По залез – посветено на Поета П.К.Яворов
„...Буен вятър вее, мале,
та гора люлее.
Гора осенова,
гора люлекова.
Във гората има, мале,
често манастире...”
Народна песен
Лаура, Лорелай,
Беатриче,
Ленора и Лора –
обичаха...
Взор меланхолен
на лик бледен.
Живяха неволно
в мрак леден.
Лаура, Лора ли...
Ах! Ленора...
Вече отминали.
Морна, Морна...
В небето бляснало,
обвеяни.
Златно-прекрасни,
лелеяни...
В едно утро ранно
вестихте се!
Душата-странник
поискахте...
Елена Коматова
АНТИЧЕН НАПЕВ
Поглед погледа среща
като вест, миг крилат.
Тъй вълната огромна
пада в морския бряг.
Фар ли свети в мъглата
или факел гори?
Както Херо чака Леандър?
Но не може, не смее
и вече не иска
нищо да я пробуди
душата ледена, близка.
Като траур дълбок
е небето над нея.
А от лунния рог
валят странни идеи.
Уморена е тя на бедите в плен,
в мрака сълзи проля.
Не загуби ли чест?
Само вятърът духа,
бучи Черно море
и през буря
в безкрая Леандър влече.
Елена Коматова
