Welcome, Guest
Username: Password: Remember me
Летературознание, фолклор, проза, поезия, преводи

TOPIC: Komatova, verse

Komatova, verse 8 months 6 days ago #472

  • Sladuna
  • Sladuna's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Mariya
  • Posts: 205
  • Thank you received: 12
  • Karma: 4
ЛЕТЕН НАПЕВ

В зелената гора прекрасна,
далеч от градски смог
тече река, лее пространства,
дъга, вода – ведно.
Лъчи по камъните гаснат,
а сенките – балсам
обвиват ни, но ти внезапно
заспал си – тих и сам...
Сърцето чух как бие силно –
като ранено с меч.
Там ехото повтаря: „Мила!”
и хлад полъхва вече.
Тъй Океан мълчи незнайно
пред буря, в тишина.
И времето – дълбока тайна.
Миг – не признал вина.
Балсам и хлад, тъмен, целебен,
виж сенките обви.
О, миг, поспри! Бъди последен!
Очакване и дим.

Август, 2021 г. Елена Коматова














ПОКЛОН НА СЕНКИТЕ

Очи в очи...
Душа в душата.
Обричане без глас.
Чело в чело.
Лъч по лицата –
О, светъл час!
Без дъх под шарените сенки
младежът удивен
с девойка – облаче унесено
ликуват опиянени...
Или – младеж и мъж неволно
под родни небеса
докрай мечтаят как любовно
славеят пее в утринта.
Миг между клетва и прокоба...
Обет за цял живот.
Родино, премълчано слово
по пътя вечно нов.
Звезди, слънца,
лица в лицата...
Горе – юнак на кон...
Очи в очи.
Душа в душата.
Небе и хоризонт.

Август, 2021г. Елена Коматова
The administrator has disabled public write access.
Time to create page: 0.042 seconds
Powered by Kunena Forum