Форум Прометей  

Още теми »

   

Кой е тук?  

В момента има 208  гости и няма потребители и в сайта

   

ВХОД  

   

Посетители  

Брой прегледи на статиите
580215
   

Стихове на Вера Грибникова

Детайли

Мети, виелицо!

Мети, виелицо! Следите заличи.
Като че той днес не е идвал.
Като че аз не знам беди
преди нощта новогодишна.

Мети, ти драга, не жали снега.
И дворчето ми почисти по милост.
Да не звучат горчивите слова.
Раздялата като че сън е била.

Да – да, задрямах до стъклото аз.
А страшен сън ме е тревожил.
Но в девствения сняг и белота
съмненията чезнат, тъй нищожни.

Мети, виелицо! Старателно мети!
Сега да вярвам ми е тъй необходимо,
че бърза той  към мен, че е на път.
Че нужна съм му аз, че съм любима...

Следите зачертали цял живот
преди нощта новогодишна
ти изравни, кръжи ти на възбог!
Като че той днес не е идвал.

Ще чакам аз...

Вера Грибникова
гр. Твер, член на СРП и СПК

*


Минувач

Като птица безсилна аз чукам
по стъкло от случаен перваз
„Ей, човече! Отваряй, че студ е!
Не се бой, помогни с доброта!

Само малко местенце ми трябва.
И не моля да пия и ям.
Да се сгрея за миг, че съм слаба.
И отново на път – вест да дам.”

„За Пролетта!... Птицата сгрейте!
Тъй отдавна без отдих съм аз,
но се хлъзна по мен леден поглед.
Щорите паднаха със размах!”

„Да политна не мога. И долу
падам аз с вкочанени крила.
Но чии ли са малките длани?
Да ме стоплят се мъчат сега.”...

Вера Грибникова
г. Твер, член на СРП и СПК


Преведе от руски Елена Коматова