик

да зърне осланените си вейки.

Приказни венци би извила от герании,

маргарити, коприва, орхидеи,

на тях волни овчари са дали неприлично име,

а слугините - „мъртвешки пръсти”:

клон – чепат завистник за траурната корона - пълзешком висне и тя, паднала в ручея да слее ридания, траурните трофеи принесе в дан. Одеянията ù широко разпрострени, подобна на русалка я водят в прилива, а тя запяла утринни молитви, непонесла несретата злочеста мома-към стихията: как би могло да продължи - напоени одеянията отвлекли несретницата от нейните напеви към смърт в калта.

Превод Мария Чулова,23 май 2013 г.

 

 

 

 

Орхидеята, която наричали „дълги лилави” и „мъртвешки пръст”. Ползвали са я също за любовен еликсир.

 

Смъртта на Офелия

„Хамлет”, ІV.7.166-83

 

Кралицата:

При върбата, над бързея склонена,

за да му показва бледните си вейки, -

там вплитала е тя в гирлянди чудни

герании, маргарити, лайки, …орхидеи -

тях овчари знаят ги със срамно име,

слугини ги зоват „мъртвешки пръсти”:

Там клони кичела е с траурни венци,

катерила се тя, но един от тях поддал;

Клетницата паднала с цветята свои,

плачът ù с бързея се слял. Дрехите ù,

разпрострени, носели я като нимфа.

А тя припявала си от старинни песни

но безсилна от душевната си мъка,

оставила се на водата като същество,

в стихията родено: но не след дълго

от мокротата дрехите ù натежали

и нещастницата с песните завлекли

на гибелното дъно.

Превод: Константин Байрактаров,

25 май 2013 г.

 

 

 

 

 

Една върба над огледални струи

свела лика си край ручей

да покаже осланените си вейки.

Там приказни венци би извила

от герании, маргарити и коприва,

вити фунийки, на тях са дали

волни овчари неприлично име,

а слугините - „мъртвешки пръсти”:

Клон стърчащ – чепат завистник

за траурна корона е повиснал.

Удавницата с ручея плача си слива,

трофеи траурни принася в дан.

Одеяния, широко разпрострени,

подобно на русалка я завличат,

а тя запяла утринни молитви,

като непонесла несрета злочеста

или на родно надарено създание -

към стихията: как да продължи,

след като натежали одеяния

отвлекли несретницата пееща

към смърт в калта.

 

Превод: Мария Чулова,23 май 2013 г.

Кралицата:

Една върба свежда лика си край ручей,

показващ в огледалните си струи

осланени листа; приказни венци тя ви

от герании, маргарити, коприва и орхидеи, които волни овчари наричат неприлично, но нашите моми –

„пръсти мъртви”: там, нейната корона

е в траур на стърчащите клонаци, пълзешком да виснат, отцепва се завистник-чеп, когато долу нейните траурни трофеи и тя сама падна в плачещия ручей. Широко разгърнали се одеанията, и, подобно на русалка, докато те я водят в прилива: в туй време тя пеела откъси от утринна молитва, като някоя непонесла озлочестение, или като създание родено за това: но не би могло да бъде дълго, докато роклята и, тежка от горчиво питие, не повлече несретницата

с нейните напеви към тинята и смъртта.

Превод Мария Чулова, 23 май 2013 г.

 

Джулия Стайлс

в ролята на Офелия, а в ролята на Хамлет – Етан Хоук. Филм от 2000 г.