Форум Прометей  

Още теми »

   

Кой е тук?  

В момента има 59  гости и няма потребители и в сайта

   

ВХОД  

   

Посетители  

Брой прегледи на статиите
580396
   

Човеколюбие и протест срещу тиранията в „Прикованият Прометей”

Детайли

Човеколюбие и протест срещу тиранията в „Прикованият Прометей”
/литературно-научно съчинение/


Родил се и израсъл по времето на социалните реформи и творчески изяви в древногръцкото общество, Есхил се оформя като човек със собствен демократичен светоглед. Впечатлен от мита за Прометей от Хезиод, поетът го преосмисля, придава му съвременно звучене. Героят от „Прикованият Прометей” е по-съвършен, без противоречие в характера. Докрай остава верен на една ясна морална цел да е борец – страдалец, който се жертва за благото на смъртните, дарител на разума у хората и по-известен като дарител на огъня.

Човеколюбието е основното нравствено чувство у титана Прометей. В името на това чувство, той извършва великото дело, като дава огъня на хората. Смелият борец срещу деспотизма единствен е против волята на върховния бог Зевс да унищожи човешкия род:

„Аз само дръзнах. Аз избавих смъртните”.


Характерът на титана съчетава древни духовни черти като смелост и дързост, твърдост и неприклонност.

Прометей има дарбата да предсказва бъдещето, а Зевс притежава властта над божествата в Олимп. Благодетелят отлично знае нещастието, което би го сполетяло, ако пристъпи законите на властелина. Въпреки това, Прометей прави съзнателна саможертва, за да спаси цялото човечество:

„Да чуйте: исках, исках и така сгреших!”

Той предпочита бурния живот, изпълнен с трудности и неприятности пред робството на неправдата. Без колебание избира мъченичеството, прикован на скалата в пек и зной, в студ и мраз. Уверен в себе си извършва велик подвиг, опълчва се срещу безбожното властване. Ненавижда всички, които служат на несправедливостта, угодници и лицемери. Олимп е царство на насилници, неблагодарници и тирани. Пръв сред тях е „новожезлия” цар Зевс. Прометей горчиво съжалява за приятелския жест, направен от него, когато помага на брат си да се възкачи на престола. Зевс му отвръща с жестока обида, постоянни болезнени страдания.

В диалога между спасителя на хората и Хермес проличава ясното отношение на Прометей към общото стадо Зевсови поддръжници:

„Накратко: мразя всички богове,

които за доброто-зло ми върнаха”.

Тези думи са породени от прищявката на боговете да наказват с вечни мъки и позор невинния, от произвола на властта, неспособна да оцени благородната постъпка на един хуманист. Още от пролога на трагедията се вижда безжалостното отношение на крепителите на царственото пируване, на своеволието и жестокостта. В тази част на произведението се появява жалката горделивост на Власт. Вместо утеха за нещастника, той грубо и злобно заповядва на бога на ковашкото изкуство Хефест да приковава здраво и безмилостно. Честта и авторитетът на „огненосецът” висят на ръба на пропастта, пред очи, които тайно ще се радват, ще тържествуват и злорадстват в бедата му.

Макар и неприсъстващ лично в развитието на действието Зевс е невидим , ала всепроникващ. Образът му е изграден въз основа на чуждото мнение. Хорът се явява като изразител на обществените порядки. Той си позволява да нарече властелина „жесток със сърце неумолимо”, властването му „безбожно” и с дух „непреклонен”. Тази дързост е несравнима, смешна, след като вече Прометей е прикован за вечни времена над страшната бездна.

Силната воля и свободолюбивият дух на главния герой в никакъв случай не се равняват по висота и действеност с неизразения на яве протест на послушниците Хор и Хефест. Промислителят може да промени нерадостната си съдба, ако желае ще избегне безкрайното бдение на скалата, но неговата нравствена същност не позволява това. Зевс не е всесилен. Не е в неговите възможности да пренебрегне отреденото. Според Прометей „съдбата има непреодолима мощ”, тъкмо със способността да знае предстоящото, превъзхожда противника. Само увереността на благодетеля излъчва първичната гордост на съзнанието.

Това умело е показано от Есхил в първи епизод, конфликта между Прометей и Океан. Честолюбието на твореца на благото на хората не е склонно да мълчи и бездейства, да се сдържа и „кротува”, както го съветва „благонамереният” Океан. Прометей не е личност, която се наглася според управлението, подчиняваща се на по-силния. Думите на Океан са чужди за съзнанието на Прометей.

„А ти кротувай тук и дръж езика си.

Какво нима не знаеш ти премъдрият,

че скъпо струва всяка празна приказка?”

– показват, че Океан се подчинява на всяка заповед, издадена от висшестоящия.

Прометей притежава чувството за собствено достойнство, което идва от съзнанието за правотата на делото му. На желанието на Океан да моли милост от властелина, Прометей категорично отказва. Гордостта му не позволява унижения: „Безсмислен труд и празно добродушие”.

Подчертаната неотстъпчивост се извисява над олимпийската несправедливост. С иронията в речта си подкопава божествените принципи. Превърнат в роб физически, Прометей не е роб по дух. Свободолюбието му не позволява да падне на колене, като нищожество, да моли неблагодарника, който е длъжник за трона си. Героят не е страхливец, чужд е на компромисите, притежава непримерим характер. Доблестта на Прометей се сблъсква с малодушието, неспособността на егоистичната личност да разбере трагичната красота в подвига на безумно смелия. У Океан скрито съществува облекчението, че другиму се е паднал тежкият жребий. Затова Прометей му отвръща с присмехулен тон и отхвърля помощта му.

Промислителят има свое тайно оръжие за моралната борба. С лют сарказъм той отблъсква обкръжението на Зевс, отдалеко прогаря плътта му. Зевс е най-уязвим в разказа за горката крава Йо. Девойката понася незаслужени и жестоки беди, породени от ревността на Хера. Зевс не защитава мнимата си любима и тя е принудена да броди безспир по земната твърд, без да намери утеха и да загуби човешкия си облик. Прометей съчувства на превърнатата в крава жена, измъчвана от преследващия я стършел. Трогнат от чуждото нещастие, той предизвиква гнева на Зевс, като предрича, че властването му не ще е вечно. Включването на Йо в действието не е само да подсили въздействената сила на трагедията, а защото тя е прародителка на героя Херакъл, който ще освободи Прометей.

Издавайки бъдещето, човеколюбецът кара врага да прояви любопитство. Зевсовият пратеник Хермес с поведението си спомага за разкритието на характера на величавата натура на Прометей. Духовната извисеност на главния герой отблъсква жалката горделивост на слугата на силните Хермес:

„За твоята робия – запомни добре –

не бих отстъпил моите страдания”.

Още веднъж се потвърждава ненавистта към лакеите. Изказал гласно любовта си към хората, той се противопоставя на волята на Зевс, да продължи предсказанието си и да уточни времето и брака, от който царствуващия ще падне от престола. Прометей прави това съзнателно, не за да блесне и да се открои, а за да утвърди нова истина в сътворения свят. Прометей се превръща в символ на порива за свободата, символ на борбата. Дори врагът му не отрича:

„Да ти си смел! И в крайно зло пред нищо не отстъпваш ти!”

Словата на Хермес са признание за духовната и физическа сила на Прометей. Но Хермес поддържа твърдението, че прикованият е престъпник на законите, „грабителя на огъня”, „болен от безумие”, дръзнал да се опълчи срещу всесилния. Слугата заплашва с най-страховити бедствия, но смелостта на „промислителя” не потрепва. Прометей е готов да понесе всичко. Той издига в култ вярата в доброто. За него честният дух е непобедим. Загивайки физически, той се извисява духовно. Героят пропада в Тартара, знаейки, че вся някога ще бъде освободен.

Прометей е носител на порива към прогрес, творец на блага: създава домовете, корабите, лекарствата, цифрите и буквите, занаятите, прави много други добрини, довели хората до културен възход. Спасява човешкия род, жертвайки себе си. Огненосецът е оптимист и с гордост заявява:

„Смърт не ми е съдена”.

Оптимизмът и до ден днешен е източник за победата на човечеството, преодолявайки безсилието чрез борба и мирен труд.


Мария Чулова, 1990 г., Хисаря