Форум Прометей  

Още теми »

   

Кой е тук?  

В момента има 374  гости и няма потребители и в сайта

   

ВХОД  

   

Посетители  

Брой прегледи на статиите
619194
   

Крайъгълен камък

Детайли

Книга за Българския преход

 

            В романа        си “Крайъгълен камък” Васил Лазаров следва класически тип повествователна схема, която дава възможност да се представи панорамно платно на Прехода. Проследявайки живота на трима братя в гранично време, авторът споделя своите наблюдения за българската действителност, опитва се да проникне в сърцевината на процесите, които текат видими и невидими в обществото. В такъв смисъл книгата е художествен документ за един период от българската история, период на твърде много негативи и все пак период на непобедена, съхранена светлина. Същевременно повествованието осмисля редица вечни проблеми: за истината и лъжата, греха и възмездието, любовта и омразата, свободата, прошката и др.

Сюжетът на „Крайъгълен камък” е такъв, в който фикционалното и документалното се преплитат, оживяват конкретни топоси, политици от близкото минало, чийто буквални или перифразирани имена ги правят съвсем разпознаваеми, конкретни политически събития.

Последователно художественото повествование маркира приватизацията, кризата в културата, здравеопазването, образованието, навлизането на чужди капитали, кредитирането и последствията, нечистоплътната борба за държавните поръчки и др.

Писателят умело индивидуализира героите чрез тяхната реч, мисли, постъпки, диалози, чрез директни характеристики... Особено ярко е обрисуван образът на Росен, в който авторът влага известен идеализъм и романтична нотка, представя го като антипод на другите: Жеко и Георги. В руслото на “псевдобизнесмените” Жеко е човек артистично общителен, комбинативен, умее да чете в душите на хората, консумира живота “в нероновски стил”, поглъща го “като блажена амброзия”, движи се “по ръба на закона”. Хазартът, жените, интересът към парите, авантюрата са неразривно свързани с лика му на мошеник, който може “да се изхлузи от всяка неприятност, подобно на хлъзгава, мокра пъстърва”.

Георги - макар и умен, специалист в професията си, понякога аналитичен и точен в анализите и оценките си, е егоист, у когото животинското, хищническото е определящото; той търси изгода във всичко, включително и в брака, животът му е низ от компромиси със съвестта; лицемерието, ласкателството, даже бруталността са неотменни “инструменти” в хода на неговите сделки; яденето и сексът съпътстват неизменно постъпките му. “Той бе посветил тялото, духа и задника си – казва авторът – на жаждата за богатство. Някаква частица от душата му, неприятна свидетелка на непрекъснатите му падения, се бунтуваше срещу постепенното му бавно оскотяване”; не помага на братята си, използва даже баща си, движен от алчността...

Като струйка чист въздух сред задушливата атмосфера на нравствен разпад е Росен, своеобразен чудак, скромен и почти незабележим.

Именно чрез неговия образ е постигнат своеобразен баланс в книгата. Наличието на един светъл персонаж не само внася известна хармония в повествованието, но и укрепва реализма му – по-верен, отколкото в редица други творби, афиширащи апокалиптичното ни Днес.

Сред женските персонажи се открояват най-вече Тони и Симона. Едната – образ-символ на вечните изкусителки, които взривяват сетивата на мъжа, другата – с доминанта на духовната красота, е достойна и почтена, нежна и разбираща – опора на мъжа.

В тази сага за Българския преход наред с динамичния наратив, релефните и запомнящи се образи, изпъкват живописни пейзажни щрихи, интересни сравнения, точен и хубав език.

Като всеки роман за Пътя много въпроси остават отворени.

                                                                          

                                                                                 Людмила Хр. Малинова