Welcome, Guest
Username: Password: Remember me
Летературознание, фолклор, проза, поезия, преводи

TOPIC: Снежен бряг / Елена Коматова

Снежен бряг / Елена Коматова 2 years 6 months ago #412

  • Bayraktarov
  • Bayraktarov's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Posts: 32
  • Thank you received: 11
  • Karma: 3
Елена Коматова ни изпрати стихотворение, което с радост публикувам за нашите читатели.

Снежен бряг

Вървя замислена в захлас,
а чайките не вдигат глас
в дъжда с хоризонтални струи.
Морето се обви с воал,
и облакът с небесна жал
раздира мигом вятър буен.

Самотно клонесто дърво
с празно клюмнало гнездо
поема първата снежинка.
До вчера беше роден дом –
от лятото гальовен спомен.
Снежинка трепва - балерина.

- Ела! И в полет заиграй –
една звезда от звезден рай!
Във мрака син леко сияеш!
Със своите нежни сестри
в танца неочакван ти
тъй празнично благоухаеш!

Нали стопена като сол,
допряла влажен клон и ствол,
завинаги не ще изчезнеш?
Нали си нашата мечта?
И битие, съдба, душа,
дошла от ледените бездни?

Вихри от Север и от Юг
връхлитат, борят се и тук
дух и тяло отмаляват.
Но ето гледам ви в захлас:
снежинки – и политам с вас…
Трептете! – валсът завалява.

И пяната не ще умре.
Ревът на зимното море
от глъбината обещава:
вълна с вълна да подрани
и с гневен вой те призори
брега за дълго да пленяват.

Елена Коматова
декември, 2019
The administrator has disabled public write access.
Time to create page: 0.038 seconds
Powered by Kunena Forum