Welcome, Guest
Username: Password: Remember me
Летературознание, фолклор, проза, поезия, преводи

TOPIC: Komatova za Ahmatova

Komatova za Ahmatova 2 years 7 months ago #404

  • Sladuna
  • Sladuna's Avatar
  • Offline
  • Administrator
  • Mariya
  • Posts: 205
  • Thank you received: 12
  • Karma: 4
Реквием за нашата памет
На А. Ахматова

Пред вратите обречено млъкваш.
По земята – пак вик или вой ...
Под нозете върти се кълбото
И обрасват гробове в трева.

Пред вратата подобните люде
Все очакват без вик или стон,
Без надежда в несбъднато чудо,
Но безмълвно задават въпрос:

Колко носейки да издържи може
Този слаб, онемял човек?
Бягат тръпки студени по кожата.
В бездна тъне цял сребърен век...

Ти стоиш пред вратата на пъклото
Със пресъхнала, свита уста.
Изтерзан е живота от мъките,
Но стих капе през всяка сълза.

Пръстите от бял сняг са по-бели.
Натежава яката в ръка.
А вратата мълчеше – зад нея
Стих след стих идат и се редят.

Не сонети, не станси, не фуги
Падаха върху масата с лак.
Заклинание на вечни мъки
Разпити, съд, клевета.

И днес всичко е там и все също.
В горнилото на времената
Забравено всичко е – ужаса,
Тръпките, бледността на ръката...

Само в книгите, в старите снимки
Безпросветна тъгата личи.
Паметта ни обвита във дим е,
А кръвта ни във пясък изтича.

Вдига се пак зарята на Изток.
Неизвестен е пътят напред.
Бъди щастлив ти! Но завинаги
Не забравяй скръбните стихове.

Превод: Елена Коматова
The administrator has disabled public write access.
Time to create page: 0.040 seconds
Powered by Kunena Forum